В материала се обяснява, че този проблем се появява след 20-годишна възраст и е 3 пъти по-често срещан при жените, като причините и механизма на развитие се различават от тези на познатите ни младежки пъпки. Факт е, че акнето вече не е само страдание на тийнейджърите, но и на немалко възрастни. Доскоро се считаше, че основните фактори за него са генетика, хормонален дисбаланс, свръхактивност на мастните жлези и инфекция с бактерията Propionibacterium acnes. Основните терапии включваха орален прием и локално приложение на антибиотици, локално третиране с производни на ретиноловата киселина, азелаинова киселина и бензоил пероксид.  Новите открития в областта на кожната микробиота хвърлят различна светлина върху проблема и пораждат множество дебати относно причините за появата на акнето, както и ново разбиране за естеството на заболяването.

Години наред Propionibacterium acnes е сочена за основен виновник, причиняващ възпалението. Факт е, че този микрооганизъм  вирее отлично в среда без или с ниско съдържание на кислород и високо съдържание на мазнини, каквато са космените фоликули, запушени от комедони. Типичната картина при младежко акне се подрежда по следния начин:

1. Хормонални промени в пубертета водят до повишено отделяне на себум от мастните жлези и натрупване на мъртви кожни клетки в резултат на нарушено излющване на повърхностния слой.
2. Излишният себум се натрупва в космените фоликули, окислява се от досега с кислорода във въздуха и се втвърдява, което води до образуване на комедон.
3. Комедонът запушва космения фоликул и задържа там бактерии като Propionibacterium acnes, които започват да преработват мазнините чрез повишено отделяне на ензими и отпадъчните вещества от тази дейност се явяват дразнещи за околната тъкан. Резултатът е пъпка.
4. Имунната система реагира, като изпраща клетки, които да се справят с бактериите, в резултат на което пъпката се изпълва с материя от мъртви имунни и бактериални клетки и течност.

Проследявайки последователността на събитията, логично може да се заключи, че при нормализиране на хормоналния фон и спад в продукцията на себум, проблемът ще бъде решен. Логично изглежда и че ако се унищожи бактерията, възпаление няма да има. Точно затова основните терапии включват антибиотици, активни съставки, които излющват повърхностния слой мъртви кожни клетки и потискат отделянето на себум, и в някои случаи орални контрацептиви за корекция на хормоналния фон.

Само че, няколко важни момента правят впечатление.

Първо, при младежкото акне хормоналните изменения в организма са нормални и обясними, както и временни  - до приключването на пубертета. При акнето над 20-годишна възраст може да се предположи наличието на здравословен проблем, свързан с хормонални нарушения. При това, секрецията на себум не само се повишава, но и съставът на себума е различен. Не всеки човек с мазна кожа страда от акне. Следователно, много е вероятно определени промени в състава на себума да благоприятстват акнето.

 Propionibacterium acnes не се открива само по кожата на пациенти с акне, тя е типичен представител на нормалната кожна микробиота при хора със здрава кожа. Следователно, присъствието на бактерията само по себе си не е достатъчен фактор за развитието на акне. За да се усложнят нещата, тази бактерия има повече от един щам. Щамът е подтип на даден организъм, който се отличава от останалите подтипове, но не дотолкова, че да се определя като нов, отделен вид организъм. Щамовете са типични при микробите и са израз на адаптивността им към условията на средата. Та, установено е, че не всеки щам от Propionibacterium acnes участва в появата на акне, а някои дори ни предпазват от нея.

За да разберем смисъла на биофилма по отношение на акнето, трябва да запомним две неща:

• всеки микроб живее в свят, населен с огромен брой други микроби и конкуренцията е жестока
• средата за живот на микробите невинаги е лесна за обитаване - конкретно кожата ни е бедна на вода и хранителни вещества среда със собствени защитни механизми

Микробите от даден вид могат да съществуват като единични подвижни клетки, но при благоприятни условия започват да образуват колонии от неподвижни клетки, като отделят вещество, което ги държи заедно подобно на лепило. С това “лепило“ те се прикрепят към дадена повърхност и тяхното поведение и жизнени функции се изменят – формират биофилм. Биофилмът не е просто статична матрица, която държи клетките заедно, а е среда, която им подсигурява възможност да общуват помежду си и да изпълняват съвместно задачи, които не са можели да вършат поотделно.  Всяка клетка отделя сигнални вещества, които другите клетки от същия вид разпознават и „четат“ като информация – това явление микробиолозите наричат „усещане за кворум“ (quorum sensing). Когато дадени микроорганизми имат добри условия за размножаване, отделянето на тези сигнални вещества нараства, всяка клетка ги „прихваща“ и „разчита“, и започва да участва във формирането на общата матрица. Ако и когато сигналните вещества достигнат определено критично ниво на концентрация, всички клетки в матрицата биват „информирани“, че са надхвърлили прага за числено превъзходство и могат да променят своето поведение към по-агресивно, да доминират над останалите микроби в средата, както и над имунната система на организма, който дава тази среда.  Обобщено ползите за микробите от биофилма:

