Да разгледаме в детайли актуалната методология за определяне на SPF и UVAPF.
И за двата показателя са разработени in vivo и in vitro методи за тестване. Съгласно действащите стандарти, важащи за Европейския съюз:
- ISO 24444/2010 – за определяне на SPF се прилага in vivo метод
- ISO 24443/2012 - за определяне на UVAPF се прилага in vitro метод
За валидни се приемат и резултати за SPF по протокола на Международния метод за тестване на слънцезащитен фактор (International Sun Protection Factor Test Method, 2006).
Тест за определяне на SPF in vivo.
Облъчването на кожата на доброволци, участващи в тестването за определяне на SPF, се осъществява в клинични условия, като за източник на UVB лъчи се използва соларен симулатор – уред, разработен да генерира лъчи по подобие на слънчевата светлина. Доброволците трябва да са минимум 10 и максимум 20, с фототип кожа от I-III съгласно скалата на Фицпатрик – международно възприета система за класифициране на типовете кожа според тяхната пигментация, склонност към изгаряне и към образуване на тен.
Тип I – винаги изгаря, никога не образува тен (много бледа, светла кожа)
Тип II – изгаря лесно, образува минимален тен (бледа светла кожа)
Тип III – понякога изгаря слабо, получава равномерен тен (светла към матова кожа)
Тип IV – рядко изгаря, винаги получава лесно тен (мургава кожа)
Тип V – много рядко изгаря, много лесно получава тен (кафява кожа)
Тип VI – никога не изгаря, не получава тен (силно пигментирана тъмно до много тъмнокафява)
Често се взема предвид и Individual typological Angle (ITA°), който трябва да е по-голям от 28 градуса в тестовата зона на тялото. Изключва се участието на деца, хора с прекалена фоточувствителност, лица, приемали медикаменти, водещи до фоточувствителност или участвали в подобен тест преди по-малко от 2 месеца.
Облъчват се зони в областта на долната част на гърба в близост до кръста. Едната зона следва да е с нанесен слънцезащитен продукт в концентрация 2 мг./ кв. см., а другата зона да е незащитена. Още една зона се облъчва след нанасяне на друг слънцезащитен продукт, използван като референция. Преди облъчването се изчаква между 15 и 30 минути продуктът да засъхне и да образува равномерен филм по кожата. След облъчване с определена доза UVB лъчи до получаване на минимално видимо зачервяване (еритема), се отчитат резултатите, като се оценява възникналата еритема на незащитената и на защитената зона в рамките между 16 и 24 часа:
SPF= MEDp/ MEDu
Където:
- MEDp - минимална еритемна доза на защитена кожа
- MEDu - минимална еритемна доза на незащитена кожа
Няколко особености правят впечатление. Първо, облъчването се осъществява с изкуствен източник на UVB лъчи, който се настройва да излъчва само UV лъчи. Вероятността да се репликират естествените условия се компрометира от няколко фактора:
- интензитетът на слънчевото греене е нееднакъв в рамките на деня, в ясно и облачно време, в различните географски ширини;
- почвата, пясъкът, водата, снегът отразяват в различна степен слънчевите лъчи и допълнително увеличават количеството ултравиолетова радиация, на която сме изложени;
- различните фототипове имат различна степен на поносимост към едно и също количество ултравиолетова радиация, а дори представителите на един и същ фототип може да покажат вариации в степента на индивидуална поносимост според възрастта, здравословното състояние и други показатели;
- тества се само определена зона от тялото, а съществува вероятност различните зони да покажат различна степен на чувствителност и да им трябва различна доза UVB лъчи до възникване на еритема;
Второ, задължително изискване е слънцезащитният продукт да се нанесе в количество от 2 мг./кв.см кожа. Причината е, че кожата не е равномерно гладка повърхност, а има гънки, ръбове, издатини и е изчислено, че това е минималната концентрация на продукта, за да покрие равномерно до постигане на хомогенен слой, предлагащ адекватна защита. В източници като сайта на American Academy of Dermatology се посочва, че за целта е необходимо нанасяне на продукт в количество 1 флуидна унция (колкото вместимостта на един шот или около 30 мл.) по откритите зони на тялото. Тогава следва да изразходим опаковка от 200 мл. слънцезащитен продукт за около 6,67 нанасяния. Ако сме на плажа от 09,00 ч. до 13,00 ч. и подновяваме слънцезащитата си на 2 часа, то следва за това време да използваме за две нанасяния към 1/3 опаковка от 200 мл. Като следва да се отчете и фактът, че повърхнината на кожата на мъж, жена и дете с нормално телосложение и ръст съответно 1,80 м., 1,65 м. и 1,20 м. (условно прието) не е една и съща. И в трите случая ли се нанася количество колкото един шот и това ще даде адекватна защита? Ако искаме наистина да имаме защитата, която указва SPF на продукта ни, трябва да изчислим в кв.см. повърхнината на кожата си, която няма да е покрита с дрехи, и да определим колко продукт ще ни трябва за концентрация от 2 мг. на всеки кв.см. от тази повърхнина. При това след всяко нанасяне трябва да изчакаме между 15 и 30 минути преди да се изложим отново на слънце (съгласно тест протокола). В противен случай просто няма да получим степента на защита, обещавана от продукта.
