И при това – козметика в стъклени или пластмасови опаковки с капачка-винт не ползвам от години и по добра причина.

Възприятието ни за консервантите в козметиката търпи значителни промени през последните години. Причините са разнородни – нови научни изследвания за ефекта им, законови ограничения за тяхното приложение, “зелената вълна” в козметиката и стремежът към “по-безвредни продукти”, широкият достъп до информация, независимо от качеството й. Би било прекрасно поне достъпът до информация да водеше до по-добро разбиране на проблема, но изглежда, че понятието „консервант“ остава противоречиво и пораждащо различни нагласи.

Консервантите в козметиката са съставки с широк спектър на действие спрямо бактерии, гъбички и плесени.

Причините, поради които се влагат в козметични продукти, са две:

• осигуряват безопасността и защитата на потребителя от евентуално микробиално замърсяване на продукта и последващо попадане на тези микроби по кожата и очите;
• удължават срока на годност на продукта, без промяна в неговите качества и характеристики;

Козметичните продукти на водна основа съдържат вода и други вещества, които дават отлична среда за живот на множество микроорганизми. Това представлява непосредствен риск за здравето на потребителя, ако продуктът не бъде защитен по единствения възможен начин – чрез влагане на вещество с антимикробно действие. Изключение правят несъдържащите вода продукти и такива за еднократна употреба, произведени и опаковани в условия на пълна стерилност. Дори и продуктът да е безводен, ако употребата му предполага в него да попадне случайно вода, козметичните формулатори често се застраховат и влагат консерванти.

Консервирането на продукта е неговата застраховка за безпроблемна употреба съобразно предназначението му, в рамките на срока му на годност.

Както и всички останали козметични съставки, консервантите имат своята еволюция с напредването на науката. В недалечното минало масово се разчиташе на синтетични консерванти като парабените и формалдехидните донори, които заместиха успешно по-стари съставки, забранени поради нарастващи доказателства за тяхното дразнещо кожата действие. След едно малко по обхват изследване с резултати, недоказващи пряка причинно-следствена връзка между парабените и рака на гърдата, те бяха белязани с обществена стигма и огромна част от производителите на козметика реагираха на обществения натиск с изключването им от техните формули. Основните алтернативи станаха формалдехидните донори и феноксиетанолът, за които има изследвания, че могат да доведат до контактен дерматит. Все по-нарастващият интерес към натурална, био, органик сертифицирана  козметика доведе до сериозни проучвания и разработки на мултифункционални съставки с антимикробно действие, които отговарят на изискванията на съответните сертифициращи органи  - с други думи „зелени консерванти“. Голям интерес поражда и тенденцията „без консерванти“ или „самоконсервиращи се системи“,  както и предпазването на продукта с влагане на етерични масла.  Да разгледаме поотделно вариантите.

Универсален консервант не съществува и най-често се говори за консервираща система, тоест за комбинация от консерванти с оптимална ефективност за конкретния продукт.

Основните предимства на синтетичните консерванти са тяхното широкоспектърно действие, тоест активността им спрямо множество микроорганизми и то в ниски концентрации, и възможността да бъдат влагани в различни по състав и приложение формули с добър резултат.

Натуралните консерванти обичайно имат по-слаба ефективност и изискват по-висока концентрация, като могат да са по-ограничени и по приложение, както и да са по-чувствителни към взаимодействието с други съставки на продукта. Те са и доста по-малко на брой, в сравнение със синтетичните, което изправя козметичния формулатор на натурални продукти пред голямо предизвикателство.

Етеричните масла не са включени в списъка с разрешени за влагане в козметични продукти консерванти – може да го намерите в Анекс V към Европейската директива за регулация на козметичните продукти. Това означава, че съгласно правната регулация, те не се водят консерванти. При все това, някои от тях притежават антимикробно действие, което допуска да бъдат част от система за консервиране. Проблемите с тях идват от тясната специфика на действието им спрямо микроорганизмите, тоест отделните масла проявяват много специфична и ограничена потискаща активност спрямо малък брой микроорганизми. Невъзможно е да се използват като универсални консервиращи средства, а трябва за всеки отделен продукт да се прави индивидуална смес от различни масла, като ефектът им зависи от активността и концентрацията. Ако в чист вид етеричните масла имат силно антимикробно действие, то може значително да се понижи, когато бъдат вложени в емулсия, каквато е кремът за лице например. Това означава да се вложи по-голямо количество, което води до риск от кожно раздразнение, а също и до специфичен мирис на продукта, който невинаги е привлекателен. Изследвания са показали, че комбинацията от етерични масла и синтетични консерванти има много по-добър ефект. При всички случаи етеричните масла са нискоефективен и често скъп вариант за консервиране, масово избягван от специалистите. Това дава основание да се замислим, ако прочетем, че даден продукт е консервиран с етерични масла.

Тенденцията „без консерванти“ може да се тълкува по два начина – или продуктът не съдържа съставки от списъка с разрешени консерванти, а други такива с антимикробно действие, което го превръща в самоконсервираща се система, или наистина не съдържа никакво консервиращо вещество, което е допустимо само за безводен продукт или стерилен такъв в доза за еднократна употреба, в опаковка недопускаща замърсяване. Второто е извънредно рядък случай.

Следва продължение.