Флуидна, лека, пудрена, богата, мазна, въздушна, суха, текстурата отива донякъде отвъд консистенцията, защото днешните производители на козметични съставки са толкова напреднали, че могат да си играят с усещанията на клиента не само при вземане на доза от продукта, но и при нанасянето, по време на разнасянето и известно време след това. Каква информация обаче получаваме от тази игра със сетивата ни?

Ако посетите сайта на гиганта в козметичната индустрия BASF, може да попаднете на много интересна страница. Материалът се води Light emollients Skin feel.

Там се обяснява как BASF тестват някои от своите козметични съставки за усещането от тях. Имат разработен метод за анализ с участието на доброволци. Забележете, доброволците са обучени, като за целта са им били прилагани определени продукти с установена и описана вече сензорика. И след супер професионално звучащата дума текстура идва следващата такава – сензорика. Друго си е да кажеш “сензорика”, сравнено с “усещане”. Предвземките настрана, следващия път, когато чуете или срещнете тази дума във връзка с козметика, ще знаете, че става въпрос за това как се усеща продуктът. 

Знаете ли колко характеристики трябва да опишат тези доброволци за всеки един продукт?

27 цифром и словом. Двадесет и седем! Можете ли да си представите вие да давате оценка от 0 до 100 за двадесет и седем характеристики само на усещането от даден продукт? Сега разбирате докъде стига вниманието, което се отделя на усещането в козметиката, нали? А знаете ли защо – защото продава.

Да разгледаме критериите за оценка. Има три различни фази – фаза на нанасяне, фаза на незабавно усещане след нанасяне, фаза на усещане 20 минути след нанасяне. За оценяване на продукта през всяка от тях има определени критерии. За първата фаза:

• Влажност
• Разнасяне
• Гъстота
• Масленост
• Сухота
• Пухкавост, мекота
• Попиване

За втората и третата фаза критериите съвпадат, но усещането е различно, затова оценяването дава различни резултати:

• Лъскавина
• Лепкавост
• Плъзгане
• Гъстота на продукта по кожата
• Остатък по кожата след разнасяне
• Масленост
• Сухота
• Мекота, подхранване
• Усещане като от силикон
• Пудреност

За да имат база за сравнение, доброволците се обучават, че масленото усещане наподобява бебешко олио, лъскавината е като коприна/сатен, сухотата е като хартия или като восъчно покритие, пухкавостта е мека и бухнала като възглавница, тоест сочна и “напомпана” кожа, пудреното усещане е друг тип хлъзгава сухота като от бебешка пудра и т.н.

На база резултатите от теста с подобни доброволци се получава карта с профила на усещанията от всеки продукт. Можете да видите профили на 5 различни омекотяващи съставки, всяка от които прави принципно едно и също за кожата или косата, обаче носи качествено различно усещане.

Сега си представете един шампоан. Ако не бъде сгъстен с определени съставки, той ще бъде рядък и много течлив. Това няма да попречи на способността му да измива, но ще затрудни значително употребата му. И тук идва първата причина, поради която консистенцията има значение – функционалността. Различните козметични продукти имат различно предназначение и тяхната консистенция трябва максимално да улеснява хората при изпозването им. Допълнително е свързана и с опаковката на продукта според приложението му.

Втората причина е удоволствието от прилагането на продукта. Да имате кремообразен шампоан, който прави кремообразна пухкава пяна, в която да заровите пръсти по време на миене, си е тотално удоволствие. Да разнесете по кожата си гладък, нежен крем е много по-приятно от мазане със свинска мас. Сетивното усещане е неотделна част от ползването на козметика. Насладата привързва.

И стигаме до третата причина, която посочих още в увода – игра със сетивата. Ако насладата привързва, еднообразието омръзва. Производителите са осъзнали, че изненадващите текстури и новостите в това отношение привличат интереса на клиентите. Периодичното разнообразяване не е нещо лошо, стига да не се поднася нещо старо в нова форма и надута по този повод цена. Това си е заблуда на клиента. Промяната има смисъл само ако води до повишена функционалност.

Това означава, че от функционална полезност и удоволствие до заблуда на сетивата има само една стъпка. И тук идва причина номер 4 – повечето клиенти свързват определени консистенции с определени ползи. Тук е полето за най-много заблуди. Например – ако един крем е с тежка и богата маслена консистенция, то той ще подхрани по-добре сухата кожа, отколкото един лек, въздушен крем. И обратното – за мазната кожа са добри само съвсем леки крем-гелове с въздушна консистенция. Това остаряло убеждение може сериозно да Ви подведе. Само си спомнете за петте омекотяващи съставки, които правят почти едно и също, а носят съвсем различно усещане.

Много важно е да разберем, че ползите от даден продукт идват най-вече от активните съставки, подкрепени с цялостното разработване на продукта. Продукт без активни съставки е инертна маса, която не прави много за кожата. В същото време не активните съставки са тези, които определят консистенцията, а някои от т. нар. функционални съставки. Благодарение на тях един продукт може да бъде създаден в няколко варианта на консистенции, и в нито един да няма и една молекула активна съставка. Тогава отново ли ще си помислите, че кремът с по-тежка консистенция е по-подхранващ?

Запомнете – козметичният формулатор може да си играе с консистенциите по начини, които не предполагате. Консистенцията не Ви носи информация за това колко ефективен е продуктът, колко и какви активни съставки има в него. Това не я прави маловажна, просто не Ви носи такава информация.

През последните години се наложи трайно тенденцията на много по-леки и флуидни консистенции и то за продукти, наситени с активни съставки. Тази тенденция започна от Южна Корея и основната причина за нея беше корейският метод за нанасяне на множество продукти един след друг. Така се появиха леките серуми, флуиди и есънс лосиони. В миналото беше типично околоочните кремове да са по-плътни и с богато усещане с идеята, че така защитават по-добре деликатната кожа около очите. Днес съставките са толкова напреднали, че може да доставят активна хидратация и защита при съвсем лека крем-гел текстура. Типичен пример е гелът ни за околоочен контур от серията LB. Това улеснява ползването на повече от един продукт последователно, както и нанасянето на декоративна козметика. Особено при все по-навлизащото прилагане на ежедневна слънцезащита над хидратиращи и анти-ейдж продукти, се наложи пренасочване към много по-редки и течни текстури.  

Във Phytocode сме привърженици на новите консистенции. При нас основна традиция е да сме нетрадиционни. Идеята е не игра със сетивата, а постигане на резултати чрез продукти, които кожата Ви разпознава като свои. Искате ли да се пробвате за доброволци по оценка на текстури? Пробвайте продуктите ни със затворени очи, за да се фокусирате върху усещанията от тях. Какво усещате по време на нанасяне? А след попиване? А 20 минути след това?