провел се в Орландо, САЩ през 2016 г.Конгресът е събрал над 1600 водещи козметолози от цял свят. Една от ключовите теми за презентации и дискусии е била слънцезащитата.

Статията – The world comes to Orlando

Въпрос, поставен от един от презентаторите, Робърт Сейър от Rapid Precision Testing Laboratories:

„Ако слънцезащитните филтри са станали по-ефективни, защо ракът на кожата бележи главоломен ръст?“

Темата на презентацията на Джон Стетън, Dermatest, е озаглавена:

„SPF – реалност или мит?“

Тези два въпроса ме заинтригуваха дълбоко и понеже отново е лято, нека да се гмурнем в тях и да огледаме какво се крие под повърхността.

Веднъж започнали да четем, попадаме на термини като слънцезащита, фотопротекция , слънцезащитни филтри, слънцезащитен фактор SPF, UV лъчи, инфрачервени лъчи, минимална еритемна доза, фототипове….Чисто семантично, слънцезащита и фотопротекция са аналогични понятия. Ако се разгледа еволюцията на използването им в козметиката в исторически план обаче, нещата стоят малко по-различно. Добра информация ни дава тази публикация:

„Sun protection factor: meaning and controversies“ – автори Sergio Schalka, Vitor Manoel Silva dos Reis, където четем:

„Класическото определение за слънцезащитен продукт според Pathak е продукт, разработен да блокира слънчевите лъчи и да предпазва жизнеспособните клетки на кожата от потенциално вредните ефекти на ултравиолетовата радиация като слънчево изгаряне и рак на кожата.„

Слънчевата светлина се състои основно от UV лъчи, лъчи от видимия спектър, инфрачервени лъчи. Ултравиолетовите лъчи се делят на три типа – А, В и С. Озоновият слой е способен да поглъща почти 100 % UVC, около 90 % от UVB, но не поглъща UVA. UVB и UVA оказват различно и нееднозначно влияние върху кожата.

UVB лъчите причиняват слънчево изгаряне на кожата, както и директно увреждане на ДНК на кожните клетки, което може да доведе до развитие на рак на кожата като базален и сквамозен кожен карцином и кожна злокачествена меланома.

UVA лъчите не причиняват незабавно видимо увреждане, но проникват по-дълбоко в слоевете на кожата, водят до хиперпигментация, стареене, свързано със загубата на еластичност и плътност, образуване на бръчки, отпускане на кожата. По-сериозните вреди са образуване на свободни радикали, които причиняват оксидативен стрес и увреждане на ДНК, спад в броя на клетките на Лангерханс, повишаване броя на клетките в състояние на възпаление и засилване карциногенния ефект на UVB лъчите.

Инфрачервените лъчи също получават нарастващо внимание поради данни за способността им да влияят на експресията на гени, ускоряващи стареенето и допринасящи за развитието на рак. Светлината от видимия спектър и особено синята светлина е друг обект на проучване.

Поради това, че UVB лъчите причиняват най-бързото видимо и осезаемо увреждане на кожата, а именно слънчевото изгаряне, първите слънцезащитни филтри са били разглеждани в контекста на ефективност единствено срещу тях. За да се определи степента на ефективност, е бил въведен терминът „фактор за слънцезащита“ (sun protection factor - SPF). Той е бил определен като съотношение между минималната еритемна доза от UVB лъчи на кожа, защитена с продукт в концентрация 2 мг./ кв.см. спрямо минималната еритемна доза от UVB лъчи на кожа, незащитена с филтър. Минимална еритемна доза, или MED (minimal erythemal dose), е минималното количество енергия от UVB лъчи, която е необходима, за да възникне еритема, тоест кожно раздразнение.  Колкото по-висок е SPF, толкова по-голямо количество енергия е необходимо за причиняване на слънчево изгаряне, съответно толкова по-висока защита указва.

Общоприетата минимална еритемна доза UVB лъчи е 200 Jm^-2, което е осреднена величина. Индивидуалната минимална еритемна доза варира според фототипа и други фактори.

В много източници, включително на сайтове като skincancer.org, се шири една генерално погрешна концепция за смисъла на SPF, а именно, че ако без защита можем да получим слънчево изгаряне примерно за 20 минути, с продукт с SPF 15 теоретично ще сме предпазени за 15 пъти по-дълъг период от време. Ако се върнем на определението за SPF, ще видим, че се споменава минимална доза UVB лъчи, а не минимална продължителност на излагане.

