градят представата ни за оксидативните процеси като основен враг за здравето и добрия външен вид, с когото следва да се борим постоянно.

Преди изводите, нека да се запознаем с фактите.      

На първо място, факт е , че генерирането на реактивни кислородни видове е част от естествените процеси в организма. То се случва под влиянието на вътрешни и външни фактори.

Да разгледаме първо вътрешните фактори. Източниците на генериране на ROS са прооксиданти – главно ензими, но и други вещества, участващи в различни метаболитни процеси.  Основен такъв процес е клетъчното дишане, при което клетките използват хранителни вещества като суровина за получаване на енергия. Този процес протича в органели на клетките, наречени митохондрии – клетъчните електроцентрали. Определени ензими започват поредица от реакции, свързани с отдаване и приемане на електрони. Даден ензим, в ролята на донор на електрони, отдава такива на друг ензим, който се явява получател на електрони. После на свой ред получателят се превръща в донор спрямо друг получател. Крайният получател по веригата се явява кислородът, който впоследствие бива редуциран до вода. При този преход на електрони се освобождава енергия, която после може да бъде използвана за работа. При някой от междинните трансфери по веригата, някои електрони може да не завършат цикъла, а да „изтекат“ и преждевременно да бъдат приети от кислорода, което води до получаване на реактивни кислородни видове като супероксиден анион О₂^- - причината за това „изтичане“ е нарушена функция на митохондриите вследствие на увреждане, главно от UVA лъчи. Отделно, при редуцирането на кислорода до вода се получават междинните супероксиден анион О₂^-, водороден пероксид Н₂О₂ и хидроксилен радикал ОН^- - тези ROS се явяват нормални странични продукти.

Друг важен процес, при който се генерират ROS, се случва в един вид бели кръвни клетки, известни като неутрофили. Неутрофилите при възпаление играят ролята на фагоцити, тоест те поглъщат микроорганизмите, които са причинили възпалението. Определени ензими в тези клетки генерират ROS, които атакуват и унищожават патогените. В този случай има целенасочено генериране на реактивни кислородни видове като част от имунната защита на организма.

Редица изследвания са показали, че ROS играят ролята на сигнални вещества за клетките, като участват в регулиране процесите на клетъчно делене и клетъчна смърт, активират експресията на определени гени, инициират обновлението на тъканите, елиминирането на увредените клетки, участват в механизма на клетъчната сенесценция (стареене) като защитен механизъм на организма срещу мутации на ДНК и др.

Очевидно е, че реактивните кислородни видове имат немалко важни роли в организма.

Откъде идват проблемите, които те пораждат – от тяхната висока реактивоспособност и последващото лавинообразно генериране на нови ROS. Причината е в това, че те притежават един или повече несдвоени електрони, което ги прави перфектни „крадци“ на електрони от други молекули. Ако процесът на отдаване и приемане на електрони не бъде прекъснат, ROS атакуват протеини, полиненаситени мастни киселини, ДНК и причиняват сериозни увреждания на клетките, водещи до нарушена функция и клетъчна смърт. За да държи този процес под контрол, организмът разполага с арсенал от вещества, способни да обезвредят ROS, без да станат на свой ред високо реактивни – това са антиоксидантите. Защитната антиоксидантна система включва ензими като супероксид дисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза, пероксиредоксин, коензим Q10, витамини като С, Е, В3, каротиноиди, полифеноли, минерали и микроелементи като цинк, селен и др.

При нормални условия в организма антиоксидантната защита се справя безпроблемно с поддържането на баланс. Ако по някаква причина се получи спад в нивата на антиоксидантите или се потисне действието им, настъпва състояние, известно като оксидативен стрес. За него има изобилие от информация, но много рядко се споменава за другия вид дисбаланс – антиоксидантния или още наречен редукционен стрес. При него способността на организма да генерира ROS е нарушена. Пример за такова състояние е хроничната грануломатозна болест, при която генетичен дефект не позволява на белите кръвни клетки да произвеждат супероксиден анион и водороден пероксид, вследствие на което организмът не може ефективно да се справя с инфекциите. Не е изключено прекален прием на антиоксиданти да доведе до антиоксидантен стрес и в здрав организъм. Следователно за доброто здраве е от значение както наличието на здравословни нива на реактивните кислородни видове, така и на адекватна антиоксидантна защита. Ключът е в баланса.

Следва продължение.