Трето, доброволците са от фототипове от I до III, тоест хора, чиято кожа има по-голяма склонност към изгаряне. Това, че хората от другите 3 фототипа не са толкова склонни към изгаряне, не означава, че тяхната кожа не понася увреждания от UV лъчите, които могат да доведат дори до появата на рак. Те обаче често са склонни да се предпазват с продукти с по-нисък SPF или изобщо да не се предпазват.
SPF дава информация само за степента на защита от UVB лъчи и то само срещу изгаряне, причинено от тях. Реалистичното възприятие за SPF е като за основната общоприета мерна единица за относителна, а не абсолютна ефективност на слънцезащитните продукти срещу слънчево изгаряне.
Тест за определяне на UVAPF in vitro.
Протоколът за определяне фактора на защита срещу UVA лъчи е следният - тестваният продукт се нанася на пластина от акрилно стъкло в доза от 1,3 мг./кв.см. Изчаква се поне 30 минути да изсъхне и да формира равномерен филм. На друга пластина се нанася определено количество глицерин. Пластината с глицерин се облъчва със зададената доза UVA лъчи и се замерва абсорбцията без защитен продукт, за да се определи каква част от нея не се дължи на продукта, а на материала. Пластината с тествания продукт се облъчва с дози UV лъчи от целия спектър на UVB и UVA – от 290 до 400 нанометра. Дозата UVB лъчи е съобразена така, че in vitro отчетения SPF фактор да се доближава до in vivo отчетения SPF на продукта. Дозата UVA лъчи е съобразена с ефективната доза, водеща до минимално трайно потъмняване на кожната пигментация, установена по in vivo метода за определяне на UVAPF. За отбелязване е, че за тестването по in vivo метода се подбират доброволци с фототип IV и V, не както при in vivo SPF теста.
Какво прави впечатление тук – първо, дозата на тествания продукт. Ако SPF факторът се отчита при доза от 2 мг./ кв.см., то UVAPF факторът се отчита при доза 1,3 мг./ кв.см. За определяне на ефективната доза UVA лъчи за предизвикване на минимален тен се подбират доброволци от фототиповете, склонни към образуване на тен. Как стойностите, измерени при тях, се съотнасят към фототиповете I, II и III, които може да не получават тен или да получават по-лек тен, но в същото време да понасят оксидативен стрес от UVA лъчите? Защото точно оксидативният стрес, а не защитната реакция на организма с производство на меланин, тоест тена, е в основата на вредното влияние на UVA лъчите. За нивото на предизвикан оксидативен стрес този тест не казва нищо. Друг момент – на продуктите не се обозначават стойности. Broad spectrum, UVA в кръг, PA++ изобщо не указват какъв точно процент UVA лъчи абсорбира конкретният слънцезащитен продукт. От формулите за изчисление на UVAPF в ISO 24443 е видно, че има стойности, но според действащия регламент за EU, изискването е единствено UVA защитата да е минимум 1/3 от UVB защитата. А колко абсорбира реално конкретен продукт не е ясно, освен ако производителят не даде данни от тестовете.
Има разработени лабораторни тестове за измерване ефективната доза UVA лъчи, водеща до оксидативен стрес. Изглежда логично определянето на UVAPF да сe базира на такъв тест, макар че и той ще дава среднопретеглена величина.
Засега обаче UVAPF ни указва единствено несъвършена защита срещу получаване на тен.
На този етап SPF изглежда по-надеждно определян показател и дава по-ясна информация за степен на защита от UVAPF. В същото време до земната повърхност достигат приблизително 5% от UVB лъчите и 95% от UVA лъчите. Изследвания сочат, че около 8% от случаите на меланома се дължат на механизма на директно увреждане на ДНК, а останалите – на индиректни увреждания. Кои лъчи нанасяха директното и кои индиректното увреждане, колко защита имахме срещу всеки вид от слънцезащитните продукти и колко процента от всеки вид достигаха до земната повърхност?
И при двата теста трябва наличие на възможна за измерване видима кожна реакция. Лошото е, че по-неблагоприятните кожни реакции като увреждане на ДНК и оксидативен стрес не са видими, нито толкова достъпни за определяне. Наред с това, при различните методи се тества въздействието само на определени лъчи от UV спектъра, а в реални условия сме изложени едновременно на всички достигащи до земната повърхност лъчи. Свръхизлагане на лъчите от видимия и инфрачервения спектър също не е безобидно. И накрая (на тази част) – нито един тест не включва в претеглянето една основна променлива – степента на ефективност на естествената ни защита спрямо слънчевата радиация. На нея ще се спрем в следващата част.
Comments powered by CComment