За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

Email: info@phytocode.bg

Слънцезащита – естествените кожни механизми, III част

Слънцезащита – естествените кожни механизми, III част

 
(0 гласове)

Слънцезащитната козметика е неизменна част от живота ни вече немалко десетилетия.

Процентът на продажбите на  продукти с SPF фактор е нараснал десетки пъти.

.....Както и случаите на рак на кожата.

Ако слънцезащитата ни е адекватна, как е възможно това?

 

Отговорът вероятно се крие в промените в начина на живот и поведението ни.

Допреди век предците ни са прекарвали много часове от деня на открито, работейки навън, с изключение на зимния сезон. Носели са дрехи, покриващи почти изцяло тялото. Консумирали са повече растителна храна. Озоновият слой тогава е бил все още непокътнат и е поглъщал по-голяма част от UV радиацията.

Днес ние прекарваме много време на закрито. В топлото време носим дрехи, откриващи голяма част от тялото. Плодовете и зеленчуците в менюто ни са изместени значително от месо, млечни продукти и тестени храни. През лятото почиваме най-често на море, където се печем под жарко слънце в продължение на часове. Посещаваме солариум. Озоновият слой е изтънял.

Какво е въздействието на тези промени ни показва следната статия, касаеща ситуацията със заболеваемостта от рак на кожата в САЩ:

Sunscreen and melanoma: Is our prevention message correct?

Според данните в нея сквамозният и базален кожен карцином са свързани с редовно прекомерно излагане на слънце, каквото имат хората, работещи дълго време на открито. Кожната злокачествена меланома (КЗМ) обаче се проявява по-често сред хората, които прекарват по-голямата част от времето си на закрито. Също така е установено, че случаите на КЗМ са по-чести сред живеещите в северните щати, които имат по-малко слънцегреене и по-малко UV радиация, отколкото в южните. Какво излиза – както прекомерното, така и недостатъчното излагане на слънце са вредни по отношение рака на кожата.

Няколко изследвания показват, че редовното умерено излагане на слънце реално може да допринесе за снижаване риска от КЗМ (от същата статия). То позволява на кожата да привикне и да се приспособи постепенно към UV радиацията, като се задействат собствените защитни механизми, като производството на меланин, и така се понижава рискът от слънчево изгаряне. По този начин се постига фотоадаптация и завишени нива на витамин Д. Тези изследвания показват и че не честото излагане на слънце, а слънчевото изгаряне вследствие прекомерно излагане води до завишен риск от кожна злокачествена меланома. Редовното излагане на слънце повишава риска от КЗМ само в областите близо до екватора, докато слънчевото изгаряне повишава този риск навсякъде.

Използването на слънцезащитни продукти често носи илюзорно чувство за сигурност и защитеност, криещо в себе си риск от неразумно поведение. Грешното схващане, че слънцезащитните продукти увеличават безопасния престой на слънце води до по-продължително от разумното излагане на UV радиация и повишава риска от изгаряне. Грешното разбиране и сляпото осланяне на SPF фактора води до нанасяне на неадекватно количество от слънцезащитния продукт и до недостатъчно редовно подновяване. Фалшивото усещане за защитеност води до излагане в часовете на най-интензивно слънчево греене, както и до излагане на напълно неподготвена кожа, невиждала слънце месеци преди това. Слънцезащитните продукти се свързват главно с ходенето на басейн или плаж, по-рядко със зимни спортове. Слънцето грее и извън плажовете, басейните и ски-пистите през деня и то целогодишно.

Не, слънцето не е враг.

Дали ще е приятел зависи от разумното ни отношение и адекватно поведение.

Не, слънцезащитните продукти не ни подвеждат сами по себе си, ние пропускаме да разберем реалната им роля и ги прилагаме неправилно и нередовно.

Доколкото текущо те са първата ни линия на външна защита, тяхната правилна употреба продължава да е разумна стъпка. Само че, не е достатъчна. И тук стигаме до известно разграничаване между общоприетата концепция за слънцезащита при хората във вид на ползване на съответните козметични продукти, и фотопротекция, която от биологична гледна точка се изразява в цял набор от действия на живите организми по предпазването от увреждане и поправянето на нанесени щети. Това е и идеята, заложена в новия подход при разработването на слънцезащитни продукти – не само външна бариера, спираща максимално слънчевата радиация да прониква в кожата, но и вътрешна защита с ензими и антиоксиданти, както и последваща регенерация на увредените тъкани и стимулиране синтеза на меланин. И понеже човекът никога не е бил и няма да бъде способен да надскочи своята създателка Природата, най-разумното е в максимална степен да репликираме естествените механизми на фотопротекция.

Успешната фотопротекция в човешката кожа се основава на баланса между две групи вещества – вещества, реагиращи на светлината, тоест отговарящи за вградената естествена фоточувствителност на кожата, и фотопротектори.  Веществата, реагиращи на светлината – т.нар. хромофори - при поглъщане на единица енергия преминават от спокойно във възбудено състояние, при което може да се отключи каскада от реакции с ДНК, мембранните липиди, протеини, молекулярен кислород, ензими, антиоксиданти. Тези вещества целят да подадат сигнал за задействане на вътрешната кожна защита. Това означава, че кожата ни има вградена нормална фоточувствителност, тя трябва да е в състояние:

  1. Да засече опасността.
  2. Да се защити.

