А да се чудите кой крем е по-подходящ за кожата Ви от гледна точка на съдържащите се масла? В първата статия по темата преминахме през сухата теория – не много занимателно, но даващо основата за правилния избор. Оттук нататък следва сладкото – практическата част.

Между личния ни избор на масла за директно приложение и този на козметичния формулатор кои масла да вложи в крем, има няколко съществени разлики. Основните критерии за влагане в козметичен продукт са свързани не само с качествата на маслото по отношение на кожата, но и стабилността му, тоест неговата устойчивост на окисление; влиянието върху стабилността на емулсията; усещането, което дава при нанасяне на продукта; физични характеристики като цвета и мириса му. Колкото по-податливо на окисление е дадено масло, толкова повече присъствието му в козметичен продукт скъсява срока на годност на продукта. Стабилизирането на такива масла изисква добавянето на по-ефективни синтетични антиоксиданти. В натуралната козметика се използват натурални антиоксиданти, които имат малко по-слаб ефект, в сравнение със синтетичните. Това ограничава до известна степен избора на масла, като се отдава приоритет на такива с висока стабилност. Това са предимно масла с висок процент наситени и мононенаситени мастни киселини и нисък процент полиненаситени.  Наред с това, немалко масла имат характерен цвят, който не съответства на концепцията за „бяла козметика“, както и специфичен изразен мирис. Използването им в козметика изисква тяхното обезцветяване и дезодориране (обезмирисяване), при което се отстраняват потенциално полезни техни съставки. Купували ли сте кокосово масло за козметични цели? Тогава знаете за какво иде реч – характерният аромат на кокос отсъства изцяло.

Маслата в продуктите на Phytocode са:

1. Кокосово – съдържа се в анти-акне и защитния дневен крем от серията Rose Kiss. Според материала Anti-inflammatory and skin barrier repair effects of topical application of some plant oils (Източници в края на статията) кокосовото масло допринася за възстановяване на бариерната функция, има антибактериален и противовъзпалителен ефект, ускорява заздравяването на рани. В състава му преобладават лауринова, миристинова, каприлова и капринова киселини, които имат изявено антибактериално действие. За отбелязване е, че в състава на маслата мастните киселини не са свободни, но нанесени върху кожата, триглицеридите се разграждат до свободни мастни киселини и глицерин чрез ензими, отделяни от кератиноцитите и от микробиотата ни. Себумът ни също съдържа триглицериди, които минават през същия процес.
2. Моринга – съдържа се в хидратиращия крем и серума от серията LB Microbiota care, както и в дневния и нощен крем от серията Rose Kiss. Много стабилно и мултифункционално масло. Мастният му профил е интересен, защото съдържа известен процент бехенова киселина (рядкост при маслата), една от основните присъстващи в стратум корнеум, висок процент олеинова киселина, която допринася за проникването на активните съставки на кремовете в епидермиса, заедно с фосфолипидите, фитостероли с противовъзпалителен ефект. Интересно е и присъствието на висок за масло процент антиоксиданти като витамин Е и фенолни съединения като галова, елагова и кафеена киселина – това прави маслото от моринга ефективно срещу преждевременното стареене на кожата. За него също съм чела твърдения в нета, че има изсветляващ ефект върху кожата, без факти в подкрепа. Информацията за съдържанието на галова киселина вече обяснява твърдението – правите ли връзката с активната съставка в кремовете с Brightenyl? Ефектът от маслото безспорно няма да е сравним с този на Brightenyl, но в тези два крема – хидратиращия и избелващия – двете съставки действат в синергия, тоест взаимно подсилват ефекта си.
3. Илипе – съдържа се в крема с циклопептиди за зряла кожа и Red Out. Илипе е богато на наситени мастни киселини като стеаринова и палмитинова, витамин Е и фитостероли. Масло с добра стабилност, което се топи при температурата на кожата, подпомага поддържането на нормална бариерна функция, добро ниво на хидратация в кожата, антиоксидантен и противовъзпалителен ефект, полезно за зряла, суха и чувствителна кожа.
4. Жожоба – включено е в крема с циклопептиди и околоочния гел. Масло с много необичаен състав, почти изцяло восъчни естери, жожоба е много стабилно, притежава антиоксидантно и противовъзпалително действие, поддържа бариерната функция на кожата, особено подходящо за зряла кожа в комбинацията с илипе в крема с циклопептиди. Особеният му състав дава допълнителна защита срещу загуба на влага от кожата в деликатната зона около очите – оттам и ползите от него в гела за околоочния контур.
5. Сусамово – част от състава на серума от серията LB Microbiota care. Има противовъзпалителен ефект и високо съдържание на лигнаните сесамин, сесамолин и сесаминол – съставки с антиоксидантно действие.

