За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

Email: info@phytocode.bg

Маслата в козметиката, I част

Маслата в козметиката, I част

 
(0 гласове)

В продължение на статията за масажа като профилактика на стареенето, ще обърнем внимание и на маслата с козметично приложение.

Не мисля да засягам тук темата за етеричните масла, тъй като реално не са масла, тоест не съдържат мастни съставки. Това не ги прави по-малко интересни и полезни, но са една съвсем отделна тема. Ще се съсредоточим върху растителните масла, които са съставени главно от триглицериди на мастни киселини и се извличат от семена, плодове и ядки.

Изборът на козметично масло се определя от няколко фактора:

  • състояние и особености на кожата ни - главно тип кожа и състояние на бариерната й функция
  • състав и действие на растителното масло
  • начин на приложение и срок на годност на продукта

Когато избираме масло за приложение върху кожата, ние се интересуваме как ще й повлияе, дали ще е полезно и по какъв начин. Кожата ни е бариерен орган, основната й функция е да ни отделя от заобикалящата ни среда със защитна цел. Затова тя не приветства с „Добре дошли!“ всички чужди вещества. За наш късмет, отношението й към растителните масла е като цяло положително. Причината е, че те наподобяват собствената ни кожна смазка – себумът.  Той се секретира от мастните ни жлези и се състои от триглицериди на мастни киселини, восъчни естери, сквален, свободни мастни киселини, холестерол и неговите естери. Себумът поддържа кожата водонепропусклива, тоест не позволява на вода отвън да прониква в нея. В същото време я пази от дехидратация, като пречи на водата в нея да се изпарява, както и от навлизане на вредни вещества и патогени.  Наред със себума, епидермисът съдържа мастни съставки, отделяни от кератиноцитите – основните клетки, които го съставят. Тези мастни съставки се съсредоточават в най-повърхностния му слой, наречен „стратум корнеум“ – рогов слой. Той отговаря за бариерната функция на кожата.

Защо е толкова важна тя – защото, когато е нарушена, кожата ни страда от дехидратация и уязвимост спрямо вредни микроорганизми.

Нормалната бариерна функция се подсигурява от структурната организация на стратум корнеум по следния начин  - кератиноцитите преминават процес на развитие от най-вътрешния към най-външния подслой на епидермиса. Придвижвайки се към роговия слой, те променят своята форма и функции, като се превръщат в корнеоцити - плоски вроговени мъртви клетки, които са скрепени помежду си чрез междуклетъчни връзки и обвити в липиди, както показва това изображение:

 

Съставът на междуклетъчните липиди включва серамиди, свободни мастни киселини и холестерол. Серамидите са група липиди, които се състоят от сфингозин и мастни киселини.  Сфингозинът е фосфолипид, който е важна мастна съставка на клетъчните мембрани. Мастните киселини от своя страна са химични съединения, които са основна съставна част на мазнините в природата. В растителните и животинските мазнини те са във формата на съединения, наречени триглицериди, в които 3 молекули мастна киселина са свързани с една молекула глицерин. Да обобщим:

  • серамиди – състоят се от фосфолипиди и мастни киселини
  • мастни киселини – съставки на маслата, в които се съдържат в несвободна форма, свързани с глицерин, а в роговия слой на кожата ни присъстват и в свободна форма
  • триглицериди – форма, под която се съхраняват мастните киселини в природата в състава на растителните и животинските мазнини
  • холестерол – мастна съставка, присъстваща в клетъчните мембрани

 

Съставът на растителните масла включва триглицериди ,  фосфолипиди, гликолипиди, фитостероли, восъци, сквален, фенолни съединения, тритерпени, мастноразтворими витамини и др. Значителна прилика с кожните липиди, нали?

Основните мастни киселини в състава на междуклетъчните липиди на роговия слой са палмитинова, стеаринова, бехенова, олеинова, арахидонова, линолова, линоленова и нейни производни като алфа-линоленова и дихомо-гама-линоленова киселина.

