Всеки козметичен продукт на пазара претендира да изпълнява конкретни функции и да носи определени ползи за потребителя.
На етикетите постоянно четем:
- „нежен към кожата“, „почиства деликатно“, „формула без сълзи“, „балансирано рН“;
- „24-часова хидратация“, „48 часа защита срещу изпотяване“ ;
- „предотвратява появата на нови бръчки“, „свива разширени пори“, „ефективен срещу нежелана пигментация“;
- „хипоалергенен“, „без консервант“, „без силикони, парабени, оцветители, парфюм“;
Всички тези претенции са предназначени да информират потребителя относно качествата и характеристиките на продукта. Той обаче няма как да се увери в тяхната достоверност, което налага правната им регулация.
Понастоящем, в рамките на Европейския съюз, изискванията към козметичните продукти се определят от Регламент (EО) 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30.11.2009 г.
Изискванията към претенциите на козметичните продукти са включени в отделен Регламент (EC) 655/2013 на Европейската комисия.
Във втория Регламент са заложени шестте основни принципа, наречени Общи Критерии, на които следва да се базира всяка претенция:
- Законосъобразност.
- Достоверност.
- Доказателствена обосновка.
- Честност.
- Справедливост.
- Вземане на информирано решение.
През юли 2017 г. екип по претенциите към Работната група по козметичните продукти към Европейската комисия изготвя версия на „Технически документ по претенциите на козметичните продукти“, чието предназначение е да служи като инструмент, даващ насоки за прилагането на общите критерии по Регламент (EC) 655/2013.
Този технически документ е интересен. От една страна в него е отбелязано, че не е документ на Европейската комисия и не е правно-обвързващ, но от друга страна е отбелязано и че следва да служи на националните компетентни институции и съдилища на страните-членки при прилагането на европейското законодателство по въпроса за претенциите на козметичните продукти.
Към документа има 4 анекса. Първият дава разяснения на общите критерии , вторият посочва най-добрите практики при подготвянето на доказателства в подкрепа на претенциите, третият касае прилагането на общите критерии за претенции от типа „без/ не съдържа“ а четвъртият дава насоки за прилагане на критериите по отношение на специфичната претенция „хипоалергенен продукт“. Тук давам табличния вид на информацията от Анекс I (с леки съкращения в частта за доказателствената обосновка):
Критерий |
Описание |
Примери за претенции (илюстративни и неизчерпателни), коментари |
Законосъобразност |
Претенции, указващи, че продуктът е бил разрешен за употреба / одобрен от компетентни власти в рамките на ЕС, не са допустими, тъй като козметичните продукти се допускат на пазара на ЕС без държавно одобрение. Също така, не следва да се допуска CE маркировка на етикета, тъй като това би навело потребителя на мисълта, че този продукт подлежи на регулация, различна от тази за козметичните продукти, освен в случаите на продукти, които подлежат на регулация едновременно като козметика и като играчки. Приемливостта на претенцията трябва да се базира на възприятията на средностатистическия краен потребител на козметични продукти, който е в достатъчна степен информиран, наблюдателен и предпазлив, като се вземат предвид социалните, културни и езикови фактори на съответния пазар. Претенции, предаващи идеята, че продуктът има специфична полза, когато в действителност тя е просто съответствие със законовите изисквания, не следва да се допускат. |
Претенцията „този продукт е в съответствие с изискванията на европейското законодателство“ е недопустима, тъй като всички продукти в обращение на европейския пазар следва да отговарят на тези изисквания.
Претенцията „продукт за грижа за кожата, който не съдържа хидрохинон“ е недопустима, тъй като хидрохинонът е забранен за влагане в козметични продукти съгласно европейското законодателство. |
Достоверност |
Както общата презентация на козметичния продукт, така и отделни претенции за него не следва да се основават на невярна или несъответстваща информация.
Ако продукт претендира, че съдържа конкретна съставка, тя следва да е вложена действително.