 

Когато срещнем този термин, често го възприемаме като състояние на свръхчувствителност към слънчевата светлина, но забележете, ако естествената защита на кожата е оптимална, тя реагира адекватно на сигнала. Ако е понижена, тоест фотопротекторите не успяват да овладеят положението, и/или излагането на опасността е прекомерно, едва тогава имаме налице дисбаланс и свръх фоточувствителност на кожата.

За естествената фоточувствителност на кожата отговарят меланини (не е грешка, повече от един вид саsmile), флавини, транс-урокаинова киселина, триптофан, тирозин, ДНК и РНК, хемоглобин, билирубин, пурини, порфирини и др. Фотопротекцията идва главно от ензимните и неензимни антиоксиданти, които елиминират излишните свободни радикали, ремонтът на ДНК, удебеленият повърхностен слой на епидермиса за по-ефективно отразяване и спиране на UVB лъчите, механизмите за възпалителна реакция на кожата и имунната й защита.

Как протича самият процес на засичане на потенциално опасни слънчеви лъчи и активизирането на кожната защита:

Едни от първите, засегнати от достигащите кожната повърхност слънчеви лъчи, са липидите в епидермиса. Съдържащият се в тях сквален, е силно податлив на окисление. При излагане на UV лъчи, след като мастноразтворимите антиоксиданти в епидермалните липиди изчерпят своята ефективност, скваленът също влиза в ролята на жертвен антиоксидант. Продуктите от неговото окисление са способни бързо да проникват през епидермиса до дермиса, като играят ролята на сигнални вещества, активизиращи адаптивен отговор.

Наред с епидермалните липиди, кожните хромофори като ДНК, меланини, урокаинова киселина и др. поемат фотони слънчева енергия, което води до преминаването им от спокойно във възбудено състояние, при което те трансформират тази енергия в безвредна топлина, която тялото отделя – процес, известен като вътрешна конверсия. Той протича с немислимата бързина от няколко фемтосекунди. За уточнение 1 фемтосекунда=1/1 000 000 000 000 000 секунди.

ДНК е в състояние да трансформира около 99,9 % от абсорбираната енергия в топлина, съответно е много ефективен хромофор. Най-силно абсорбира в UVC частта от ултравиолетовия спектър – интересен факт, като се има предвид, че UVC лъчите почти изцяло се абсорбират от озоновия слой, но пък са най-силно увреждащите. ДНК има много добра абсорбция и на UVB лъчи, но много слаба на UVA лъчи.  Дори и при високата си ефективност като хромофор, ДНК понася директно и индиректно увреждане от UV радиацията. Прякото увреждане се дължи най-вече на UVB лъчите и се изразява в нарушаване нормалната й структура и формиране на участъци с неприсъща структура, наречени циклобутан пиримидинови димери. За разлика от скоростта на вътрешната конверсия, тази на ДНК регенерирането е по-малка.  Това означава възникване на болезнено слънчево изгаряне, когато излагането на слънце превишава капацитета на тялото за регенериране на ДНК. При индиректното увреждане няма ясен болезнен сигнал като изгаряне на кожата. То настъпва вследствие на оксидативния стрес, породен от продължително излагане на въздействието главно на UVA лъчи. Отново имаме хромофор, който поема фотон слънчева енергия, но не е способен да го трансформира в топлина. Вместо това, той се окислява и дава начало на генериране на свободни радикали.

Трябва да се разбере много правилно един принципен момент тук. На пръв поглед изглежда, че веществата, които правят кожата ни фоточувствителна, са лошите играчи. Същото впечатление създават и свободните радикали. Реалността е различна. Както хромофорите, така и свободните радикали съществуват естествено в кожата ни и ролята им е на сигнализатори. Проблемът не е в тяхното присъствие, напротив. То осигурява навременна реакция на защитните ни системи. Проблемът настъпва, когато защитните ни системи са в неизправност и не успяват да реагират адекватно. Това се случва нормално с напредване на възрастта или при някои заболявания, неправилно хранене, прекомерно излагане на слънце и др.

Как реагира кожата на директното увреждане на ДНК чрез нейния ремонт и повишаване степента на защита, а именно синтез на меланин. Ремонтът на ДНК се осъществява по 3 начина:

  • фотореактивация – при този механизъм увреденият участък се ремонтира на място с помощта на ДНК-възстановяващ ензим в присъствието на светлина 300-450 нанометра (отчасти в обхвата на UVA и отчасти видимата светлина в спектъра на виолетовата и синята светлина);
  • възстановяване чрез изрязване – включва отстраняване на увредения участък за възстановяване нормалната структура на ДНК. Изрязаните фрагменти служат като сигнал за производство на повече меланин, който служи за защита на ДНК в ядрото на клетката;
  • пострепликационно възстановяване – увреденият участък в случая се възстановява на база информацията в клетките, без изрязване, а чрез синтез на нови структури, които го заобикалят;

 

Фотореактивацията не е типичен процес за човешката кожа, защото ни липсва нужният ензим – фотолиаза - но е в основата на новоразработени слънцезащитни продукти, които съдържат този ензим. Ще ги разгледаме в продължението.

