Новости в регулацията на козметичните продукти в ЕС – претенциите „Не съдържа“ и „Хипоалергенен“

13 Юли 2018

(2 гласове)

Анекс II касае специалисти, занимаващи се с научните изследвания, експертна оценка и събиране на клинични данни за обосновка на претенциите.

В него са разгледани най-добрите практики, отнасящи се до събиране на доказателства за обосновка на претенции.

Анекс III и IV са важни за потребителите, защото включват интересни промени и допълнения спрямо досегашната регулация, които ги касаят пряко, особено маркираните в червено.

Анекс III касае претенциите от типа „не съдържа консервант“, „без парфюм“, „без парабени“ и т.н.

Критерий	Описание	Примери за претенции (илюстративни и неизчерпателни), коментари
Законосъобразност	Претенции „не съдържа“ или с подобно значение не следва да се правят относно съставка, която е забранена за влагане в козметични продукти с Регламент (ЕО) № 1223/2009.	Претенцията „без кортикостероиди“ е недопустима, тъй като кортикостероидите са забранени за влагане в козметични продукти от законодателството на ЕС.
Достоверност	В случаите на претенции „без“, касаещи функционални групи съставки, определени в Регламент (ЕО) № 1223/2009, като консерванти и оцветители, продуктът не трябва да съдържа каквато и да било съставка, включена в някоя от тези групи. Ако се претендира, че продуктът не съдържа конкретна съставка, то тя не следва да присъства, нито да се отделя в него.	Претенцията „не съдържа формалдехид“ не се допуска, ако продуктът съдържа съставка, освобождаваща формалдехид (като Diazolidinyl Urea).
Доказателствена обосновка	Липсата на конкретна съставка следва да бъде демонстрирана с адекватни и надеждни доказателства.
Честност	Претенции „не съдържа“ или с подобно значение не се допускат, ако се отнасят до съставка, която нормално не се съдържа в съответния вид продукт. Претенции „не съдържа“ и с подобно значение са недопустими, когато указват гарантиран ефект, вследствие неналичие на съставка, който не може да бъде реално осигурен. Претенции „не съдържа“ и с подобно значение, касаещи определени групи съставки, не се допускат, ако продуктът съдържа мултифункционални съставки, и сред функциите им е такава, за която продуктът претендира, че не притежава. Възможни са изключения.	Множество парфюми обичайно съдържат такъв висок процент алкохол, че не се налага добавка на консерванти. В този случай би било нечестно да се набляга в рекламното послание на факта, че парфюмът не съдържа консерванти. Претенцията „не съдържа алергени“ е недопустима. Пълно елиминиране на риска от алергична реакция не може да се гарантира и продуктът не следва да създава подобно впечатление. Претенцията „без консервант“ не е допустима, ако продуктът съдържа съставка/ съставки, невключени в списъка с консерванти в Анекс V от Регламент (ЕО) 1223/2009, които проявяват потискащ ефект срещу микроорганизми, като алкохол например. Ако отговорното лице притежава доказателства, че конкретната съставка или комбинация от съставки не допринасят за запазването на продукта от микроорганизми, може да е допустимо да се предяви подобна претенция. Претенцията „не съдържа парфюм“ не е допустима, ако продуктът съдържа съставка, придаваща аромат, независимо от другите й възможни функции в продукта.
Справедливост	Претенции „не съдържа“ и с подобно значение не се допускат, ако съдържат злепоставящо послание, особено в случаите, когато се базират на негативни разбирания относно безвредността на дадена съставка или група съставки.	Определени парабени са безвредни, когато се влагат съгласно Регламент (ЕО) № 1223/2009. Имайки предвид факта, че всеки козметичен продукт трябва да е безвреден, претенцията „без парабени“ е неприемлива, тъй като злепоставя цялата група парабени. Феноксиетанолът и триклозанът са безвредни, когато се влагат съгласно Регламент (ЕО) № 1223/2009. Съответно, претенция „не съдържа феноксиетанол/триклозан“ е недопустима, тъй като злепоставя разрешени за употреба съставки.
Вземане на информирано решение	Претенции „не съдържа“ и с подобно значение са приемливи, когато допринасят за информиран избор от страна на конкретна група или групи крайни потребители.	Следните претенции са допустими, ако са съобразени и с останалите общи критерии: -„не съдържа алкохол“ и подобни, ако се отнася за вода за уста, предназначена за цялото семейство -„не съдържа съставки от животински произход“ за продукти, предназначени за вегани -„без ацетон“ за лак за нокти, ако потребителите целят да избегнат мириса на ацетон

И в Анекс IV се разглежда специфичната претенция „хипоалергенен“.

От документа:

„Претенцията „хипоалергенен“ може да се прилага само в случаите, когато козметичният продукт е разработен така, че да се минимизира неговият алергенен потенциал. Отговорното лице трябва да има доказателства в подкрепа на претенцията, които обосновават много нисък алергенен потенциал чрез научно издържани и статистически надеждни данни (като например данни от наблюдения след пускането на продукта на пазара). Тази оценка трябва да бъде периодично подновявана при появата на нови данни.

Ако козметичен продукт претендира да е хипоалергенен, напълно се изключва присъствието на познати алергени или алергенни прекурсори, в частност на субстанции или смеси:

идентифицирани като сенсибилизатори от SCCS (Scienific Committee on Consumer Safety – Научен комитет по безопасност на потребителите) или предшестващите организации, оценяващи безопасността на козметичните съставки;
идентифицирани като кожни сенсибилизатори от други официални комитети по оценка;
попадащи в класификацията на кожните сенсибилизатори от категория 1, подкатегория 1А или подкатегория 1В, на база новите критерии, установени от Регламент (ЕО) 286/2011;
идентифицирани от производителя на база оплаквания от потребители;
общоприети като сенсибилизатори в научната литература;
или такива, за които липсват адекватни данни за техния алергенен потенциал;

Претенцията „хипоалергенен“ не гарантира пълна липса на риск от алергична реакция и продуктът не следва да създава подобно впечатление.

Приизводителите следва да имат предвид разбирането на потребителите в съответната държава относно претенцията „хипоалергенен“. Ако е необходимо, допълнителна информация и пояснения относно нейното значение трябва да бъдат представени.“

Анекс III и IV на техническия документ влизат в сила от 01.07.2019 г.

Тази статия цели да допринeсe за по-добрата представа каква информация е допустима и приемлива, както и каква е подвеждаща и недопустима на етикетите и в маркетинговата комуникация на козметичните продукти, съгласно законодателството на Европейския съюз. Преводът на документа няма претенции за професионален превод на заклет преводач, поради което в Източници е даден линк към официалния документ на английски език за лично запознаване с неговото съдържание. В статията не е приложено и никакво професионално правно тълкувание, тя цели единствено насочване вниманието на читателя към действащи нормативни актове, касаещи правната регулация на козметичните продукти в рамките на ЕС. Линкове към двата Регламента, цитирани в нея, също са дадени в Източници, както и в текста на самата статия.

Източници: