Обичайно заглавието е от сорта „Хидратирана или овлажнена кожа – каква е разликата?“.  С риск да разбия понятията Ви, базирани на този маркетингов подход, днес ще Ви обясня, че за кожата това „или“ не съществува. Нейната концепция е коренно различна.

Да разгледаме откъде изобщо тръгват обясненията за хидратирана и овлажнена кожа. В основата им е разликата между два типа съставки, които са с различни функции. Едните са способни да се свързват с количество вода, което многократно превишава тяхната собствена молекулна маса, и да я задържат в кожата, организирана в определена структура. Това са т.нар. хюмектанти. Другите съставки участват в създаването на филм по повърхността на кожата, като пречат на водата в нея да се изпари. Те са омекотяващи и оклузивни (изолиращи) съставки. Хюмектанти, тоест хидратиращи съставки, са например глицеринът, хиалуроновата киселина, уреата, млечната киселина, лактатите. Оклузивни са вазелинът, минералното масло, донякъде растителните масла, някои силикони. Ако се замислим, на кожата е необходимо както да има достатъчно вода в нея, така и да я задържи, вместо да я губи. Известно количество е нормално и желателно да се изпарява, защото това е част от естествената климатична система на организма. Това обаче трябва да се случва контролирано. Затова въпросното „или“ е напълно неуместно. Тази неуместност се дължи на няколко погрешни възприятия.

Първо, в материалите за „хидратация или овлажняване“  се обяснява, че хидратирането на кожата се получава от способността на някои вещества в нея да се свързват с влагата от въздуха. Това не е вярно. Ако разчитахме на влагата от въздуха за тази цел, живеещите в полупустинните райони на Земята щяха да имат кожа като пергамент. От друга страна, всеки дъжд щеше да ни подсигури необходимата хидратация, но през останалото време? В Ирландия вероятно не се продават хидратиращи кремове, там просто няма нужда? Не, водата в кожата ни идва от организма, не от вън. За да остане там обаче, е необходимо нещо да се свърже с нея в определена структура. Това са хидратиращите съставки, естествено налични в кожата. Хиалуроновата киселина с висока молекулна маса например задържа водата в дермата. В епидермиса има съвкупност от вещества, които съставят т.нар. естествен овлажняващ фактор, и които свързват водата там. За да се задържи свързаната вода в епидермиса, природата е създала кожната бариера, която е съвкупност от мастно-киселинния слой и роговия слой мъртви клетки. Тази бариера е като блокчета, споени помежду си с „лепило“ от мастни киселини, серамиди и себум. Водата може да се промъква през тях на малки порцийки, което позволява известно изпарение, но не може да се изгуби в големи количества наведнъж. Ако по някаква причина кожната бариера е нарушена или не функционира добре, настъпва дехидратация. Основните причини са недостатъчна или с небалансиран състав „спойка“, което се дължи на премиване с агресивни почистващи средства или проблем в дейността на мастните жлези, а също естественото намаляване на хиалуронова киселина и овлажняващ фактор вследствие процеса на стареене. От това следва логичното заключение, че на кожата са необходими и двата вида съставки в един козметичен продукт. Това е напълно постижимо и едните не отричат другите, напротив – допълват се.

Второ, често се твърди, че дехидратираната кожа се опитва да компенсира недостига на вода чрез прекомерно омазняване. Това не е вярно. Мазната кожа произвежда твърде много себум основно под влиянието на хормонален дисбаланс в организма. При нея не само има излишък от себум, но и неговият състав е различен от този при нормалната кожа и бариерната функция е нарушена поради това. С други думи, излишното омазняване е предпоставка за дехидратация, не следствие. Ако беше обратното, редовната употреба на хидратиращ продукт щеше да решава проблема с мазната кожа. Де да беше така…Наличието на достатъчно влага в кожата не повлиява дейността на мастните жлези.

Трето, твърди се, че е достатъчно да привнесем вода в кожата, за да я хидратираме. Това не е вярно. Формулата на всеки крем, който е емулсия, съдържа вода. Това изобщо не е достатъчно, за да повишим нивото на влага в кожата. Трябва да имаме не само достатъчно вода, но и достатъчно вещества, които я свързват и организират, както и работеща кожна бариера, за да я задържим. За да постигнем това, не е достатъчно да приложим обикновена емулсия. Истината е в биомиметичните формули, които имитират ламеларната структура на роговия слой. Те вършат няколко задачи едновременно:

• възстановяват и поддържат нормалната кожна бариера
• стимулират определени клетки в дермата и епидермиса да отделят в по-голямо количество хиалуронова киселина, естествен овлажняващ фактор, кожни липиди
• предпазват кожата от вредното влияние на агресивни пенители, неблагоприятни климатични условия, изсушаващия ефект от отоплението през зимния сезон и др.
• постигат запазване високото ниво на влага в кожата дни след прилагането си, тоест имат траен ефект

Попаднах на интересна статия по темата в списание Cosmetics & Toiletries. В нея се описват резултатите от изследване за степента на овлажняване на кожата от традиционна емулсия и биомиметичен крем. Превъзходството на втория е било доказано чрез измервания нивото на хидратация в епидермиса със специализирана апаратура, но най-интересното за мен беше, че голямата част от участниците са дали висока оценка на традиционната емулсия по отношение на резултатите, докато замерванията са показали дори известно влошаване на някои показатели при нея. Това показва, че невинаги възприятията отразяват действителното състояние на кожата. Тоест, някои продукти успешно „замазват“ проблема, докато трае тяхното прилагане, а други запазват подобреното състояние на кожата дори известно време след преустановяване на прилагането.

Кремовете на Phytocode определено са от втория вид. С техните биомиметични съставки Ви гарантират бързо и трайно подобрени хидратация и овлажняване в едно.

Източници:

1. Biomimetic vs. traditional moisturization: an in vivo comparison