Според Световния икономически форум водната криза е на пето място в списъка със заплахи за човечеството, оповестен през 2021 г. Всеки ден милиони хора по света трябва да изминават големи разстояния, за да си набавят вода. Предвид климатичните промени, замърсяването на водите и увеличаването площта на пустинните и полу-пустинни области, включително и заради изсичането на гори, снабдяването с питейна вода се превръща в глобален проблем, който ни поставя пред сериозни предизвикателства.

Проблемът с питейната вода не е нов. Учени по целия свят алармират за него от години. Човешката популация се увеличава сериозно последните десетилетия и потребността от вода нараства. Водата е нужна не само за пиене и лична хигиена, а и за селското стопанство, промишлеността, здравеопазването и др. В много държави се опитват да търсят алтернативни решения, защото недостигът на вода означава и ниски реколти, недохранване на населението, а в някои случаи буквално гладуване. Разработката на алтернативни методи изисква сериозен научен труд и огромни инвестиции. Не е учудващо, че водещи в тези разработки отново са богатите държави. Само че, що за разработки са това?

Когато реших да потърся информация по темата, първо написах в търсачката синтетична вода. Излезе ми интересна статия от 2001 г. – Методи за приготвяне на синтетична сладка вода (не морска или океанска тоест). В нея се описва не процес на създаване на вода от някакви изходни суровини, а на обогатяване на вода с определени вещества, за да се получат твърди, меки и кисели води, които да наподобяват водата от естествени източници на сушата – в случая три езера. Това изследване няма за непосредствена цел създаването на синтетична вода, а изучаване процеса на създаване на вода в природата. Интересно е, но не води до практически резултат.

Знаем, че химичната формула на веществото вода е H₂O, като указва, че неговата молекула се състои от два атома водород, свързани с един атом кислород. Най-просто изглежда да се опитаме да произведем химична реакция между водород и кислород, за да получим вода, нали? Това обаче е рискован процес, отделящ голямо количество енергия. Ето видео с пример и с много малко вода като резултат.

Ако искаме много повече, ще причиним сериозна експлозия.

Явно това не е най-удачният вариант за действие, затова учените са се насочили към различни решения. При всички тях не се създава вода, а се получава от необичайни източници.

Един интересен вариант е т.нар. „засяване на облаци“. Експеримент с поучителен резултат е направен от британските военно-въздушни сили след Втората световна война. Идеята е била да се използва изкуствено причинен проливен дъжд, за да се спира напредването на врага в случай на нова война. А този дъжд се е причинявал, като чрез самолети са впръсквали в облаците вещества, които са водели до кондензиране на влагата в тях и последващи силни бури и дъждове. Такива вещества са сребърният йодид, сухият лед и солта. 30 минути след първия опит през август 1952 г. е започнал да вали дъжд и британските ВВС са отпразнували успеха. Оказало се обаче, че е много по-лесно да причиниш проливен дъжд, отколкото да го накараш да спре. До края на месеца в Северен Девън паднали валежи 250 пъти над нормалното за областта по това време. Това идва да покаже, че да се играе с природата невинаги е безвредно. В днешно време посяването на облаци се използва контролирано в Китай, Малайзия, Саудитска Арабия, САЩ и други страни за решаване на проблеми със суша, градушка, изчистване на въздуха от смог, справяне с горски пожари.

Ако посяването на облаци е стара практика, то редица други са новост. Такива са решенията на компаниите Aquaer, Whisson’s Windmill, Tsunami products, Drinkable Air и др.

Aquaer са разработили технология за извличане на вода от въздуха чрез охлаждане, което да доведе до конденз. Използват това, че във въздуха винаги се съдържа известно количество вода. Особеното на тяхната технология е, че работи дори при много високи температури и много ниска влажност, каквито условия има в пустините. С други думи, тяхното устройство може да прави вода и в пустинята. Тези устройства се търсят в държави като Намибия и Ливан.

Австралийците от Whisson’s Windmill използват силата на вятъра, за да извличат вода от атмосферата. Перките на тези своеобразни „мелници“ се охлаждат постоянно, докато се движат, и това води до конденз на водните пари от въздуха. Една такава „мелница“ може да извлече до 9842 литра вода на ден.

Tsunami products са изобретили устройство, което отнема влагата от въздуха, събира я и я филтрира, за да стане годна за пиене.

Друго решение предлагат от Nature-Inspired Fluids and Interfaces Labs – използване на вода от мъгла. За него са се вдъхновили от природата, като са избрали да имитират игличките на гигантската секвоя, за да улавят водните капки, след което да ги отвеждат до съд за събиране на водата.

Drinkable Air са създали машина, която засмуква въздух и го прекарва през филтър, където се отстраняват замърсяванията. После влажният въздух преминава през кондензиращо устройство, където водната пара се втечнява. Следва събиране и озониране на водата, за да се пречисти, допълнително се филтрира и обогатява с минерали, след което е готова за пиене.  Ето видео за устройството.

Та, ще имаме ли в бъдеще синтетична вода? Не знам, но както виждате, човешката изобретателност е почти безкрайна.

 Вече неведнъж сме писали за тенденцията на безводните продукти в козметиката и изобщо нарастващият ангажимент на фирмите-производителки по намаляване разхода на вода в дейността им. Очаквам този ангажимент да се задълбочи и все повече продукти да акцентират на него. В същото време съм реалист и смятам, че като потребители няма да се откажем доброволно от използването на сериозно количество вода за личната си хигиена и други дейности от ежедневието. Докато разполагаме с изобилие от вода с едно завъртане на кранчето, няма да я оценим истински. Когато се стигне до по-сериозни проблеми с водоснабдяването на много места по света, ще разчитаме много повече на научни решения, отколкото на лична отговорност. Последната много по-често е плод на принуда от обстоятелствата, отколкото на осъзнатост. Осъзнатостта също е оскъден ресурс в днешно време по мои наблюдения. Затова в днешната статия няма да Ви призовавам да се къпете по-рядко, както правят в една скорошна статия в едно немско издание. Там мотивът е друг – текущата цена на енергоносителите. Идеята на настоящата статия е да надникнем в бъдещето и да видим както рисковете, така и възможността за нови открития в отговор на предизвикателствата.