 

За справяне с индиректното увреждане на ДНК се включва антиоксидантната защита на организма. Точно тук е особено важна ролята на храната ни, защото в основата на всяка хранителна верига са растенията. Те са единствените организми на планетата, които не само не могат да се спасят от слънчевата светлина, като се скрият на сянка, защото са неподвижни, но и защото тя им е необходима за основен жизнен процес – фотосинтеза. Растенията са организмите, изложени най-безжалостно на слънчевата радиация и поради това са развили усъвършенствана фотопротекция, която ни е от полза, когато се храним с тях.

Една доста разглеждана в тази връзка група растителни пигменти са каротиноидите. Те се делят на две групи – каротини и ксантофили.

Достатъчно сме чели за ползите от бета-каротина като антиоксидант. Само че, една малка подробност се набива на очи – той се съдържа в листата, корените и плодовете на растенията, като им придава оранжев цвят. Богатите на бета-каротин корени, като тези на на морковите и сладкия картоф, са скрити под земята, нямат нужда от активна фотопротекция. Плодовете са изложени на слънчева светлина, но съществуват в много по-кратък период, в сравнение с целия жизнен цикъл на растението. Фотосинтезата обаче се извършва в листата. В периода на активна фотосинтеза листата на растенията са зелени. Основният пигмент, даващ този цвят, е хлорофилът, но една немалка група предимно жълто оцветени каротиноиди има силно присъствие в листата. Това са ксантофилите, по-известни от които са лутеин и зеаксантин.

Каротиноидите имат полезна роля в човешката кожа и очи, тъй като абсорбират главно синя и виолетова светлина от видимия спектър и неутрализират свободни радикали. Неслучайно максимална концентрация на лутеин и зеаксантин има в липидните мембрани на клетките, особено в т.нар. „макула лутеа“ или жълто петно в очите ни, които са постоянно изложени на светлина в рамките на деня. В кожата се съдържат алфа-, бета- и гама-каротин, лутеин, зеаксантин, ликопен. Каротиноиди, приемани с храната, са довели до повишаване на минималната еритемна доза при участници в изследвания.

Изкушаващо е да посегнем към хранителните добавки, за да приемаме каротиноиди, но посочете ми една добавка, която да съдържа цялото многообразие от каротиноиди, които можем да поемаме с храната? В обичайната ни диета се съдържат поне 40 вида. Няма подобно хапче. Затова постоянното присъствие на плодове и зеленчуци, особено зелени листни зеленчуци в диетата ни, е особено важно за адекватна естествена защита на кожата. Съществен момент е усвояването на каротиноидите. Много от тях, макар и в изобилие в растенията, са трудни за усвояване, ако консумираме сурова растителна храна. Щадящата топлинна обработка и присъствието на мазнини повишават в пъти усвояването на тези мастноразтворими вещества.

Други полезни вещества от растенията са полифенолите. Те абсорбират ефективно слънчева светлина от UV спектъра и играят ролята на антиоксиданти. Също така, успешно контролират възпалителната реакция на кожата и спомагат за регулирането на имунния отговор. На практика немалко от синтетичните органични слънцезащитни филтри имат структура, наподобяваща тази на полифенолите, деривати са на бензоената и канелена киселини (парааминобензоената киселина и цинаматите).  Тук може да си припомним за екстракта от синя имортела в продуктите от серията LB Microbiota care, богат на полифеноли със силно антиоксидантно действие.

Установено е, че биологичноактивни растителни съставки като каротиноиди и полифеноли повишават кожната устойчивост към слънчевата радиация, приложени локално върху кожата. Така може да се постигне присъствието в епидермиса на онези от тях, които не се усвояват успешно с храната. Това ги прави желан компонент от състава на слънцезащитната козметика.

 

В заключение на тази част, искам да наблегна на няколко факта. Споделяме планетата Земя с множество други видове. Еволюирали сме милиони години като същества, активни през деня.  Имаме сложни механизми за защита на кожата при естествените ни условия на живот, включващи слънчева светлина. Учени предполагат, че планетата ни е претърпяла и по-рано периоди, в които озоновият слой е бил изтънен. Ако е така - оцелели сме. И ние, и растенията, и животните, и гъбички, и микроорганизми, изложени постоянно на въздействието на слънчевата радиация. Защото на тази планета живот без слънце е напълно немислим и обективно невъзможен. Освен хората, никой друг вид на тази планета не използва слънцезащита извън предвидената му от природата. Слънцезащитните продукти са част от живота ни едва от някакви си 50-60 години. Били са разработени, за да предпазват от слънчево изгаряне на плажа. В последните десетилетия ракът на кожата бележи ръст. Изводите?

 

Следва продължение, последна част.


 256,    15  Юли  2018 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

 

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.