За разлика от козметичния формулатор, ние, потребителите нямаме особени ограничения. Това звучи чудесно, но колкото по-голям избор имаме, толкова по-труден може да се окаже той. Сега се предлагат много масла, някои от които са чиста екзотика като маслото от кафе, от семена на коприва,  монгонго, кукуи, таману, мурумуру, инка инчи (известно още като сача инчи, не саша инчи, както сме си го побългарили) …Как да изберем полезните на нас?

Първо, интересува ни мастният профил на маслото, който ни показва процентното съдържание на мастни киселини. Ако се опитате да намерите информация на български, резултатът ще е крайно незадоволителен. На английски обаче има много материали, един от тях давам в Източници. Търсете по име на маслото на английски и fatty acid profile, например за кокосово масло - coconut oil fatty acid profile/composition.  Ето и една малка таблица, за да придобиете представа:

Проверявайте източниците за достоверност, най-добре да са реномирани научни издания. При това не приемайте данните за 100% съотносими за маслото, с което разполагате, защото съставът варира според условията на отглеждане на растенията и начина на извличане на маслото. Най-полезно е данните за конкретната партида да са отразени на етикета на продукта, но не съм срещала подобен.

И така, няма да се превръщаме в химици, но може да запомним няколко неща:

• ако искаме възстановяване и запазване на бариерната функция при суха, чувствителна или склонна към възпаления кожа, търсим сравнително нисък процент олеинова киселина и висок процент линолова (linoleic), линоленова (linolenic,) алфа-линоленова (alpha-linolenic) и гама-линоленова (gamma-linolenic) киселина – типични примери са масло от лен, вечерна иглика, бораго (пореч), масло от гроздови семена, орехово, сафлорово, масло от семена на касис, шипка и малина;

• ако търсим повече оклузивен ефект за суха кожа, което ще рече краткосрочна помощ за защита от дехидратация, търсим масла, богати на наситени мастни киселини и главно стеаринова , бехенова и палмитинова. Насочваме се към масла, твърди на стайна температура, като какаово, масло от илипе, манго, ший (шеа/карите), а също жожоба;

• ако искаме противовъзпалителен ефект за кожа, склонна към акне и себореен дерматит, правилните масла са с високо съдържание на каприлова, капринова и най-вече лауринова киселина. Тя потиска действието на ензима 5-алфа-редуктаза, който превръща тестостерона в по-активната му форма дихидротестостерон, а последният води до свръхпроизводство на себум. Същият е в основата и на андрогенния тип косопад. Основни масла тук са кокосово, бабасу, мурумуру и масло от плодовете на лавровото дърво. Ако кокосовото масло ви идва твърде тежко, пробвайте бабасу. То е по-леко и попива по-бързо. Лавровото масло е с рядко срещано съотношение на наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини почти 1:1:1. Може да бъде полезно за всеки тип кожа, но има доста характерен мирис, който не всеки ще възприеме лесно. Донякъде напомня мириса на листата на лавровото дърво, тоест подправката дафинов лист. Интересуват ни и линоленовата и гама-линоленовата киселина, така че можем да направим микс от кокос, бабасу или мурумуру с масло от вечерна иглика или бораго;

