И какво изброяват в нея – минималистична грижа за възможно най-натурален вид; грижа, вдъхновена от известни личности; устойчива козметика с изключване на опаковки за еднократна употреба; персонализирана грижа; грижа за кожата, намаляваща нейното стресиране; грижа и отвътре с ново поколение хранителни добавки; грижа за кожния микробиом. Мен лично транзитните тенденции не ме вълнуват, съответно бих пренебрегнала звездните инфлуенсърки, а от персоналната козметика сме далеч по чисто регулаторни причини. Интересува ме онова, което е тук, за да остане – устойчива козметика, минималистична изчистена грижа, подкрепяне на кожата отвътре и най-вече кожният микробиом. Познавайки ни добре, Phytocode Ви предлага козметична грижа абсолютно в тон с тенденциите, нали?

Че микробиомът е трайна тенденция и се превръща в крайъгълен камък в козметиката съм абсолютно убедена. Статията в Byrdie от тази година е продължение на друга от миналата година със заглавието “Помнете ни думата: Тези ще бъдат най-значимите тенденции в грижата за кожата през 2020” – само микробиомът се повтаря и в двете статии. Както и преди сме отбелязвали, всеки материал на тема кожен микробиом акцентира върху бактериите. Гъбичките са много по-слабо застъпени, а за вирусите изобщо не се споменава. На фона на Ковид пандемията се появиха скромни материали (1), но от тях не се научава много повече от това, че занапред вирусите, които ни обитават, заслужават много по-сериозно проучване. На практика в човешкия кожен микробиом вирусите са с голям дял. Проблемът с тях е, че са най-неуловими, най-трудно се изучават. Съответно, най-често ги разглеждаме като причинители на болести и сме в огромно неведение за другите функции, които те може да осъществяват. От малкото известни ползи, които собствените ни вируси носят, е ефектът, който бактериофагите могат да имат върху патогенни бактерии. Бактериофагът е вирус, който инфектира бактериална клетка, за да се размножи в нея, след което я унищожава. В природата това е начин за естествена регулация на видовете бактерии и археа, така че нито един вид да няма прекалено числено превъзходство над останалите. За организма ни действието на бактериофагите може да е защита срещу някои вредни бактерии например. С това не твърдя, че вирусите ни желаят доброто. Те просто са в симбиоза с определени наши бактерии или гъбички. Понеже вирусите не могат да функционират самостоятелно, те се нуждаят от устройството на бактерията или гъбичката, за да изпълняват определени свои функции. Те нямат собствен метаболизъм, не могат самостоятелно да произвеждат енергия, нито да се размножават. За тези цели вирусите ползват определени функции на клетката. Ако вирусът е в такава симбиоза с клетката, той не я унищожава, а остава в нея в латентно състояние. Срещу ползите от нея, той предлага една “услуга” – снабдяване на клетката с нови полезни гени от други клетки. Това постига чрез своята изумителна способност за мутации. Вирусите копират генетичен материал от клетките-гостоприемници. Мутацията е като снабдяване с нов софтуер. Веднъж записали новия софтуер, те могат да отдадат част от него на следващата клетка-гостоприемник. Така клетката получава предимството да е по-адаптивна към промените в средата и може да предава новите гени на следващите поколения. От своя страна, вирусът така защитава генома си и коеволюира заедно с бактерията. Ако тя бъде застрашена от конкурентни бактерии, промяната в средата, която те причиняват, събужда вирулентността на вируса, тоест способността му да инфектира и унищожава клетки и той атакува нашествениците. За целта определени бактерии ще бъдат пожертвани, но колонията като цяло ще бъде защитена. Ако правят тази услуга на пробиотични клетки в червата ни например, тези бактериофаги са полезни за нас. Възможно е и обратното, да помагат на бактерии, които ни вредят. Някои вируси предпазват бактерията-гостоприемник като правят нея самата по-патогенна, а също като отделят вещества, които потискат имунния отговор на организма, в който е попаднала бактерията. Вирусите могат и да влияят на метаболизма на големия организъм-гостоприемник, като така благоприятстват собствените си бактерии-приемници и оттам самите себе си. Определени вируси могат да бъдат дори източници на хранителни вещества за други организми или да повишават имунния отговор срещу определени патогени. (2)

Както виждате, вирусите са страхотни хакери. Описаното по-горе явление по споделяне на генома не се ограничава до бактериални клетки. Определени ретровируси са в състояние да отдават от генетичния си материал на човешки клетки, дори се смята, че 5-8% от генома ни е с вирусен произход. И в предходни материали съм писала, че тази им способност е използвана още в зората на генното инженерство за пренос на генетичен материал в клетка. Понастоящем тази технология е напреднала още и се разработват модифицирани вируси, които да се използват за атакуване на ракови клетки например, с цел тяхното унищожаване. Идеята е вирусът да е модифициран така, че да не може да остане жизнеспособен после в здравите клетки и да не причини проблем на пациента. (3)

