За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

Безплатна доставка за поръчки над 60.00 лв.

Климатично-неутрална козметика – перспективи и проблеми

Климатично-неутрална козметика – перспективи и проблеми

 
(0 гласове)

Наред с мерките за преодоляване на ковид-кризата в световен мащаб, постепенно се засилва дискусията на тема климатични промени и възможни решения.

Козметичният бранш не е подминат от тази тема и се появяват нови продукти, които се рекламират като създадени със загриженост за климатичните промени. В зелената козметика отдавна вече съществуват паралелни стандарти за био, органик и натурално, наред със законово установените такива за безвредност. По отношение на климатичната неутралност нещата са по-неопределени. Понятието „чиста козметика“ придобива нови измерения според доклада на Apprinova “The future of clean report 2021”.

До неотдавна „чиста козметика“ беше тази, в която няма „вредни химии“. Това възприятие еволюира в набор от критерии като безвредност, етика, екологичност, устойчивост на производството, защита от експлоатация на местните общности. В предходната статия споменах за тренда, свързан с опазване на водните ресурси на планетата. Сега добавяме и климатично-неутралната козметика с обозначение climate-neutral, climate-friendly, pro-climate и подобни. Изобщо, „чистата козметика“ е насочена да отразява главно ценностите на т.нар. милениъл и Z поколения в тази насока. Да проследим някои от въпросните ценности според доклада:

  • информираност и (евентуално) осъзнатост
  • прозрачност
  • еко-ориентация

 

Милениълите и Z поколението безспорно имат достъп до огромно количество информация. И не само те. Всички поколения, живеещи днес, имат този достъп. В това няма почти никаква изключителност. Достъпът до информация и самата информираност не са равнозначни на добро отсяване на полезната от безполезна информация, нито на критичното възприемане и подлагането на съмнение на тази информация. Ентусиазмът към всичко ново, започвайки от новата информация и продължавайки към нови продукти и услуги, не означава ново, по-високо качество на тези продукти и услуги. Означава най-вече отегченост от досегашната информация, продукти и услуги, което често произтича от неспособност да се задържи вниманието за по-дълго време върху нещо, докато се проучат и изчерпат всичките му възможности, преди да се посегне към следващото. Много често се купуват нови козметични продукти, преди да са свършили старите и без да е имало проблем с използването на старите. Тоест, търси се нещо различно и интересно за изпробване, а не непременно по-полезно и по-добро. Колекционерска страст, шопинг терапия, стремеж към разнообразие? Кое от това е ценност? Увлечението по следващата тенденция, без да се търси особен смисъл в нея, що за ценност е? Забелязали ли сте, че немалък процент реклами акцентират върху потребител, който се държи като дете, получило поредната играчка, само за да я захвърли след 5 минути? А забелязали ли сте колко често се сменят серии продукти, някои от които са били много сполучливи, просто за да бъде избълвана на пазара поредната ненужна „новост“?

Ако достъпът до информация и информираността не водят до критичност и прецизно отсяване на възможностите с цел избиране на най-добрата, те не представляват никаква ценност сами по себе си и категорично не водят до осъзнатост.

Стремежът към прозрачност е свързан с добрата информираност. Прозрачността отива по-далеч, като цели яснота по отношение съставките и техния произход, безвредност за човека и околната среда, производствените практики на козметичните компании и т.н. Може би от тук дойде силата на сертифициращите фирми, които започнаха да издават еко-етикети за био, органик и натурален продукт. Тези етикети съдържат едно вътрешно противоречие, което много хора пропускат. Те целят да удостоверят безвредността на продукта за околната среда, не за човека. Ще ми възразите, че щом продуктът е еко-неутрален, тогава следва да е добър и за нас, защото околната среда ни влияе. Да, прави сте. Обаче маркетинговото послание на био и органик продуктите не е „безвредни за околната среда“, а „по-безопасни за Вас“, „без вредни съставки“, „без този и този алерген“, „без този и този вреден консервант“! А кой определя кое е вредно и кое не и на база каква експертиза го определя – това как ще проверим? Можем ли да проверим всеки един от работещите в тези сертифициращи фирми по-добре, отколкото можем да проверим работещите в официалните органи, следящи за безвредността на козметичните продукти в рамките на ЕС например? Надали. А ние самите имаме ли съответните познания и капацитет за преценка? Освен това, която и да е институция, организация, сертифициращ орган или частна сертифицираща фирма трябва да разполагат със средства и да печелят от дейността си, ако искат изобщо да я осъществяват. Откъде тогава идва каквато и да било гаранция относно етиката им? От публичния контрол. И можем да твърдим, че като потребители имаме по-голям публичен контрол над дейността на частни сертифициращи фирми, отколкото над публичните институции? Едва ли. Например, ако на етикета пише климатично-неутрален, аз лично как ще разследвам и верифицирам за себе си това твърдение? Тогава за каква точно прозрачност иде реч?

Еко-ориентацията е похвална философия. Нейното реализиране е съвсем отделен момент. Най-екологичният човек е несъществуващият човек, само той може да има нула отпадъци. Най-малкото, дишаме. Следователно изхвърляме въглероден диоксид, така сме устроени от същата природа, която искаме да опазим с намаляване емисиите на въглероден диоксид. Факт е, че има много човешки дейности, които замърсяват природата. Да вземем за пример транспорта.  В днешно време интернет търговията процъфтява, особено сега в продължаващата ситуация на пандемия. Вместо транспортиране на големи по обем товари, които да стигат до физически магазини, откъдето клиентите да ги купуват, по цял свят куриери разнасят дребни индивидуални пратки. Дали клиентът ще отиде до магазина и ще си купи голям брой продукти, които после ще транспортира до вкъщи, или голям брой куриери ще му доставят един куп индивидуални пратки от различни интернет магазини – каква е разликата в емисиите на въглероден диоксид при транспорт и в полза на кой вариант? Така или иначе, нито продуктите, нито клиентите могат да се телепортират от една точка до друга.

За да научи изобщо клиентът за съществуването на продукта, трябва реклама. Днес тя е основно в интернет. Според доклад до Европейската комисия от 2020 г., дигиталният сектор използва ежегодно около 7,8 милиона кубични метра вода и 6800 TWh ел.енергия, като това означава, че ако той беше държава, щеше да е петият най-голям източник на въглеродни емисии в света. Тази стойност е по-висока от съответната за Япония и четири пъти по-висока от тази на Франция. За какво си говорим, за „чиста козметика“? Наистина?

Не отричам полезността на доклада, интересен ми беше. Съгласна съм с немалко от нещата в него. Това, което подчертавам, е че той поражда много повече въпроси, вместо решения, както иска да ни убеди.

 

Във Phytocode темата за безвредността на козметичните продукти спрямо потребителя и планетата е ключова от самото ни създаване. Тя е вплетена във всеки наш продукт. Ние обаче не сме ентусиасти, а реалисти. Придвижването към възможно най-чистото производство и продукти е непрестанен процес, който има своите обективни ограничения. Изборът на възможно най-чистите продукти от потребителите, също има своите ограничения. Да прегърнем идеята за чиста козметика е въпрос на принципи, не на сляп ентусиазъм към поредната тенденция, пък била тя и „климатично-неутрален“. Това е начин на живот с ясното съзнание, че неминуемо влияем на околната среда, просто защото ни има, и реалистичният стремеж е не нула влияние, а липса на ненужна вреда.

 

 Източници:

  1. The carbon footprint of the digital sector.
  2. The future of clean report 2021. Apprinova

 172,    31  Юли  2021 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.