в града, в който живея. Последния път буквално не можех да дишам нормално. Сякаш вместо въздух, в дробовете ми попадаше сипкав, задушаващ ситен прах, сух и тежък, нетърпим.Същият проблем засяга немалко други градове у нас – ниво на замърсяване в пъти над допустимите норми. Човек си представя, че такова нещо може да се случи главно в мегаполисите в Азия, но подобна реалност е възможна и в много по-малък мащаб. Мрачната прогноза на Световната Здравна Организация е, че хроничната обструктивна белодробна болест ще стане 3-та най-честа причина за смъртност до 2030 г., а основните рискови фактори за това заболяване са тютюнопушенето и замърсяването на въздуха в дома и извън него. В последните години вниманието на козметичната индустрия също е насочено към последиците от замърсяването на околната среда с фокус върху кожата.

Веднъж попаднах на много добър въпрос:

„Къде точно, мислите, се намира околната среда?“

Тя не е абстрактно място, а съвкупността от фактори, които ни въздействат там, където се намираме. Ние постоянно сме в околната среда.

Основните фактори, въздействащи върху кожата ни в градска среда, са :

• слънчева радиация
• замърсяване
• тютюнев дим

Слънчевата радиация е съществен фактор, допринасящ за преждевременното стареене на кожата. В статията за антиоксидантите засегнах темата за UV радиацията, в следваща статия за слънцезащитата ще я доразвия по-задълбочено, защото е обширна, многопластова и важна. Само че, защо я споменавам тук? В крайна сметка, какво общо има тя със замърсяването?

Това не е статия, в която ще ви убеждавам защо трябва да се боим от замърсяването и панически да се снабдим с „анти-замърсяваща“ козметика. Точно обратното, ще приложим критичен подход, анализирайки фактите, доколкото са ни известни. Когато набирам материали, искам винаги да срещна контрапункт, защото истината винаги е по средата. И докато търсех връзка между слънчевата радиация и замърсяването на въздуха, попаднах на изследване, проведено в Пекин, в което е било установено, че в дните с най-високи нива на замърсяване на въздуха, е имало до 50% редуциране на достигналата до земната повърхност UV радиация, дължащо се на повишаване нивата на озона в тропосферата и на азотния оксид. Светлината от видимия спектър и инфрачервените лъчи не отбелязват такива нива на редуциране. Парадоксално, но изглежда е факт – замърсеният въздух ни дава частична UV защита.

Замърсяването на въздуха се дължи главно на фини прахови частици, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали и вредни газове.

Фините прахови частици са невидими с просто око течни или твърди частици, които възникват естествено в природата или в резултат от човешка дейност, като полени от растенията, прах от вулканични изригвания, пясъчни бури, морска вода, промишленост и строителство, минно дело, двигатели на автомобили и др. Класифицират се според размерите си като:

• груби – размер над 10 микрона
• фини – размер между 2,5 и 10 микрона
• ултрафини – размер под 2,5 микрона

Последните са най-опасни за здравето, защото проникват дълбоко в белите дробове, а има и сведения, че могат да навлизат в кожата.

Вредните газове включват основно азотни и серни оксиди и …изненадващо – озон. Под въздействието на UV радиацията и други условия, праховите частици формират заедно с вредните газове и полицикличните ароматни въглеводороди вторични частици, които са основен компонент на познатия ни смог.

Високо в стратосферата озонът е полезен за живота на планетата, играейки ролята на филтър за вредното слънчево лъчение. Озонът, който се формира близо до земната повърхност, в тропосферата, има различен произход и неблагоприятно въздействие. Той се формира под действието на слънчевата топлина и радиация в резултат от реакция между летливи органични съединения, въглероден монооксид и азотни оксиди.

Как ни въздействат тези замърсители:

• нарушават бариерната функция на кожата чрез промяна в количеството и състава на себума, водещо до повишена трансепидермална водозагуба и дехидратация
• понижават нивото на антиоксидантите в нея
• потискат кожния имунитет и способността на кожата да се възстановява след увреждане
• понижават защитата на кожата спрямо UV радиацията и други външни фактори с последващи фотостареене, хиперпигментация, възпаления и зачервяване
• повишават нивото на ензими, разрушаващи колагена, еластина и другите градивни елементи на ЕМК и дермо-епидермалната гранична зона
• ако повишават оксидативния стрес в кожата, логично е да го повишават и в кожната ни микробиота, съответно нормалният й състав и функции се нарушават
• повишават предразположеността към кожни заболявания като алергии, атопичен дерматит и в най-лошия случай рак на кожата

В основата на всички тези ефекти е способността на фините прахови частици да се свързват с определени рецептори на няколко вида кожни клетки – кератиноцити, фибробласти, меланоцити и клетки на Лангерханс – което води до нарушения в техните функции. Кератиноцитите отговарят за бариерната функция на кожата, клетките на Лангерханс участват в имунния й отговор, меланоцитите синтезират меланин, а фибробластите – основно колаген и еластин. Азотните и серни оксиди, тежките метали и тропосферният озон причиняват оксидативен стрес, а праховите частици повишават нивото на провъзпалителни вещества в кожата.