Това е обяснено детайлно в сайта на американската администрация за храните и лекарствата FDA, под чийто контрол попадат слънцезащитните продукти в САЩ.

https://www.fda.gov/aboutfda/centersoffices/officeofmedicalproductsandtobacco/cder/ucm106351.htm

Съкратен превод:

„Въпреки, че количеството на слънчевата енергия е свързано с продължителността на излагане на слънце, има и други фактори, които оказват влияние. Такъв фактор е интензитетът на слънчевата енергия. Следните два периода на излагане могат да се характеризират с едно и също количество слънчева енергия:

• 60 минути към 09,00 часа сутринта;
• 15 минути към 13,00 часа следобед;

В общия случай отнема по-малко време за излагане до получаване на определено количество слънчева енергия по обед, сравнено с рано сутрин или късно вечер, защото тогава слънчевото греене е най-интензивно. Интензитетът на слънчевото греене е свързан и с географското местоположение, като областите по-близо до екватора се отличават с по-висок интензитет. Понеже облаците абсорбират слънчева енергия, интензитетът е по-висок в ясно, отколкото в облачно време.

Наред с интензитета на слънчево греене,  други фактори, оказващи влияние, са:

• фототипът;
• количеството нанесен слънцезащитен продукт;
• честотата на последващите нанасяния;

При едни и същи условия хората с по-светла кожа проявяват склонност да абсорбират повече слънчева енергия, отколкото тези с по-тъмна кожа. Количеството на нанесения слънцезащитен продукт също определя колко слънчева енергия се абсорбира – повече продукт води до по-малко абсорбиране. Тъй като слънцезащитните филтри постепенно губят от своята ефективност върху кожата, честотата на последващите нанасяния е критична за ограничаване на количеството абсорбирана слънчева енергия – подновяване на всеки два часа е препоръчително, независимо от SPF на продукта. Плуването, както и естественото потене допълнително намаляват ефективността на слънцезащитния продукт, което изисква още по-чести повторни апликации, защото той може да се изтрие или отмие напълно.

Поради тези причини SPF не указва времето, което може безопасно да се прекара на слънце. Той по-скоро носи информация за степента на UVB защита, която предлага продуктът. SPF 30 предлага по-висока степен на защита в сравнение с SPF 15 за един и същ период от време, но не и по-дълъг безопасен престой на слънце.“

Още един момент следва да бъде взет под внимание тук – препоръчва се слънцезащитен продукт да се нанася 30 минути преди излагане на слънце, за да има време да разгърне максималния си защитен потенциал. Същото правило следва да се прилага при всяко следващо нанасяне.

С натрупването на повече научни познания става все по-осъзната потребността и от адекватна UVA защита. Това води до разработката на така наречените широкоспектърни слънцезащитни средства, обозначавани на етикета като broad spectrum, UVA или PA+.. съгласно различните регулации. Възникнала е необходимост от определяне степента на предлаганата защита, но тук SPF не може да ни я укаже. Двете водещи организации – FDA за САЩ и COLIPA за Европейския съюз – са утвърдили стандарти, съгласно които продукт, обозначен като broad spectrum UVB/UVA следва да отговаря на определени условия. Съгласно изискванията на FDA, продуктът трябва да е с SPF 15 и нагоре и да е преминал теста за критична дължина на вълната, за да се класифицира като broad spectrum UVB/UVA. Съгласно изискванията на COLIPA (важащи за продукти в продажба в Европейския съюз), продуктът трябва да предлага минимум 1/3 UVA защита от тази, указана с SPF като UVB защита, наред с преминаване теста за критична дължина на вълната.

За определяне степента на защита от UVA лъчи Японската асоциация на козметичната индустрия е разработила теста за трайно потъмняване на пигмента PPD (persistent pigment darkening), който определя защитния фактор чрез сравнение на минималната доза UVA лъчи, нужна за постигане на тен без и със защитен продукт. Той е бил възприет от COLIPA и FDA, но по етични съображения от in vivo тест върху доброволци е разработен in vitro тест, който определя UVA защитния фактор чрез степента на абсорбиране на тези лъчи от слънцезащитен продукт, облъчен със същата ефективна доза UVA лъчи, определена на база на PPD теста.

И сега идваме до ключов момент от историческото развитие на козметичните средства за слънцезащита – осъзнаването на факта, че те служат като бариера за абсорбиране на слънчева енергия от кожата. Независимо от вида си, те играят ролята на препятствие. Но…само толкова.

Точно тук въпросите на двамата участници в 29-тия конгрес на IFSCC добиват особена актуалност. Защо?

Нека да си ги припомним:

      1. „Ако слънцезащитните филтри са станали по-ефективни, защо ракът на кожата бележи главоломен ръст?“

      2. „SPF – реалност или мит?“

1. Защото слънцезащитните филтри са частична бариера за UV лъчите, но не и средство за поправяне на щетите от прекомерното излагане на слънце.
2. Защото човешкият фактор е в състояние да осуети и най-съвършената слънцезащита, а такава дори не съществува.

Следва продължение.