Замърсяване, тютюнев дим, ксенобиотици, UV радиация, активно въздействат на кожата ни всеки ден, което води до високи нива на оксидативен стрес в нея.

Сравнено с нормалното стареене на кожата по вътрешни причини, стареенето под влияние на външни фактори дава различно отражение на епидермиса и дермиса. При нормалното стареене и двата слоя на кожата изтъняват, но дермисът запазва колагеновите и еластиновите си влакна, макар и извънклетъчната мрежа, която те изграждат, да става по-отпусната и рехава. При стареенето вследствие на външни фактори, дермисът губи в голяма степен няколко вида колаген, като допълнително понася сериозни увреждания в организацията на извънклетъчната матрица. Нормалната мрежа от преплетени влакна се заменя от неправилно разположени такива. Под въздействието на UVA лъчите в дермиса се генерират ROS като супероксиден анион, хидроксилен радикал, водороден пероксид и синглетен кислород. Ако не бъдат неутрализирани своевременно, те нанасят увреждания на клетъчните мембрани, митохондриите, ДНК, а също водят до повишен синтез на ензими, разрушаващи градивните елементи на извънклетъчната матрица, и понижен синтез на ензимни антиоксиданти. UVB лъчите от своя страна не проникват до дермиса, но нанасят поражения на епидермиса, като увреждат директно ДНК на клетките му. Ако при нормално старееща кожа епидермисът изтънява, то при фотостареенето под действието на UV радиацията той се удебелява и загрубява, кожата губи нормалната си бариерна функция, става суха и преждевременно набръчкана.  

Включването на антиоксиданти в козметичните продукти не е новост. Тяхното присъствие дори не се обуславя преимуществено от ползите им за кожата. Те играят роля в удължаване срока на годност на продукта, защото много козметични продукти съдържат мастни компоненти, които могат да се окислят при досег с въздуха, ако не бъдат защитени с влагане на антиоксиданти. Следователно, на първо място спецификата на продукта определя нуждата от антиоксидант, а оттам нататък следва прецизният избор на съставка с многостранни ползи за кожата.

Нова съставка със забележително антиоксидантно действие е екстрактът от синя имортела.  Тя представлява воден извлек от растението Limonium narbonense, богат на полифеноли. Тестовете, сравняващи общия антиоксидантен капацитет на съставката с този на екстракт от червена боровинка и кверцетин, са дали много по-високи показатели в полза на екстракта от синя имортела. Той е показал и до 89 % ин витро активност срещу ензими, отговорни за генериране на супероксиден анион, значително повишава жизнеспособността на клетките след излагане на UV радиация и подобрява тяхното възстановяване от увреждания.   

Витамин Е под формата на микс от токофероли е важен компонент от защитата на кожата срещу липидната пероксидация. Това е процес, при който липидите, съдържащи се в клетъчните мембрани в дермиса и епидермиса, биват окислени, което се съпровожда с отделяне на липидни пероксилни радикали. Последните също са високо реактивни и способни да породят верижна реакция. Витамин Е играе ролята на антиоксидант, стопиращ тази верига, както и на сигнално вещество, което активира защитни механизми на клетките срещу фотостареене. В процеса на стареене нивата на витамин Е в епидермиса спадат значително, което показва ползата от приложението му като анти-ейдж съставка. Наред с това, изследвания сочат синергистичен ефект от съвместното прилагане на полифеноли и витамин Е като антиоксидантна защита.

Макар и темата да е толкова обширна, че няма шанс да се обхване с две кратки публикации – все повече научни изследвания сочат, че прооксиданти и антиоксиданти няма как да бъдат разделени в безусловни категории. Определени неензимни антиоксиданти са способни да действат и като прооксиданти в зависимост от условията – витамин С например може да генерира ROS в присъствието на свободни йони на желязото. Реактивните кислородни видове, а и съдържащите азот или сяра такива - защото кислородните не са единствените - не са неизменно вредни за организма, а точно обратното – отново в зависимост от условията. Когато витамин Е играе ролята на антиоксидант, той се трансформира в α-токофероксил радикал, тоест, преминава в противниковия отбор. Така формираният радикал може да бъде възстановен обратно до витамин Е чрез витамин С.

А ако включим в уравнението и кожната микробиота, живееща в контакт с богат на кислород въздух, замърсяване и UV радиация, дали и тя не страда от оксидативен стрес и няма собствени защитни механизми? А тези механизми дали биха пазили и нас, ако се грижим правилно за нея?

И ако най-важно е да пазим равновесието, може би има смисъл да оставим антиоксидантната защита само за деня, а нощем кожата ни да се самоообновява в своя собствен ритъм.

В новата серия продукти на Phytocode, eкстрактът от синя имортела и Витамин Е се съдържат в кремовете за лице, крема за околоочен контур и в серума за лице.

Референции:

1. Oxidative Stress in Aging Human Skin – Mark Rinnerthaler, Johannes Bischof, Maria Karolin Streubel, Andrea Trost, Klaus Richte
2. A novel enzyme with antioxidant capacity produced by the ubiquitous skin colonizer Propionibacterium acnes – Maria Allhorn, Sabine Arve, Holger Bruggemann, Rolf Lood
3. Regulation of Reactive Oxygen Species Generation in Cell Signaling – Yun Soo Bae, Hjunjin Oh, Sue Goo Rhee, Young Do Yoo
4. Antioxidant-induced reductive stress has untoward consequences on the brain microvasculature – David Fisher, Shireen Mentor
5. Oxidative Stress and Human Skin Connective Tissue Aging – Yidong Tu, Taihao Quan
6. Клетъчни защитни механизми срещу оксидативен стрес. – доц- д-р Анна Куюмджиева, д-р Венцислава Петрова
7. The pro-oxidant chemistry of the natural antioxidants vitamin C, vitamin E, carotenoids and flavonoids – Ivonne Rietjens, Marelle Boresma
8. Polyphenols as active ingredients for cosmetic products – O.V. Zillich, U. Schweiggert – Weisz, P. Eisner, M. Kerscher