Не само дейността ни като производител го налага. Това е вътрешният инстинкт да отсеем точно онези тенденции, които ще се превърнат в устойчива насока за развитие за години напред. Микробиотата категорично е една от тях. А следващата...? Следващата е Slow Cosmetique!

Всички сте чували за движението Slow Food или Бавна храна, нали?

Ако все пак не сте, това е международно движение, започнало в Италия през 1986 г. по инициатива на Карло Петрини. Идеята на движението е да се запази италианската традиция в храненето, като се набляга на местни, сезонни продукти, традиционни рецепти и методи за приготвяне на храната.  Една от целите на движението е била да се запазят уникалните местни хранителни продукти в техния автентичен вид и начин на приготвяне, както и да се подкрепят местните общности, занимаващи се с тяхното отглеждане и производство. Началният импулс за създаване на движението е бил протест срещу откриването в Рим на ресторант от известна верига за бързо хранене. Постепенно движението се разраства и днес има представителства в държави по целия свят.

Това движение е израз на глад. Глад за истинска пълноценна храна с истински ярък вкус, за истинска бавна наслада и истинска трайна полезност. Нагърбването с много работа, стремежът към бързи пари и живеене на бързи обороти, към консумиране на максимум удоволствия за минимум време - всички те отнемат от времето, потребно за приготвяне на истинска храна. Ако погледнем назад към зараждането на "бързата храна", ще стигнем до момента на прекъсване на връзката с природните процеси. Индустриализацията очевидно ни е дала много, но ни е взела нещо много ценно –търпението и природната мъдрост. Предците ни са отглеждали сами растенията и животните , които са им давали храна. Те са знаели, че растенията имат нужда от време, за да презимуват и покълнат напролет, да узреят през лятото и да се събира реколта наесен. Знаели са, че зависят от щедростта на природата. Днес ние „знаем“, че сме полубогове, способни да „подчинят“ природните процеси на личната си воля и цели, въоръжени с наука и технологии. Всяка година около юни-юли по новините съобщават мимоходом, че сме изчерпали за текущата година ресурсите на планетата и започваме да консумираме ресурсите за следващата година. Ако е така, от много години живеем на кредит на тази планета.

Същото е и в отношението ни към козметиката. Искат се незабавни резултати, вечна младост, преследват се изкуствени стандарти, наложени от нереалистична реклама и бомбастични обещания, без оглед на средствата за постигане на целта. Нещо по-лошо - без оглед на индивидуалността!

Няколко факта за кожата ни:

• за обновяването на епидермиса са нужни около 50 дни
• за възстановяване на нарушеното от агресивни измиващи средства нормално рН на кожата са необходими няколко часа
• за зарастване на малка повърхностна рана са нужни най-често няколко дни
• за заздравяване на дълбока сериозна рана са нужни седмици
• активните козметични съставки се тестват върху доброволци минимум месец, а нерядко и по 2-3 месеца до постигане на траен видим резултат

Процесите в кожата ни изискват време.

Био/ органик козметиката е опит за протест срещу „бързата козметика“, но тя има един основен проблем – набляга на безвредност. Безвредността сама по себе си е похвална, но няма нищо общо и с най-малката полезност. Безвредността по никакъв начин не оправдава изразходването на бавно възобновяеми ресурси. Ако единствената полза от даден продукт ще е неговата безвредност, то далеч по-полезна би била липсата на производството му въобще.

Slow Cosmetique е различно движение. То е начин на мислене, въплътен в начин на действие, водещ до начин на живот. Възниква през 2012 г. в Белгия по инициатива на журналиста Жулиен Кебек. Понастоящем главният представителен офис е в Париж, а центровете по света се умножават. Американският аналог на движението е Slow Beauty.

Slow cosmetique е израз на глад. Глад за истинска грижа за кожата според индивидуалността. Глад за ласка, нежност, обяснение в любов към себе си и връзка със собствената природа. Глад за вслушване в себе си, за себеуважение и себеприемане. Глад за автентичност и припознаване на собствената ни стойност, такива, каквито сме. И внушението да го правим бавно, защото знаем, че се иска време.

Принципите на Slow Cosmetique:

1. Интелигентна козметика, която отговаря на реалните потребности на кожата с изцяло натурални съставки.
2. Разумна козметика, която се концентрира върху постижими резултати, без да дава нереални обещания.
3. Екологична козметика, която е полезна за потребителя и уважителна към природата.
4. Козметика, която е хуманна. Тя не се „бори срещу“ недостатъци, а подкрепя кожата в полза на нейното здраве и естествена красота.

Философията на „бавната козметика“ върви по пътя на приемането. Във Phytocode сме приели същите принципи още от създаването ни. Те са в основата на всеки продукт, на отношението към клиента, към природата и към самите нас. Те са в основата на бавното завръщане към съществуването в цялостност и осъзнатост.