Още по-интересен подход е CRISPR-Cas9 технологията за редактиране на гени, известна още като генетичната ножица. Тя е разработена на база защитен механизъм на клетките спрямо инфектиране с вируси. Откритието е на две дами – Еманюел Шарпентие и Дженифър Даудна (4). При изучаване на бактерии тези учени установяват, че в генетичния им материал присъстват определени неповтарящи се секвенции, които съответстват на генетичния код на определени вируси. Оказва се, че бактериите ползват този код за разпознаване на съответния вирус и предизвикване на имунен отговор срещу него. Този отговор се състои в синтезирането на протеин, който може да изрязва генетичен материал от генома на вируса, като по този начин го обезврежда. Шарпентие и Даудна успяват да модифицират тази генетична ножица така, че тя да срязва молекулата на ДНК на определени от тях места. Това е уникален пробив в генното инженерство, защото дава възможност за лесно модифициране на гени с прецизност, невъзможна дотогава. За откритието си двете дами-учени бяха удостоени с Нобелова награда по химия миналата година. Понастоящем този метод предлага надежда за терапия на определени генетични заболявания. Първите опити за лечение на мускулна дистрофия са се оказали успешни при кучета, очакват се резултати и при хора с рядко генетично заболяване, водещо до слепота.

Ако генетичната ножица е гигантска крачка напред в генното инженерство и генната терапия, то все още се разчита на модифициране на съществуващи гени. А ако в бъдеще бъдем в състояние да създаваме сами нови гени? Може би бъдещите киборги няма да са плод толкова на биомеханиката, колкото на генни манипулации и изобщо създаване на нови гени, несъществували досега в човешкия геном? И може би начинът за това ще ни бъде даден от гирусите, тоест от гигантските вируси? Те са сравнително ново откритие. Наричат ги гигантски, тъй като са с огромни за вирус размери, съотносими с тези на клетка, и за разлика от обикновения вирус имат огромен обем генетичен материал. А най-интересното? Те изглежда са способни да произвеждат собствени нови гени, т.нар. ORFan genes (Open Reading Frame) или гени-сираци. Нещо непознато за вирусите преди това. Един такъв вирус е пандоравирусът, който паразитира в амеби във водите край Чили. Неговият геном и този на другите гигантски вируси почти не споделя общи черти с този на останалия живот на Земята (5). Учените дори са мислили, че трябва класификация на тези вируси като съвсем отделно царство. Каква е ползата от подобно откритие…засега само познание, че това е възможно. Занапред може би генни терапии на определени заболявания. Със сигурност процесът ще е труден за изучаване и контролиране, за да се стигне до практическо приложение. Ако предположението на учените, че гигантските вируси създават свои нови гени с цел потенциал за нови функции, е вярно, то идеята за създаване на свръхчовек с необикновени възможности чрез подобна технология е много изкушаваща. Само че тук ще трябва първо да влезе в употреба генетичната ножица и да изреже от човешкия геном всякаква липса на морал и етика. Ако някога успеем да идентифицираме подобен ген.

Задълбоченото изследване на вирусите прави невъзможно тяхното едностранчиво възприемане като причинители на болести. Ясно е, че има огромен брой вируси, с които съжителстваме безпроблемно, а вероятно и с взаимни ползи. Установено е, че в един милилитър морска вода има милиони вируси. И не само в морската. Е, ще спрем ли да се къпем в морето по тази причина? И все пак, изминалата 2020 година остави сериозен отпечатък върху съзнанието на много хора. Проучване на Givaudan (производителят на съставката Brightenyl в хидратиращия крем от серията LB и избелващия Rose Kiss) е установило, че ако през 2018 г. около 8 % от потребителите са били притеснени от идеята за кожния микробиом, тоест кожата им да е покрита със собствени микроби, то през 2020 г. този процент е нараснал до 27 %. Вече самото споменаване на думата “вирус” плаши и потиска. Положителната тенденция е, че ако през 2018 г. 30 % са се интересували от грижа за кожния микробиом, сега 52 % проявяват този интерес, и че това отчасти се дължи на Ковид кризата. Много неща променят мисленето ни и напредъкът в технологиите е само една от причините. Науката разкрива все повече възможности да се възползваме дори от същества, които възприемаме като врагове. Можем само да се надяваме, че ползите ще са съпътствани от висок морал и разбиране за баланса в природата.

Източници:

1. Could the Human Virome be the Next skin Care Target?
2. Symbiosis: Viruses as Intimate Partners.
3. Modified virus used to kill cancer cells.
4. Генетичната ножица CRISPR-Cas9 – методът за промяна на кода на живота, удостоен с Нобелова награда.
5. Pandoravirus Celtis Illustrates the Microevolution Processes at Work in the Giant Pandoraviridae Genomes