Причината – според редакторката на изданието Мишел Лий с този термин се намеква, че стареенето е нещо, с което трябва да се преборим. Вместо това, тя предлага да прегърнем идеята за стареенето заедно с бръчките и всичко останало, и да започнем с промяна в начина, по който говорим за стареенето. Немалко други издания яхват същата дискусионна вълна. Страхотно аналитична и пиперлива статия по темата е публикувана в „The New York Times Magazine“ с автор Аманда Хес:

The ever changing business of anti-aging

 в която тя обръща внимание на няколко аспекта на проблема:

- социалният натиск върху жените да изглеждат неостаряващи - един откровено сексистки момент;

- естественият човешки страх от загубата на нормални способности и от смъртта;

- обезценяването на човешкия живот поради загубата на младостта и привлекателния външен вид;

- лицемерието на една индустрия, използваща психологическите модели и комплекси, за да постига продажби;

но дори и тя ме разочарова леко на финала с изречението:

„Ние кимаме и се съгласяваме, че трябва да прегърнем бръчките си, докато безмълвно осъзнаваме, че нито един от нас не иска наистина да изглежда стар.“

Тези и подобни материали отразяват реална тенденция в козметичния бизнес. Съставките, предназначени за зряла кожа, вече не се представят като оръжия в борбата с бръчките, а като начин за постигане на гладка, сочна и сияйна кожа. Вече не се цели да „преборим стареенето“, а да „остаряваме грациозно и красиво“, да „остаряваме добре“. Маркетинг специалистите твърдят, че поколението Y вече не се интересува от продукти против стареене и търси нещо ново.

Чета и се чудя – чии глави успяват да раждат подобни идеи? Поколението Y, а и останалите налични дотолкова ли надделяхме над съществените си въпроси, та допряхме до това дали на козметиката ни да пише „за грациозно остаряване“ вместо „против стареене“? И двата варианта са еднакво безсмислени. Грацията е свързана преди всичко с гъвкавост и красота на движенията, което не е особено характерно за възможностите на ставите на човек в напреднала възраст. Да се противим на стареенето е също безсмислено, то следва естествения си ход, независимо от нашите действия. Единственият шанс срещу стареенето е смъртта. В целия растителен и животински свят няма нито един организъм, живял достатъчно дълго и подминат от него. При все това, козметичната индустрия и медиите ни убеждават неуморно и обречено да плуваме срещу течението на живота, измисляйки все нови и различни термини, с които да ни стимулират в тази донкихотска битка. Превръщат ни в марионетки на конци от думи.

За щастие, в България условията на живот не оставят широко поле за действие на подобни тенденции. Самата ни реалност е такава, че нямаме времето и свободния мисловен и финансов ресурс, за да се посветим с пълна отдаденост на темата за (анти-анти-) стареенето. Повечето жени, които познавам, напредват във възрастта с лекота и достойнство, изпълвайки живота си с реално съдържание. Мен самата ме делят броени месеци от 40-тия ми рожден ден и нямам търпение за него. С риск да разочаровам както чуждата реклама, така и родните суеверия, мисля да го празнувам, както и всяка следваща година от живота си. Мисля да се посветя на много по-приятни занимания от взирането в огледалото и всеки ден да уча нещо ново. Това е земно отношение, което българките носим по наследство и трябва да предаваме нататък, напук на външните внушения.

Донякъде съм убедена, че тази тенденция отразява безсилието на индустрията да ни убеди на практика, че чудодейните съставки съществуват. Ако за един век рекламните подходи в козметиката са се сменили многократно, отразявайки различни нагласи и тенденции, то съставките неизменно са се проваляли в мисията „вечна младост“. До момента не са отбелязали дори 1 успех. Маркетингът не променя начина на функциониране на кожата. Крайно време е реалистични обещания да се класират по-високо от умелото жонглиране с неподплатени думи. Не съм особен оптимист, но…

В цялото многообразие от гледни точки по въпроса, една остава неизменна и е от водещо значение за нас във Phytocode – тази на човешката кожа. Кожата не се интересува от надписи на етикети. Тя реагира на въздействието на продукта. Да се грижим добре за кожата си означава да познаваме потребностите й, а те варират. Правилната грижа във всяка възраст се състои в подкрепа за жизнеспособността на клетките, отговарящи за оптималното функциониране на кожата. Всяко наше действие по селекция на съставки, разработване на формули, подготвяне на информация за потребителя, е подчинено на основната ни цел –  предаване на съдържание. Осъзнаваме напълно колко нестандартно и непопулярно мислим, но не можем другояче, защото вярваме, че красотата на всяка възраст е в здравата кожа!

Източници:

1. Allure Magazine will no longer use the term “anti-aging”
2. Why the term “anti-aging” has outlived its shelf life
3. Is it time to ditch the term “anti-ageing”