За поръчки и въпроси: +359 888 054 203

Безплатна доставка за поръчки над 70.00 лв.

Инфлуенсър - трябва ли регулация на бизнес за милиарди?

Инфлуенсър - трябва ли регулация на бизнес за милиарди?

 
(0 гласове)

Наскоро гледах много интересен документален филм на HBO, наречен „Фалшива слава“. Той е заснет през 2021 г. и в основата му е един социален експеримент,

проведен от автора му Ник Билтън. Той и екипът му правят кастинг за кандидат-инфлуенсъри, от които трябва да подберат трима финалисти. После той започва да ги лансира в социалните медии, като им купува фалшиви последователи, прави им фотосесии, на които демонстрират благоденствие и живот на знаменитости. Постепенно се проследява развитието и степента на успех на всеки от тримата. Само че, що за успех е това?

 Помните ли ерата на супер моделите? Синди Кроуфорд, Клаудия Шифер, Линда Еванджелиста, Наоми Кембъл…Рекламни лица на множество известни марки. Гледаха ни от списанията и телевизионните реклами. Списанията не бяха достъпни за всеки, желаещ известност, в тях имаше снимки само на избрани модели и известни личности. Обикновен човек нямаше как да се рекламира там. После дойде ерата на интернет, започна модата на блогъри и влогъри, някои от които набраха скорост и голяма аудитория. Виждайки, че те привличат вниманието и интереса на хората, и отлива на интерес от традиционните рекламни лица, все повече рекламодатели се насочиха към сътрудничество с т.нар. „автори на автентично съдържание“. С други думи, обикновени хора получиха възможност да рекламират известни марки. Причината? Може би идеята, че те са едни от нас, че с тях можем да се идентифицираме много по-успешно, отколкото със супер модел, кинозвезда или топ спортист. Както и това, че всичко омръзва, включително супер моделите. Само че, с разрастването на този нов рекламен сегмент, автентичното съдържание започна да става все по-намаляващо, за сметка на все по-голям брой желаещи за бързо забогатяване и популярност кандидат-инфлуенсъри. В днешно време всеки знае какво е инфлуенсър, но колко се замислят за значението на тази дума? Тя значи „влияещ“. Тоест, човек, който оказва влияние върху другите, върху начина им на мислене и действие. Най-вече, за интерес на рекламодателите, инфлуенсърът е човек, който повлиява останалите хора за поведението им при покупки. Просто казано – убеждава ги да купуват онова, което той рекламира. Всеки успешен инфлуенсър има последователи. Иначе формулата е неуспешна – какъв влияещ ще си, ако няма на кого да влияеш? Тогава откъде рекламодатели и пари? Значи последователите на инфлуенсъра на практика са „повлияни“. Склонна съм да вярвам, че първите блогъри не са мислели да влияят на когото и да било, а да споделят мисли, способности, полезна информация, или просто да търсят публичност и внимание. Част от тях са авторитети в своята област, имат съответната професионална подготовка, квалификация, дългогодишен опит. Техните споделени знания са ценни. Обаче колко от днешните инфлуенсъри са такива? А колко от тях имат наистина автентична публика?

Във филма беше показано как може да се закупят фалшиви последователи за социалните мрежи. Постепенно започнаха да се появяват реални харесвания и последователи. Целта е да се инсценира наличието на множество последователи, които харесват публикуваното съдържание. С други думи, въздейства се на възприятието на хората, че ако някой е много „харесван“ и „следван“ в социалните мрежи, то има причина и си заслужава да му обърнеш внимание. Напомня на това да видиш някъде голяма опашка и автоматично да се зачудиш какво кара хората да чакат там. Интересното за мен във филма беше, че от тримата избрани накрая само един остана инфлуенсър, а другите двама се отказаха, като най-оригиналният и талантливият се отказа, защото не смяташе, че така изразява себе си. Жената, която не се отказа, показваше най-малко от своята личност, почти нищо. Усещането ми беше като за добра опаковка с почти никакво съдържание. Реално тя се занимаваше с това да рекламира различни продукти в своя акаунт и беше мила и забавна по своему. Но, нищо повече.

Филмът беше фокусиран върху Instagram, но това явление не се ограничава само до въпросната социална мрежа. За мен по-същественият въпрос, свързан с инфлуенсърите, е отслабващата роля на сериозните авторитети и нарастващата роля на преобладаващото мнение в социалните мрежи, мнение, което често е лишено от всякаква експертиза. Ще Ви дам два примера.