Претенции за съставки, отнасящи се до качествата на конкретна съставка, не следва да внушават, че продуктът има същите качества, ако не ги притежава.
|
Претенцията „без силикон“ е недопустима за продукт, съдържащ силикон. Претенцията „24-часова хидратация“ е недопустима, ако съпътстващите доказателства указват по-кратък период. Продукти, за които се твърди пряко или непряко, че съдържат мед, следва действително да съдържат мед, вместо съставка, придаваща мирис на мед, за достоверност. Претенцията „съдържа овлажняващо алое вера“ не следва да се предявява, ако продуктът няма реален овлажняващ ефект. |
Доказателствена обосновка |
Претенциите за козметичните продукти, било то преки или непреки, следва да бъдат подкрепени с адекватни и обосновани доказателства, независимо от вида на приложената обосновка , включително подходяща експертна оценка. Отговорното лице: Определя правилната методология за обосноваване на претенцията. Определя подходящите доказателства за обосновка Трябва да притежава адекватни научни доказателства за обосновка на претенцията. Може да се допита до експерт, който да обезпечи необходимата обосновка. Следва да гарантира, че доказателствената обосновка е валидна и при промяна във формулата на продукта.
Претенция, която придава пряко или непряко на крайния продукт качества на отделна съставка, трябва да бъде подкрепена с адекватни и подлежащи на проверка доказателства, като демонстриране, че присъствието на тази съставка в ефективна концентрация. |
Днес е възможно с помощта на компютри да се анализира и определи цветът на кожата за равномерен тен. Същото се прави и от обучени професионалисти, използващи скала за оценка.
Представянето на резултати от in vitro и in silico изследвания, не следва да създават предположение за резултат in vivo.
|
Честност |
Представянето на действието на продуктите не следва да излиза извън реалните граници на съпътстващата доказателствена обосновка.
Не се допуска да се правят претенции за уникални качества на продукт, ако сходни продукти притежават същите качества.
Ако действието на продукта е обвързано с определени условия, като съвместното прилагане и на други продукти, това следва да бъде ясно заявено. |
Претенцията „1 милион потребители предпочитат този продукт“ не е допустима, ако се базира само на данни за продажбата на 1 милион бройки от продукта. Претенции за ефикасност не следва да се базират на компютърно манипулирани изображения от типа „преди/ след“, ако те са подвеждащи за реалния резултат от продукта. Претенции за подобрени качества на нова формула трябва да отразяват действително подобрение и да не бъдат преувеличавани.
Множество парфюми обичайно съдържат такъв висок процент алкохол, че не се налага добавка на консерванти. В този случай би било нечестно да се набляга в рекламното послание на факта, че парфюмът не съдържа консерванти. Ако претендираният ефект от шампоан се базира на съвместната му употреба с балсам за коса, това трябва да бъде отбелязано. |
Справедливост
|
Претенциите за козметичните продукти трябва да бъдат обективни и да не злепоставят конкуренцията, нито съставки, които са законно разрешени за влагане в козметични продукти.
Претенциите на козметичен продукт не следва да водят до объркване с друг продукт на конкурентен производител. |
Претенция „за разлика от продукт Х, този продукт не съдържа съставка Y, за която се знае, че е дразнеща“, не е допустима.
„Продуктът е с добра поносимост, тъй като не съдържа минерално масло“ е несправедливо твърдение спрямо други продукти, които имат същата степен на поносимост.
„Хипоалергенен продукт, поради липсата на консерванти“ е несправедлива претенция, тъй като намеква, че всички консерванти са алергени.
Сравняването на ефективността срещу изпотяване на антиперспирант с тази на дезодорант, не е справедливо, тъй като това са различни продукти с различни функции. |
Вземане на информирано решение |
Претенциите трябва да са ясни и разбираеми за средностатистическия потребител. Претенциите са неразделна част от продуктите и трябва да съдържат информация, позволяваща на потребителя да прави информиран избор. Маркетинговите послания трябва да вземат предвид способността на целевата аудитория (населението на съответните страни-членки или сегменти от населението, като потребители от различен пол и възраст, както и професионалисти) да възприеме информацията. Маркетинговата комуникация трябва да бъде ясна, точна, съответстваща и разбираема за целевата аудитория. |
Ако продуктът е предназначен за професионалисти, използването на технически термини е допустимо. |
Следва продължение....