• по-благоприятна среда, която им осигурява защита от външни влияния
• създаване на общност и числено превъзходство
• възможност за предаване и приемане на информация – комуникация клетка-клетка
• матрицата пречи на проникването и ефективното действие на антибиотици
• развитие на адаптивни механизми за справяне със стресови ситуации
• възможност за създаване на мултищамови биофилми, тоест симбиоза между различни бактерии, което означава реална комуникация между различни видове
• отделяне на полезни за бактериите вещества, които те не могат да произвеждат самостоятелно

Ако някога съм си позволявала да подценявам тези едноклетъчни, вече няма никакъв шанс да го правя – бактериите си „говорят“! Бактериите са достатъчно интелигентни, за да се коалират и да действат координирано – бактериите са умни! 

Цялата им тактика е прекрасно и достъпно обяснена в този видеоклип от Бони Баслър, професор по молекулярна биология в Университета Принстън (САЩ), която страхотно ме впечатли с ентусиазма си и ме убеди, че науката е за всички:

Какво означава това за нашата Propionibacterium acnes – при определени условия тя може да формира биофилм, а това променя поведението й от безобидна част от кожната микробиота към патоген, причиняващ възпаление. Такива условия са точно изброените по-рано свръхотделяне на себум, формиране на комедони и запушване на космените фоликули. В тази променена среда бактерията започва да отделя много по-големи количества вредни вещества, което затруднява имунната система да се справи с контролирането й.

При нормални условия други бактерии по кожата ни държат Propionibacterium acnes в шах, защото имат способността да потискат нейния биофилм. Основният й конкурент е друг участник в нормалната кожна микробиота – Staphylococcus epidermidis. Обръщам внимание, че това не е златистият стафилокок – Staphylococcus aureus – който е сериозен патоген и не е част от нормалната микробиота, макар и да се среща често по кожата ни. На практика Staphylococcus epidermidis е една от бактериите, които ни защитават от златистия стафилокок.

Обичайните средства за борба с акнето не са разработени да се прицелват само в една проблемна бактерия, а могат да оказват влияние на микробиотата като цяло. Локалното приложение на клиндамицин в едно изследване е намалило както броя на Propionibacterium acnes, така и на Staphylococcus epidermidis. Масовата употреба на антибиотици е довела и до друг проблем  - много от бактериите са станали резистентни към тях. Счита се, че формирането на биофилм е една от причините за повишена резистентност, но има данни и за обмен на гени за резистентност между различните видове. Бактериите са умни и бързи!  Ако искаме да съжителстваме по-успешно с тях занапред, се налага ориентирането към нови стратегии като тази, за която говори професор Баслър в своята лекция – разработване на вещества, които потискат „усещането за кворум“ и пречат на успешното формиране на биофилм.

В медицината това не е съвсем нова област, но в козметиката – да. Акнето е здравословен, а не козметичен проблем, и изисква лечение. Козметиката не лекува, но и при налично акне се налага да ползваме такава. Без да очакваме от нея лечение, трябва да я подбираме правилно, така че да не влошава състоянието на кожата и по възможност да подкрепя лечението. Като производител на козметика с фокус върху кожната микробиота, изборът ни на съставка за акнеична кожа е Ronacare Sereneshield на Merck.  Причините да я вложим в крема и флуида за акнеична кожа от серията Rose Kiss са в начина й на действие:

• потиска активността на ензима 5-алфа-редуктаза - > намалява производството на себум
• намалява размножаването на Propionibacterium acnes и потиска отделянето на дразнещи вещества в резултат на жизнената й дейност ->помага да се ограничи възпалението
• пречи на прикрепването към кожата на неблагоприятни микроорганизми като Staphylococcus aureus ->намалява шанса им за формиране на биофилм
• не вреди на жизнената дейност на Staphylococcus epidermidis

Човешкият микробиом и кожната микробиота в частност са гореща тема в научните среди и ще останат такава занапред. Изучаваме ги вече от немалко време, а едва сме докоснали върха на айсберга. Тезата, че можем да използваме познанията си за микробиома за създаване на нови терапевтични подходи има както своите поддръжници, така и своите скептици в научните среди.  По отношение на козметиката може да се твърди едно – не започваме тепърва да използваме козметика, влияеща на кожната микробиота. Винаги, когато сме ползвали козметика, сме влияли на кожната микробиота, но не сме го осъзнавали.

Сега едва започваме да разбираме как точно влияем и да проучваме как да влияем ползотворно, избягвайки вреда.

Източници:

1. Staphylococcus epidermidis sets things right again. Yuliya Skabytska
2. Factors shaping the composition of the cutaneous microbiota. Kornelia Szabo
3. Biofilms in skin infections: Propionibacterium acnes and Acne Vulgaris. Tom Koenye
4. Skin microbiome and acne vulgaris: Staphylococcus, a new actor in acne. Brigitte Breno