Какво трябва да съдържат козметичните продукти за ефикасна защита срещу замърсяването?

Първата логична стъпка е предпазването на кожата от попадане и задържане на прахови частици по повърхността й. Почистването сутрин и вечер е важен етап, но не достатъчен. Козметичните продукти трябва да съдържат филм-формиращи съставки, предназначени да създават физична бариера срещу проникване на замърсителите в кожата. Голяма част от anti-pollution съставките са точно такива, например екзополизахариди по подобие на този в състава на Актибиом. Те допълнително предпазват кожата от прекомерна водозагуба. Много интересна защитна съставка е и Ectoin в състава на Крема за зряла кожа с циклопептиди, за която ще има отделна статия – твърде специална е, за да я спомена само мимоходом.

Особено важно е в състава на продуктите да присъстват ефективни антиоксиданти и хелатни съставки. Първите трябва да работят за намаляване нивото на оксидативния стрес, а вторите за обезвреждане на тежките метали. Установено е, че замърсяването води до спад в нивото на витамин Е в епидермиса, което прави влагането на този витамин особено полезно като anti-pollution съставка.

Кремовете и серумите е препоръчително да са разработени така, че да имитират естествената организация на липидите в повърхностния слой на кожата. Това възстановява нормалната й бариерна функция. За целта се формулират емулсии с течнокристална структура, влагат се съставки като фосфолипиди, фитостероли, серамиди и сквалан.

За предпазване от нарушения в пигментацията се използват съставки, регулиращи меланогенезата и потискащи действието на ензима тирозиназа. Такава съставка е Brightenyl, включен в Хидратиращия дневен крем от серията LB Microbiota care, който ще разгледам подробно в статия на тема оптимизиране на тена. Наред с него, често се използват коджикова киселина, витамин С и др.

За овладяване на раздразненията и зачервяванията се влагат противовъзпалителни и успокояващи съставки. Такива са главно екстракти от растения и водорасли, витамин В3, ферменти от млечнокисели бактерии и дрожди и др.

Понеже ще расте броят на изследванията, сочещи връзка между замърсяването и дисбаланса на кожната микробиота, тук ще се включват и все повече съставки, благоприятстващи микробиотата. Доколко производителите им ще успяват да подкрепят твърденията си, ще бъде интересен въпрос.

Ако се вгледаме в съставките, противодействащи на замърсяването, виждаме какво?

Почти нищо ново. Замърсяването не причинява специфично увреждане на кожата, много различно от породеното от останалите фактори. Основната вреда е оксидативен стрес, решението за който ни е ясно – антиоксиданти. Фините прахови частици нанасят щети, подобни на тези от UV радиацията, тропосферният озон води до липидна пероксидация, точно както и тютюневият дим, всички заедно повишават нивото на възпаление в кожата, както и смущения в микробиотата. Кое е единственото различно сред съставките срещу замърсяване – тези, които създават предпазна физична бариера.

Подобни участват ли с други функции в текущо предлагани продукти?

Да.

Тогава доколко е необходимо да разглеждаме замърсяването като нов проблем, изискващ отделно адресиране?

Дотолкова, че да бъдем информирани. Информирани в достатъчна степен, за да не купуваме продукти, титулувани “anti-pollution”, ако няма да допринесат за здравето на кожата по начин, по-добър и по-различен от останалите. Информирани дотолкова, че да не подценяваме проблема и да се предпазваме с избягване на замърсена среда, ако изобщо е възможно, и да подбираме най-подходящите продукти, които може да се окажат точно “anti-pollution”.

Източници:

1. Systematic Review and Meta-Analysis of Human Skin Diseases Due to Particulate Matter. Le Thi Nhu Ngoc, Duckshin Park, Yongil Lee
2. Airborne Particle Exposure and Extrinsic Skin Aging.  Andrea Vierkotter, Tamara Schikowsk
3. How air pollution can cause cancer. Cancer Research UK
4. Guidelines for Formulating Anti-Pollution Products. Niraj Mistry