Тази статия е продължение на темата за „чистата красота“ в предходния материал.
Когато става въпрос за оценка безвредността на козметичните съставки, трябва да си изясним някои основни понятия. Такива са рискът и опасността. Когато нещо представлява опасност, то има способност да ни навреди. Тоест, опасността носи потенциала за вреда. Рискът представлява оценка на вероятността тази вреда да настъпи. Например, мечката има способността да ни навреди. Тя е опасна за нас, ако я срещнем незащитени в естествената ѝ среда. Тогава рискът за нас е голям. Ако обаче я гледаме в зоопарка и тя е в клетка, тя ще продължи да бъде опасна сама по себе си, но рискът за нас е нищожен.
Рискът е оценка за опасност, в зависимост от степента на излагане на нея.
Опасност = нещо, което има потенциала да причини вреда
Степен на излагане (честота, условия, продължителност)
Риск = опасност + степен на излагане на нея
Ние не се замисляме, но се сблъскваме с много опасности в ежедневието си. Неизправност на електроуред, изтичане на газ от бутилка за битови нужди, сблъсък на превозни средства, консумация на развалена храна и какво ли още не. Някой да се е отказал от използване на електроуреди, автомобили или храна заради тези опасности? Не, защото рискът от тях не е голям, ако бъдат използвани правилно. Да вземем водата за пример. Ние не можем да живеем без вода. Ако попаднем в голям водоем и не можем да доплуваме до брега, ще се удавим. Но не може да се удавим в половинлитрова бутилка вода, нали? Следователно, разликата между опасност и безопасност в много от случаите е в дозата и в степента на излагане.
Оценката на безопасността протича в 3 етапа:
- Оценка на опасността.
- Реакция според дозата.
- Оценка на степента на излагане.
Тази оценка в рамките на ЕС е съвместна отговорност на Европейската комисия и индустрията. Производителят е длъжен да проведе и предостави законово изискваните тестове на съставката, които трябва да докажат ефективност и безвредност. Независим оценител утвърждава тестовете за безвредност и издава оценка за безопасност. При съставки за деца под 3 години се прави още по-детайлна оценка. От страна на Комисията, за безопасността на козметичните съставки се произнася специален орган, наречен Научен комитет по безопасност на потребителя, който разглежда научните данни за съставките. Този комитет се състои от панел от независими експерти с квалификация и опит. Комисията може да изиска оценка от Комитета повече от веднъж, дори и след пускане на съставката на пазара. Това е т.нар. постпазарен надзор.
На такава оценка подлежат абсолютно всички легално предлагани козметични съставки – и тези, които наричаме „химия“, и тези, които наричаме „био“ и „зелени“, а те също са химия, защото всичко се състои от химични елементи. Какво имам предвид – няма реални научни основания да се твърди, че една одобрена съставка е по-безвредна от друга. Всички съставки в списъка с разрешени трябва да са безвредни в работната си концентрация и при нормална употреба. Вредните съставки са в забранения списък. В официалния, легален списък със забранени съставки, поместен в Европейския регламент за козметичните съставки 1223/ 2009. Не в нечий измислен такъв. В днешно време се оказва все по-лесно, примамливо и допустимо да омаловажим, обезценим и лишим от легитимност експертизата на квалифицирани, опитни и международно признати учени. Обаче те имат експертиза, а ние – потребителите – не. Не е зле да си го припомним следващия път, когато решим да повярваме на някоя реклама за „доброто“ и „злото“ в козметиката.
Ако Ви е любопитно да се запознаете, указания на Комитета за тестване на козметичните съставки - линк.