Единият е на българска инфлуенсърка, която беше дала мнение за продукт на Phytocode в отговор на въпрос на свой последовател. Според нея продуктът не прави онова, което обещава. В случая не става въпрос за мнение след изпращане на продукт за тестване и публикация, ние не работим по този начин. Тоест, продуктът изобщо не е бил тестван за мнение от личен опит, нито е имало запознаване с документацията на активната съставка. Просто поискано и дадено негативно мнение без аргументи.

Вторият пример е едно запитване от потребител във фейсбук страницата на Сдружението на българските козметолози. Дамата питаше за научно становище по повод безопасността на един разрешен консервант. Той се използва в козметиката и хранителната индустрия. Питането беше породено от дискусията на тази дама с една инфлуенсърка, която твърди, че съставката причинява здравословни проблеми и че FDA не се е произнесла по нейната безопасност. Въпросната инфлуенсърка понастоящем живее в България. При все това се позовава на FDA, тоест Food and drug Administration – орган за контрол над качеството и безопасността на храните и лекарствата в САЩ. Въпросният орган се произнася и относно козметиката. Както изглежда, инфлуенсърката не е запозната с факта, че FDA няма юрисдикция в ЕС и нейните постановления не важат на нашата територия. В рамките на ЕС функцията по контрол над безопасността на козметичните продукти е в правомощията на Европейската Комисия, а научно мнение и оценка предоставя Научният комитет по безопасност на потребителите. Този комитет е излязъл с ясно становище относно безвредността на въпросния консервант, което е взето под внимание при определяне процентите на допустимо влагане в козметичен продукт. Въпросното мнение се основава на множество изследвания по темата и се дава от панел експерти с дългогодишен опит. С други думи, там случайни хора със случайни мнения няма.

И в двата случая е виден сериозният проблем – некомпетентното оспорване на познания, практически опит и квалификация от далеч по-неподготвени лица. Нямам нищо против различното мнение, всеки има право на свое мнение. Има право и да не харесва даден продукт. Но да се придава експертна тежест на такова мнение, без да то идва от експерт, е абсурдно. За съжаление обаче, това е силно разпространено явление. Затова ще Ви задам няколко въпроса:

Ако имате сериозен здравословен проблем, изискващ оперативна намеса, към кого ще се обърнете – към някой инфлуенсър с мнение по темата или към квалифициран хирург с дългогодишен стаж и опит?

Ако Ви трябва крем за лице, кой ще изберете да го създаде – инфлуенсър, неработещ с козметични съставки и оборудване, сериозно незапознат с технологията и законовите изисквания, но имащ мнение по темата, или квалифициран химик-козметолог с дългогодишен практически опит?

Ако трябва да водите съдебни дела, към кого ще се обърнете – към инфлуенсър с мнение по темата, или към адвокат с множество спечелени подобни дела зад гърба си?

В днешно време т.нар. „култура на отричане“, или cancel culture, отхвърля всякакви авторитети, факти, доказателства, исторически извори, социални норми и какво ли още не. Индивидуализмът стига до такива крайности, че направо се опитва да изтрие постиженията на науката и културата на цивилизацията ни до този момент. Всеки може да вярва в каквото пожелае, от плоската земя до това, че пантенолът е вреден за кожата. И такова мнение чух от поредния самозван „експерт“. За щастие, Европейската Комисия и Научният комитет по безопасност на потребителите не разчитат на лични мнения, а на множество събрани научни резултати и доказателства, които подлежат и на периодично преразглеждане, щом се съберат нови данни. На тази база се издава Регламентът за козметичните продукти, който определя дейността ни като производители на козметика. Производителите носят отговорност и подлежат на контрол от съответните органи. Кой контролира множеството инфлуенсъри в социалните мрежи и интернет пространството за тяхната дейност? А, да, контролират ги самите социални мрежи….В крайна сметка, инфлуенсър професия ли е, има ли определена квалификация? Как се регистрира дейност като инфлуенсър? Кой е органът, осъществяващ контрол над тази дейност? Как са регулирани отношенията на инфлуенсъра с рекламодателя? Как се контролират рекламните послания на инфлуенсъра? Как се контролира качеството на информацията? Как потребителят може да бъде сигурен в какви отношения е инфлуенсърът с производителите и дистрибуторите на продуктите, които препоръчва? Засега тази дейност е в голяма степен нерегулирана. Става въпрос за бизнес за милиарди. Как мислите, следва ли да се регулира по-сериозно за автентичност, етичност и отговорност?

Линк към филма:

Фалшива слава/ Fake famous


 155,    20  Фев  2022 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.