В нея се публикуват откъси от книга, която сериозно повлия възприятията ми за козметиката. Рубриката се нарича „ Думи от Вийхерс“ (Words from Wiechers), а книгата е „Спомени на един ум с козметични отклонения“ с автор Йохан Вийхерс (Memories of a cosmetically disturbed mind, Johann Wiechers) – холандски химик, фармацевт и козметолог. Той е едно от имената, оставили ярка следа в козметичния бранш през последните десетилетия, до момента на внезапната му загуба.

Обект на днешната статия е публикацията „Who do you think you are fooling?“ или „Кого си мислите, че заблуждавате?“ по статия от Вийхерс от 2010 г.

Той описва 2 взаимносвързани проблема, които според него стоят пред козметичния бранш и които той формулира така:

1. Обемът на продажбите се поставя пред научната обосновка за ефективността на продуктите.

2. Достатъчно ли са проверени козметичните претенции, за да имаме доверие в тях?

Защо първото е проблем – защото означава, че претенциите на козметичните продукти не винаги съответстват на реалните им достойнства. Тоест, продуктите не винаги вършат онова, което рекламата им обещава. Всички сме попадали на такива продукти. През последните години в ЕС е направено немалко по регламентиране претенциите на козметичните продукти. Но дори и при това положение, документът, който регулира козметичните претенции, е с по-скоро технически характер, не е част от регламента за козметичните продукти.

По втория проблем има две гледни точки – на козметичния формулатор и на потребителя. Производителите на съставки и тези на продукти не са едни и същи. По отношение на козметичните суровини производителят на козметика е клиент – купува ги за производството си. Козметичният формулатор трябва да прецени дали съставката си струва да бъде вложена в продукт. И тук имаме още една гледна точка – тази на собственика на козметичната фирма, който далеч не винаги е козметичен формулатор. Нерядко решенията какви продукти да се пуснат на пазара се вземат от ръководния екип и маркетинговия отдел, без особено вслушване в мнението на екипа, който разработва продуктите. Тук връзката с първия проблем изпъква особено добре – когато на първо място се поставят продажбите, вместо качеството и ефективността на предлаганите продукти, резултатът нерядко е произвеждане на масова козметика без особени достойнства. Определя се бюджет, в рамките на който сумата за съставки и работа по продуктите е много по-скромна от тази за реклама и продажби. Това налага избор на съставки, които козметологът не би предпочел, ако зависеше от него. Полученият посредствен продукт ще се продаде благодарение на рекламата, но какво следва когато клиентът установи, че не работи, както обещава? Няма да стане лоялен клиент за този продукт. И тогава, вместо да се правят подобрения, от маркетинговия отдел ще търсят следващата концепция.

Същото е и в маркетинговите отдели във фирмите – производители на суровини. Постоянно се търсят нови концепции, всяка година се излиза на пазара с нови съставки, като в някакво безумно състезание. Ако това е донякъде обяснимо в сферата на информационните технологии, макар че и там е пресилено и се измислят много напълно ненужни „иновации“, то в козметичния бранш само 1 на всеки 5 нови концепции си струва, а нерядко съотношението е и доста по-лошо. В крайна сметка кожата изобщо не се променя с такива състезателни темпове. Нейното устройство, функции, особеностите ѝ в различните възрасти са много добре проучени. Главният научен пробив в последното десетилетие е кожният микробиом, нищо друго не е било истински съществено.

И така, на практика маркетингът, а не реалните потребности на клиентите, диктува тенденциите и определя какво е актуално. Излиза, че клиентите трябва да напасват потребностите си според продуктите, вместо обратното. Ако това не е тотално преобръщане на ценностите…

Ценности…според тълковния речник тази дума означава стойност, значимост, важност, полезност. От философска гледна точка етичните ценности са в основата на ценностната система на човека, обществото или определена общност. По отношение на козметичния бранш какви би трябвало да са основните ценности? Вероятно всеки би отговорил различно. Нашият отговор е максимална полезност на продуктите за потребителя, стремеж да бъдат опознати и посрещнати неговите нужди по най-добрия начин, както и споделяне на знания, които да му служат при избора на продукти. Вийхерс и колегите му споделят това виждане защото повдигат въпроса за доверието към тяхната работа и качеството на общуването им с потребителите. Говорила съм и с козметични формулатори, и с маркетолози, и разликата между едните и другите е огромна. Сякаш не са отделни звена на едно органично цяло, а напълно несвързани в работата си единици. Когато си автор на продукта, когато си вложил в него знания, труд, време и страст, ти милееш за него и го описваш като свое творение, свое дете. Когато те вълнуват само продажбите, се чудиш как да накараш клиента да клъвне, пускайки най-добрата стръв според теб – обещания за вечна младост, чудеса, незабавни резултати…

Когато имаш качествен продукт, най-добрата "стръв" е истината. Поднесена разбираемо, тя е мостът между професионалистите, които знаят какво е добър продукт и как да го създадат, и потребителя, който търси именно такъв продукт.

Живеем във времена, когато ценностите, наложени от големите корпорации с единствена цел печалба, се преосмислят и заменят постепенно с ново виждане. През последните години навлизат малки независими производители, които залагат на новаторство, гъвкавост и пряка връзка с потребителя. Те градят нов тип бизнес етика, ориентирана към дългосрочна устойчивост. За нас във Phytocode доверието на клиентите е ценно постижение и всеки отзив е значим. От нас са знанията, изборът на най-доброто от най-новото и откровеното общуване, а Вие сте коректорът, насоката и вдъхновението.