Това определение може да се допълни с пояснението, че въпросното въздействие е по-голямо от това, с което сме в състояние да се справим без усилие. С други думи, стресът се поражда от необичайни обстоятелства и поставя човек в състояние на свръхнапрежение. Това може да има различни последици. То често изважда организма от равновесие и се проявява в различни симптоми. Едни от тях са проблемите с кожата.

Когато имаме проблем с кожата, най-често си мислим, че не се храним правилно, не сме избрали най-подходящата козметика, не полагаме достатъчно грижи за нея. Започваме да правим корекции в храненето, опитваме да спим по-пълноценно, сменяме козметиката, спортуваме, посещаваме дерматолог, козметик и т.н. Колко често обаче се замисляме как сме се чувствали малко преди настъпването на проблема и дали се е случило нещо, което ни е разстроило или напрегнало? Преди години попаднах на една книга „Косите- корени на живота“, в която се твърдеше, че при внезапен косопад човек трябва да се върне в спомените си три месеца назад и да си спомни дали тогава не е имал стресиращ момент. Може да е започнал драстична диета, да е преживял разочарование, да е имал тежък проблем, който го е притеснявал силно, и т.н. Изразът „Побеляха ми косите от…“ не е съвсем преносен.  Ако стресът се отразява на косата с известно закъснение, то на кожата се проявява доста по-бързо. Основен момент тук е, че най-често оставаме в неведение за връзката между кожния проблем и стресиращата ситуация. Причината е, че невинаги човек успява да идентифицира стреса, тоест невинаги разбира, когато е подложен на стрес. Живеем в нелеки времена и сме приели за нормални немалко стресови фактори като загубата на работа, раздяла с любим човек, финансови проблеми. Всичко това се отразява на психиката и емоциите. Стараем се да се грижим добре за тялото си, но колко от нас се грижат добре за емоционалната си и ментална сфера? Знаем ли изобщо как?

През последната година всички бяхме подложени на безпрецедентен стрес от извънредни обстоятелства. Беше наложена социална дистанция и изолиране по домовете. Независимо от обосновката, подобна ситуация поражда стрес. Хората сме социални същества и съвместното съществуване е от изключително значение за доброто ни физическо, психично и емоционално здраве. Огромна част от социализацията се осъществява чрез общуване и физически контакт. Физическият контакт се осъществява чрез докосване. С други думи нашата кожа е основен орган за социализация и установяване на връзка. От години се знае колко е важно майчиното докосване за правилното развитие на бебето, за неговото успокояване и комфорт. Същото важи и при възрастните хора – докосването и прегръдката успокояват. Те са средство за показване на приемане, съпричастност и подкрепа.

В тази връзка са направени много интересни изследвания. Установено е, че в кожата ни са разположени нервни влакна, които реагират на бавни и нежни докосвания, като подават сигнал към мозъка за освобождаване на окситоцин – хормон, който играе роля при изграждането на социални връзки, помага за изграждането на доверие и привързаност, и потиска страха и безпокойството. Той има антидепресивен ефект и ускорява зарастването на рани, като потиска възпалението. Ние често възприемаме възпалението само като физическо проявление, но не сте ли усещали понякога и душата си така? Нагорещена от гняв и обида, подута и пулсираща от болка, възпалена от несправедливо отношение? И в същото време, съчувствието на приятел, неговото внимание, изслушване и съпричастност, времето, което отделя, за да ни подкрепи и утеши – не са ли като охлаждащ, облекчителен компрес за възпалението, нима не са лечебни? Най-силното уверение за подкрепа идва от прегръдката, тогава сме буквало държани в нечии ръце и не можем да паднем. Тогава контактът на телата е пълен и думите „Аз съм тук и ти не си сам/сама.“ намират пълното реално доказателство. Тогава прехвърляме част от напрежението си на другия, който е по-способен от нас да го издържи в този момент, и настъпва облекчение. Не би било същото усещане, ако ни го напишат или кажат по телефона. Физическият контакт не може с нищо да се замени.

Едно друго изследване показва нещо супер интересно – най-много нервни влакна, реагиращи на докосването, отделящо окситоцин, имаме по гърба и раменете, тоест зони, които не ни е лесно да докосваме сами. Ако това не е доказателство, че ни е заложено по природа да търсим успокояващ контакт от друг човек, тогава кое е? Да, не всички имат еднаква потребност от това и по едно и също време, но всички имаме тези нервни влакна. И инстинктивно поглаждаме другия най-често по гърба в опит да го успокоим.

Следователно, кожата ни говори. При нежно докосване тя казва на съзнанието, че е в безопасност, че сме приемани и нашите чувства са разпознати и валидирани, а когато това не е така, тя ни го съобщава с проява на проблеми. Това я прави ценен инструмент за връзка с нас самите при внимателно самонаблюдение. Следващия път, когато получите кожен проблем, наред с редица други фактори, включете в уравнението и психо-емоционалното си състояние. Това е себеуважение, уважение към начина, по който се чувстваме и възприемаме себе си и околния свят. Най-доброто е да отделяме време за цялостното си добруване, преди да получим някакъв симптом, но дори и тогава не е късно. Няма нищо случайно в израза „Чувствам се добре в кожата си.“. За да се чувстваме добре в нея, трябва и тя да се чувства добре. Конкретно стресът може да провокира кожни проблеми, а те могат да се възприемат като признак за стрес, независимо дали го осъзнаваме като такъв. Никак не е случаен нашумелият напоследък тренд за антистрес козметични съставки и продукти. Един ден текущата извънредна ситуация ще отмине и вродените ни потребности ще вземат връх. В наша полза е да направим всичко в рамките на здравия разум, за да запазим човечността си и да открием адаптивните начини да се чувстваме добре в кожата си.