Изображението по-горе показва как изглежда една от любимите ми козметични съставки в лабораторията – фосфолипиди и гликолипиди, извлечени от соя.
Дълги и странни имена, зад които се крие една от тайните за ефективността и специфичната консистенция на продуктите на Phytocode. Нещо повече, те държат тайния ключ към естествената защита на кожата.
Целта на всеки добре разработен крем е да проникне през повърхността на кожата, за да достигне до живите клетки, където да изпълни своите задачи. Често целта са клетки от най-външния слой - епидермиса, но нерядко и от разположения под него дермис. Например, ако искаме решение за пигментни петна, целта са клетките, произвеждащи меланин – меланоцитите. Те се намират в епидермиса. Ако искаме да стимулираме производството на нов колаген и еластин, целта са клетките, отговарящи за това – фибробластите. Те се намират в дермиса. Кожата ни обаче не пропуска лесно вещества. Основна нейна функция е да ни защитава. За целта тя има повърхностен защитен слой от вроговени мъртви клетки, наречен стратум корнеум. Между тези клетки има спойка от мастни съставки с водоотблъскващи свойства. Често наричат мъртвите клетки тухлите, а мастните съставки хоросана на тази особена защитна стена. Тя прави кожата ни водонепропусклива – водата не попива, а се плъзга по нея. По същата причина водата от вътрешността на кожата не може лесно да се изпари. Тази конструкция от мъртви клетки в матрица от мастни съставки има и други защитни свойства – не допуска проникването на патогени във вътрешните слоеве на кожата, спира вредни вещества, както и отчасти вредните лъчи на слънцето.
Спойката от мастни съставки се състои от серамиди, холестерол и мастни киселини, организирани в специални структури. Те се наричат течно-кристални ламеларни структури. За да си представим подобна организация, първо трябва да имаме предвид, че мастните й компоненти са съставени от две части – привличаща водата „глава“ и отблъскваща водата „опашка“. „Опашката“ вместо вода привлича мазнини. Такива молекули се наричат амфифилни. Тяхна особеност е склонността им да се подреждат с „опашките“ си една към друга, а „главите“ им да са в двата края на структурата. Можем да си ги представим като добре въоръжени бойци, които се обръщат с незащитения си гръб един към друг, а бронираната предница и оръжия насочват навън, за да се сражават с врага си. В роговия слой мастните компоненти образуват множество такива слоеве, между които е трудно да се промъкне вода, за да "избяга" от кожата, а също вредни вещества да проникнат отвън.
По подобен начин са организирани мастните компоненти на липидните мембрани на клетките. Те са от особено значение за избирателната пропускливост на клетката и връзката й със заобикалящата я среда. Липидната мембрана на клетката е изградена от малко по-различни мастни съставки, отколкото липидния слой на стратум корнеум. Основните играчи тук са фосфолипидите, гликолипидите и холестеролът. Фосфолипидите също са съставени от амфифилни молекули с фосфатна „глава“ и „опашка“ от две мастни киселини. В мембраната те са организирани отново в двоен ламеларен слой, като водоотблъскващите „опашки“ са обърнати една към друга, а водолюбивите „глави“ са насочени от едната страна към външното пространство, а от другата – към вътрешността на клетката. Най-добре можем да разберем тази структура от видеоклипа по-долу:
Както се вижда от видеото, наред с фосфолипидния двоен слой, мембраната има и протеини, едни от които са гликопротеините. Те представляват комбинация от белтък и полизахариди. Когато са прикрепени към фосфолипидите, те образуват гликолипиди. Тези гликопротеини са рецептори, нещо като контролно-пропускателни пунктове, където е възможно преминаването на определени вещества от околната среда в клетката. За да пропуснат веществото, те трябва да го „разпознаят“, в противен случай то не може да премине.
И какво се оказва – за да работи кремът, той първо трябва да се вмъкне успешно в повърхностния слой на кожата, да пропътува разстоянието до целевите клетки и да ги убеди да пропуснат активните съставки. Трудна задача!