Убедена съм, че предостатъчно сте чели за наситени и ненаситени киселини, но за да разберем по-добре природата на маслата, ще им направя кратко описание. Молекулата на мастната киселина се състои от въглеродни (C) и водородни (H) атоми и карбоксилна група (C(=O)OH).

  • когато всеки 2 въглеродни атома имат единична връзка помежду си, говорим за наситена мастна киселина (saturated fatty acid)
  • когато между два въглеродни атома в молекулата има двойна връзка, говорим за мононенаситена мастна киселина (monounsaturated fatty acid)
  • когато между повече от една двойка въглеродни атоми има двойна връзка, имаме полиненаситена мастна киселина (polyunsaturated fatty acid)

Колкото повече двойни връзки има във веригата си мастната киселина, толкова по-податлива е на окисление. Това означава, че маслата, богати на полиненаситени киселини, имат по-кратък срок на годност и трябва да се съхраняват с повишено внимание. Маслата, богати на наситени мазнини са с най-дълъг срок на годност.

Примери за наситени мастни киселини са каприлова, капринова, лауринова, миристинова, палмитинова, стеаринова. Съдържат се в голям процент в растителните масла, които са твърди на стайна температура, като кокосово, палмово, какаово, ший, илипе, бабасу, мурумуру и т.н.

Примери за мононенаситени мастни киселини са олеинова, палмитолеинова, ерукова, сапиенова, миристолеинова. Сапиеновата киселина се синтезира единствено от нашите организми, съдържа се само в човешкия себум, затова е наречена сапиенова от Homo sapiens. Останалите изброени се съдържат в голям процент в зехтин, масло от авокадо, от макадамия, рапично, синапено, бадемово и др.

Примери за полиненаситени мастни киселини са линолова, линоленова, алфа-линоленова, гама-линоленова, арахидонова. Съдържат се в голям процент в сусамово, слънчогледово, орехово, сафлорово, масло от пшеничен зародиш.

Маслата, богати на поли- и мононенаситени киселини, са течни при стайна температура.

Различните масла съдържат комбинации от наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини в различни съотношения, което в голяма степен определя и тяхното въздействие върху кожата.

Двете основни мастни киселини, оказващи влияние на кожната бариерна функция, са олеиновата и линоловата, като техните действия са противоположни. Линоловата киселина помага за възстановяване на нарушената бариерна функция и нейното поддържане, а олеиновата киселина я нарушава. Това прави олеиновата киселина средство за постигане на по-добро проникване на активни съставки през роговия слой, което качество се ползва за лекарствени приложения. Ако обаче дълго време се ползват масла, богати на олеинова киселина, може да се развие дерматит. В същото време олеиновата киселина ускорява зарастването на рани, а линоловата го забавя. Олеиновата киселина ускорява вроговяването, а линоловата го забавя. Това подсказва, че най-важен е балансът.

Фосфолипидите се явяват особен балансьор, който също улеснява и ускорява преминаването на вещества през роговия слой, но запазва и укрепва бариерната функция.

Лауриновата киселина и серамидите са важни за антибактериалната функция на кожната бариера, тъй като унищожават патогени.

Фенолните съединения са силни антиоксиданти, което определя маслата, съдържащи ги във висок процент, като полезна анти-ейдж грижа.

Фитостеролите имат противовъзпалителен ефект.

Понеже за нас, във Phytocode, поддържането на оптимална бариерна функция е приоритет, фосфолипидите са основна съставка в продуктите от серията LB Microbiota care, а структурата на емулсията във всичките ни кремове и серуми имитира организацията на липидите в стратум корнеум. Маслата също са подбрани с цел оптимален ефект на продуктите. Повече за това и за свойствата и приложенията на конкретни растителни масла във втората част.

  

 


 429,    31  Май  2018 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

 

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.