Има събития във всички области, които традиционно следим във Phytocode и за които е полезно да бъдете информирани.

На първо място, индустрията отново обръща поглед към регулацията на претенциите на козметичните продукти. Тук излиза на преден план една статия, която насочва вниманието ни към т.нар. „зелено промиване на мозъци“, но се използва нов за мен термин, по-точно нов цвят – синьо промиване на мозъци или bluewashing. Цветът не е толкова важен, колкото прелюбопитната статистика, цитирана в статията. Тя е със заглавие „Как някои компании могат да фабрикуват претенции за устойчивост“.

На практика има известна разлика между зелено и синьо промиване на мозъци. При зеленото се твърди, че натуралните биосертифицирани съставки са по-безвредни от синтетичните такива, без оглед на факта, че и двата вида съставки задължително преминават стандартизирани тестове за токсичност и безвредност. Просто правило на конкуренцията – когато няма с какво особено да изпъкнеш, трябва да омаловажиш качествата на конкурента. Тоест, трябва да изкараме ненатуралните съставки от черни, по-черни и да обявим, че натуралните са единственото спасение. Синьото промиване на мозъци отива по-далеч като преувеличава силно или буквално фабрикува претенции за устойчивост на съставки и крайни продукти. Даден е линк към материал на Европейската комисия от началото на 2021 г., в който са публикувани резултати от направено проучване на сайтове за онлайн търговия с козметични продукти. Приблизително 40 % от тях са се оказали с претенции, отговарящи на критериите за greenwashing, тоест подвеждащи и неподкрепени с доказателства.

Напоследък се атакуват и слънцезащитни продукти с претенцията „безвреден за кораловите рифове“. Интересното е, че както болшинството случаи на продукти с подвеждащи претенции, така и съдебните дела срещу тях са в САЩ. Това показва главно пропуски в регулацията, докато в ЕС и Великобритания се вижда, че регулациите и съответните органи работят по вече установени законови критерии и процедури. При все това, данните на Европейската комисия показват наличието на немалък процент подвеждащи претенции, което означава, че трябва и ние самите като потребители да бъдем предпазливи и да се доверяваме на продуктите след проверка на фактите, а не единствено на база реклама и добри отзиви. Както съм обяснила и в статията за зеленото промиване на мозъци, не всички "зелени" претенции заслужават доверие.

И тук някой ще попита – добре, при това положение как да се ориентирам какво да купя? Ще Ви дам моя семпъл ориентир – купувам онова, което работи за мен. Пред безвредност, био сертификат, реклама и т.н., поставям на първо място ефективност. Затова при всяка възможност тествайте продукта. Жизнеспособните продукти са тези, които вършат онова, което обещават. Точка.

 Втората интересна новост касае микробиома. Дори са група новости. Разработват се нови съставки, които целят ребалансиране на микробиома при старееща кожа, така че той да се „подмлади“, като се увеличи присъствието на бактерии, типични за младата кожа, и се намали количеството на такива, типични за старееща кожа. Друг любопитен момент е, че съставките се тестват за потискащото им въздействие върху патогенни микроорганизми чрез метагеномни изследвания. Установено е защитното им действие срещу фотостареенето, причинено от слънчевите лъчи, а това означава, че следва да очакваме и слънцезащитни продукти с фокус върху микробиома в най-скоро време.

Темата за микробиома е все по-широко застъпена и при хранителните добавки. Навлиза ново поколение добавки, като например флавобиотиците, които клинично доказано могат да модулират чревния микробиом. Те повишават количеството от дадени видове бактерии, например такива, които отделят бутират, и намаляват присъствието на патогенни бактерии. Бутиратът укрепва чревната бариера и потиска възпалителните процеси в дебелото черво. При това не става въпрос за пробиотици, макар че тези добавки могат да се комбинират с тях. Това кореспондира с пазарни проучвания, които показват, че все повече потребители осъзнават важността на оста черва-мозък, черва-кожа и търсят добавки, с които съзнателно да повлияят на тези връзки в желаната от тях посока. Набират популярност и пробиотици за жени, съобразени с възрастовите особености и потребности на организма. Тоест, един вид за пубертета, втори вид за зрялата възраст, трети вид за менопауза и т.н. В следващите години можем да очакваме на пазара тестове за чревен микробиом за домашна употреба, както и по-достъпни специализирани изследвания на същия. Съвсем логично е в бъдеще това да стане част от нормалните изследвания на здравния статус, но е необходимо още време и напредване на технологиите, за да стане финансово общодостъпно.

 Друга важна новост е очакващият одобрение патент на Unilever за фактор за защита на кожата от градското замърсяване. Повече за него се обяснява в тази статия.

Patent pick: Unilever standardizes pollution protection factor for cosmetics

Компанията е разработила методика за оценка степента на защита на кожата от градското замърсяване на принципа на слънцезащитния фактор. Как точно ще се измерва увреждането на кожата и как ще се обозначават продуктите, които имат такъв фактор, предстои да разберем. В статията е описан като PPF –pollution protection factor.

 И още един хубав момент е, че излизат все повече съставки за коса, които са разработени като натурални или хибридни заместители на силиконите. Хибриден в случая означава, полу-натурален/полу-синтетичен. Хубавото на тези съставки е, че ще дадат възможност на повече продукти за коса с голям процент натуралност да бъдат по-ефективни и да дават усещане и вид на косата, подобно на силиконите. Ако натуралните продукти за кожа успешно конкурират и нерядко изместват тези със синтетични съставки, продуктите за коса не могат да се похвалят със същото засега. Явно това е на път да се промени.

 Както виждате, има немалко какво да очакваме. Важното е да сме добре информирани, за да отсеем зърното от плявата и да спираме избора си на онези продукти, които наистина ще ни донесат желаните ползи. Затова, следете ни и занапред.