• когато търсим средство да подготвим кожата за лятното излагане на слънце, се насочваме към масла, богати на антиоксиданти и главно каротиноиди. Каротиноидите са едни от основните антиоксиданти в епидермиса, които противодействат на оксидативния стрес от слънчевата радиация. Удачен избор са маслата от облепиха (ракитник, sea buckthorn) и от шипка. Хубаво е да се ползват вечер, защото може да придадат временен оранжев оттенък на кожата. По същата причина е добре да се прилагат не по-често от 2-3 пъти седмично. Подготовката на кожата за лятото с тях може да започне от ранна пролет;

• когато избираме маслен извлек, каквито са маслата от жълт кантарион, невен, арника и подобни, трябва да си припомним, че олеиновата киселина улеснява проникването на активни съставки през стратум корнеум. Следователно, избирайте маслени извлеци на базата на зехтин и други масла с високо съдържание на олеинова киселина, но не ги ползвайте продължително време;

• вдигаме летвата и търсим анти-ейдж ефект – тук не може да подходим семпло. Искаме възстановяване на бариерната функция, антиоксидантен ефект, противовъзпалителен ефект, ускорена регенерация….искаме микс от масла. Търсим примерно гама-линоленова киселина, фенолни съединения, тритерпени, каротиноиди, фитостероли. Тук бих споменала бораго, ракитник, ший, пшеничен зародиш, моринга, таману и фосфолипиди. Последните обаче много трудно се намират, …освен в серията LB microbiota care.

За маслата с висок процент полиненаситени киселини бих препоръчала да купувате винаги най-малката налична разфасовка и да не се презапасявате. Дори с добавката на антиоксиданти, тези масла са много нестабилни и имат къс срок на годност.

Тъмната стъклена опаковка и съхранението на студено и тъмно място (в хладилника например) са важни изисквания, приложими за всички масла. Обръщайте внимание дори в магазина къде са изложени маслата и ако са на пряка слънчева светлина, по-добре не купувайте.

И още нещо – използвайте масла, твърди на стайна температура, главно през лятото, а за останалите сезони предпочитайте течните масла. Това не е твърдо правило, а повече насока, но ще Ви се докаже с времето. Въпросните „масла за лято“ са богатите на наситени мастни киселини какаово, кокосово, масло от червена палма, бабасу, мурумуру, манго, ший и др. Ако проучите географската локация на растителните видове, от които се добиват тези масла, ще Ви направи впечатление, че виреят в екваториалните, субекваториалните, субтропичните и тропичните климатични пояси. Ние живеем в умерения климатичен пояс, където растенията са богати най-вече на полиненаситени мастни киселини. Научни изследвания установяват, че понижаването на температурите води до повишаване процента на ненаситени мастни киселини в мембранните липиди на клетките с цел запазване флуидността на мембраните. И обратното. Това важи както за географската локация, така и за смяната на сезоните.  През лятото имаме по-висок процент наситени мастни киселини в липидите на стратум корнеум, отколкото през зимата.

Истината е, че не можем да измислим по-правилна формула от природната, затова най-разумно е да я следваме и имитираме. Това е основата на избора ни на козметични масла в продуктите Phytocode, които правим и ползваме ежедневно.     

Източници:

1. The right oils and waxes for the job. Cosmetics business
2. Много таблици с информация за мастен профил, точка на топене, резултати от тестове за поносимост за 240 масла: Plant-derived fatty acid oils as used in cosmetics.

http://www.beauty-review.nl/wp-content/uploads/2014/05/Plant-Derived-Fatty-Acid-Oils-as-Used-in-Cosmetics.pdf

3. Fatty acid, New World Encyclopedia
4. Moringa Oleifera seeds and oil: characteristics and uses for human health. Alessandro Leone
5. Stratum corneum lipids: the effect of aging and the seasons. J.Rogers
6. In-cosmetics: Vegetable oils and butters: benefits from nature
7. Membrane fluidity and temperature perception. N.Murata
8. Turning up the heat on membrane fluidity. Ronald M. Evans
9. Anti-inflammatory and skin barrier repair effects of topical application of some plant oils. Tzu-Kai Lin – таблица с ефектите на различни масла върху бариерната функция и др. показатели.