Трите основни слоя, съставящи кожата ни, са епидермис, дерма и подкожие, известно като хиподерма. Епидермисът и дермата се свързват чрез т.нар. дермо-епидермална гранична зона. Промените, свързани със стареенето, дават отражение главно на епидермиса и дермата. Епидермисът изтънява, дермо-епидермалната гранична зона губи типичната си вълнообразна структура, а дермалната извънклетъчна матрица се характеризира с намалено съдържание на колаген и еластин и нарушени функции. Кожата е повяхнала и отпусната, с бръчки, понижена еластичност, гладкост и мекота.

Значението на извънклетъчната матрица (ИКМ) за здравия и младежки вид на кожата се определя от нейните функции. Ако си представим клетките, съставящи тъканта на кожата като микроскопични тухли, то ИКМ е тяхната носеща конструкция, мрежата, която ги обединява в структурна цялост. При това тя не само пасивно ги поддържа, а активно участва в процесите на тяхното делене, диференциация, миграция, комуникация клетка-клетка и клетка-ИКМ. Клетките, отговарящи за изграждането и поддръжката на извънклетъчната матрица, са дермалните фибробласти. Те синтезират сложни макромолекули като колаген, еластин и гликопротеини. Колагеновите влакна придават на кожата нейната здравина и издържливост на опъване, докато на еластина се дължат кожната гъвкавост и разтегливост. Гликопротеините, като протеогликани и гликозаминогликани, придават плътност и хидратация.

Тази сложна конструкция не е статична. В резултат на нормални вътрешни процеси, както и след външно увреждане, кожната тъкан подлежи на реконструкция, която се извършва по много интересен начин. Фибробластите са свързани с ИКМ чрез рецептори по повърхността си, които имат афинитет към определени протеини от структурата й. Чрез тези рецептори се осъществява активна комуникация не само по химичен, но и по механичен път, което означава, че фибробластите „усещат“ околната си среда. Ако механичното напрежение от околната среда се повиши, което се случва при увреждане на колагеновите влакна, фибробластите „усещат“ своеобразно „опъване“, което ги провокира да синтезират повече градивни елементи за ИКМ. Когато матрицата се ремоделира и възстанови, механичното напрежение спада и фибробластите понижават синтеза на градивни елементи. Този фино регулиран механизъм протича безпрепятствено в младата кожа, но под въздействието на редица фактори с възрастта се компрометира. Нивото на определени фактори на растежа в кожата намалява, а нивото на ензими, които разграждат колагена и еластина, расте. В резултат, разрушаването на съществуващата структура на ИКМ върви с по-бърз темп от изграждането на нова. В същото време стареещите фибробласти не само страдат от намален капацитет да синтезират градивни елементи, но и от недостатъчна механична стимулация от околната среда – един омагьосан цикъл.

Най-старата фармацевтична и химична компания в света Merck, която е и една от водещите фирми в сферата на съставки за козметичната индустрия, са възприели интересен подход при разработката на съставка за решаване на проблема –Циклопепдид за стопиране цикъла на деградация.

Пептидите са къси вериги от аминокиселини, изпълняващи различни функции в организма. В козметиката се прилагат в качеството на биологични комуникатори, подаващи определени сигнали на клетките, на инхибитори (потискащи дейността) на определени ензими, на носители на други вещества. Циклопептидът на фирма Merck е разработен на базата на естествено съществуващ в кожата ни сигнален комплекс от 3 аминокиселини, наречен RGD трипептид или мотив. RGD мотивът се среща в гликопротеините на ИКМ. Той играе ролята на своеобразен шифър, който интегрини (рецептори) по повърхността на фибробластите „разчитат“ и така се осъществява връзката клетка-ИКМ.

Циклопептидът на фирма Merck е съставен от същите аминокиселини в порядък, имитиращ напълно RGD мотива. При това е разработен да се насочва селективно точно към рецепторите на фибробластите, отговарящи за клетъчната адхезия, и да служи като идеално пасващ ключ, който отключва важни клетъчни реакции. Той имитира не само свързването на клетките с матрицата, но структурата му пресъздава и механичното въздействие, което упражняват протеините на ИКМ, като така задейства сигнализация за повишен синтез на колаген, еластин и други градивни елементи. Наред с това, циклопептидът потиска действието на ензимите, разрушаващи колагена и еластина, което води до запазване на наличните за по-дълго време. Така се осигурява стабилизация на клетъчните структури и реконструкция на извънклетъчната матрица. Видимият резултат е по-плътна и стегната кожа, с подобрена гладкост, мекота и еластичност, както и редуциране на бръчките.

В новата серия продукти на Phytocode, Циклопептидите ще са основната активна съставка в Крема за зряла кожа. Очаквайте скоро!

Референции:

1. Advantages of RGD peptides for directing cell association with biomaterials. – Susan L. Bellis
2. Role of Age-Associated Alterations of the Dermal Extracellular Matrix Microenvironment in Human Skin Aging. – Taihao Quan, Gary J Fisher
3. Fibroblasts/Extracellular Matrix in Skin Wound and Aging. – Dorothee Girard, Betty Laverdet