И тук на помощ идва биомиметиката (биомимикрия). Тя е научна дисциплина, съчетаваща познания от биологията, химията, физиката и инженерството. В основата й стои имитирането на естествените процеси в организма. Оттам и разработването на цял клас нови съставки, наречени биомиметични. Такива са и нашите фосфо- и гликолипиди, извлечени от соя.
Проникването на козметични и лекарствени вещества през кожата може да стане агресивно и неагресивно. При агресивните методи:
- съставките могат да се инжектират в кожата
- може да се наруши съзнателно целостта на липидната й бариера – например със спирт, повърхностноактивни вещества, олеинова киселина
- да се нарани самата кожа – при микродермаабразио например (дермаролери, microneedling)
При неагресивните методи може:
- да се „излъже“ умно кожата, че нанесеният продукт й е присъщ като структура
- да се „излъже“ умно липидната мембрана на клетката, че „разпознава“ присъщо за организма вещество
Точно това правят кремовете, разработени като течно-кристална структура, които съдържат фосфолипиди и гликолипиди. Веднъж нанесени по кожата, течно-кристалната структура се трансформира в непрекъснат ламеларен слой, който напълно имитира собствените такива на стратум корнеум. Това позволява на продукта да проникне безвредно в кожата. Когато стигне до живи клетки, съдържащите се в него фосфолипиди „убеждават“ клетката, че е „свой човек“, а гликолипидите помагат да се направи връзката с „контролно-пропускателните“ протеини.
Какви са предимствата на тази биомиметична разработка:
- запазване целостта на кожната бариера
- възстановяване целостта и нормалната функция на кожната бариера, ако е била нарушена
- подобрено проникване на активни съставки в кожата
- удължено отдаване на активни съставки
- по-висока ефективност на активните съставки при по-ниска концентрация
Една необичайна полза е играта с консистенциите, която позволяват фосфолипидите. Неслучайно производителят на съставките с фосфолипиди ги нарича „прословутото фосфолипидно докосване“. Кремовете, серумите, флуидите и геловете с тях не приличат на познатите ни консистенции. Основно е усещането за флуидност, комбинирано с приятен хлад и нежно плъзгане по кожата. Продуктът сякаш се пързаля като опитен кънкьор на лед. В добавка, много малка доза се разнася на голяма площ, което прави крема по-икономичен, без ущърб на неговото действие.
В един форум четох въпрос на потребителка дали околоочният продукт от серията LB не е развален. Толкова я беше озадачила консистенцията. Само че, разваляне на продукта в този смисъл настъпва при сепариране, тоест разслояване на емулсията, при което мастните съставки се отделят от водата и имаме плътна цветна маса, около която се отделя бистра течност, както суроватката при киселото мляко. При хомогенен продукт, който просто е флуиден/ течлив и полупрозрачен, няма защо да се предполага разслояване. Въпросът ме накара да се замисля колко може да е трудно човек да се ориентира какво ползва, ако не знае подобни неща. Затова давам снимка на консистенциите на продуктите от серията LB Microbiota care (от пръстите към китката):
Здравата защитна бариера не е прищявка на природата, а задължително условие за здрава и красива кожа. Без нея ще сме уязвими за нашествия на патогени, ще страдаме от сухота и чести възпаления. Дори и да е привлекателно привнасянето в кожата на нови и работещи съставки, постигането му чрез био-механизми е от особено значение за цялостната полза от продукта.
Източници:
- Моделни мембранни системи, Росица Маринова, Филип Симеонов, Валери Кочев
- The cosmetic chemist: Structure and function of human skin
- Study of the formation and properties of liquid crystal emulsion in cosmetics. Wanping Zhang, Lingyan Liu
- Influence of the emollient structure on the properties of cosmetic emulsion containing lamellar liquid crystals. Daria Terescenco
- Glycolipid transfer proteins and membrane interaction. Peter Mattjus
- Skin barrier and transdermal drug delivery. Peter Elias
Comments powered by CComment