който медицината до момента не разпознава като проблемно за здравето състояние. Поне официални данни за такова разпознаване не открих. Иначе щеше да е наречено някакъв синдром може би. Все пак, при едно изследване на естроген в лаборатория, се работи с определени долна и горна граница, следователно се приема, че в тези рамки нивото на естрогена в организма е нормално. При това положение следва отклонение над горната граница да се приеме за излишък от естроген, което е състояние, различно от нормалното.

Сигурна съм, че сме запознати какво е естрогенът. Той е хормон, който се произвежда в човешкото тяло както при жените, така и при мъжете. При жените е в по-голямо количество и се произвежда от яйчниците и надбъбречните жлези. Може да се и образува в мастната тъкан. Макар и да се употребява като име за един хормон, на практика това е сборно име за три хормона – естрадиол, естриол и естрон. Тоест, правилното понятие е в множествено число – естрогени. При изследвания най-често се тества естрадиолът. Нивата на този хормон в кръвта зависят от възрастта на жената и етапа от менструалния й цикъл. След настъпването на менопаузата, нивата на естрадиола спадат и остават постоянни. Естриолът се изследва повече по време на бременност, а естронът при жени в менопауза или при съмнение за наличие на тумори, които го отделят. Високите нива на естрогени може да се дължат на определени туморни заболявания, допълнителен прием на хормони при хормонозаместваща терапия, стимулиране на яйчниците преди ин витро, проблеми с черния дроб. Според теорията за естрогенното доминиране може да се дължат и на неефективен метаболизъм на естрогените и недостатъчното им отделяне от системата, както и на ксеноестрогени в организма.

Прогестеронът е другият важен женски полов хормон, който заедно с естрогените регулира менструалния цикъл, има значение за успешната бременност и за цялостното здраве при жената. Той се отделя през целия живот от надбъбречните жлези, във възпроизводителна възраст най-вече от жълтото тяло след овулация, а през бременността – главно от плацентата. Излишъкът от прогестерон е рядко срещано явление и може да се дължи на заболявания или прием при хормонозаместваща терапия. Ниските му нива са по-често срещани и могат да се дължат на хормонален дисбаланс, при който не се случва овулация, тоест яйчниците не успяват да отделят яйцеклетка, или има дефект на жълтото тяло, което не успява да отдели достатъчно прогестерон. Това може да се случи при синдрома на поликистозните яйчници например, както и при дисбаланс на другите два хормона, които участват в регулацията на менструалния цикъл и дейността на яйчниците – лутеинизиращ хормон и фоликул-стимулиращ хормон.

Най-важното, което трябва да разберем за хормоните, които ни определят като жени, е сложното им взаимодействие. Те танцуват сложен танц от началото на пубертета до менопаузата, а после променят стъпките, но през цялото време има едно състояние на баланс помежду им и немалко възможни състояния на дисбаланс. Някои от тях може да се дължат на вроден проблем, но в повечето случаи са резултат от външно влияние, главно чрез храненето и постъпването на други вещества от околната среда. Основните промени на естрогените и прогестерона в рамките на менструалния цикъл се различават през първата и втората му половина. Първата половина започва с началото на менструацията.

Ден 1 до ден 7 – естрадиолът започва леко да нараства от съвсем ниско ниво.

Ден 8 до ден 14 естрадиолът расте постепенно нагоре, нивото му се повишава значително и към 12-13-ти ден бележи пик, след което започва да спада. Тогава обичайно настъпва овулацията.

Ден 15 до ден 21 нивото на естрадиола спада постепенно, като между ден 18 и 21 се връща обратно нагоре и бележи втори, но по-малък пик.

Ден 22 до 28 спад и настъпване на менструация.

Ден 1 до 14 прогестеронът е с много ниски нива.

Ден 14-15 начало на рязко покачване, което продължава докъм ден 20-21, след което започва постепенно намаляване до много ниски нива към ден 28.

Вижда се, че първата фаза от цикъла от ден 1 до 14 е доминирана от естрадиола, а втората фаза от ден 15 до ден 28 е доминирана от прогестерона. Какво настъпва при естрогенно доминиране според поддръжниците на тази теория – естрогените са в достатъчно количество през първата фаза, но в излишък през втората, а прогестеронът е в недостиг през втората фаза. В тази връзка употребяват понякога понятието относителен излишък и недостиг защото дори и да нямаме абсолютен излишък от естрогени (тоест, те са в нормата), ако имаме абсолютен недостиг на прогестерон за баланс (той е под нормата), ще имаме като резултат относителен излишък от естрогени. А ако имаме абсолютен излишък от естрогени (над нормата), дори и при нормални нива на прогестерон ще имаме относителен недостиг на прогестерон. Тук става въпрос както за количества, така и за възможност на всеки от хормоните да извършва нормално работата си. Ако финият баланс между тях бъде нарушен, организмът излиза извън равновесие. Получават се ендокринни нарушения, които могат да доведат до заболявания.

Според теорията за естрогенното доминиране, то се получава и в резултат от навлизането в организма на така наречените ксеноестрогени, тоест “външни/чужди естрогени”. Ксеноестрогените не се произвеждат в организма ни, както подсказва името им, и не са реално хормони, а вещества, които имат хормоноподобно действие. Такива са например фитоестрогените. Това са вещества, които се срещат в много растителни храни и билки като соя, люцерна, бобови храни, сусам, ленено семе, бял равнец, детелина, листа от малина. Те имат способността да се прикрепват към естрогенните рецептори на клетките ни и да ги заблудят да ги разпознаят като хормони на тялото. Така пречат на собствените ни хормони да работят. Това в умерени граници се счита за допустимо и дори полезно ако имаме ниски нива на тези хормони като при менопаузата, но прекаляването с тях се разглежда като рисково. Друг вид ксеноестрогени са синтетични вещества, които се създават от човека и се използват за различни цели в редица дейности. Установено е, че някои пестициди и хербициди имат естрогеноподобен ефект. Определени козметични съставки проявяват естрогеноподобна активност. Вещества, влизащи в състава на някои пластмаси и битова химия също.

Каква е връзката на ксеноестрогените с козметиката?

Когато растителни екстракти за козметични цели се извличат от конвенционално отгледани растения, в тях може да има следи от използвани пестициди и хербициди. Може да ги има в масла, етерични масла и дори там, където не очаквате – в памучните тампони за сваляне на грим. Последните не са растителен екстракт, но се правят от растение – памук. Понякога тези вещества може да попаднат в растенията непряко, чрез поливането със замърсена вода. За някои хербициди и пестициди е установен хормоноподобен ефект.

Парабените и фталатите са козметични съставки, за част от които е установено естрогеноподобно действие. Парабените са консерванти, които си спечелиха лоша слава чрез едно изследване за наличието им в проби от тъкан от жени с рак на гърдата. Текущо тяхното влагане в козметика е законово ограничено в някои държави, особено в страните-членки на ЕС, но в други има различна регулация и там се влагат по-свободно. Фталатите са съставки, които в козметиката се използват главно в парфюми и аромати за козметични продукти, лакове за нокти и лак за коса. При някои от тях също е установен естрогеноподобен ефект, смятани са за ендокринни нарушители и влагането им в козметика е забранено в рамките на ЕС. В други държави обаче те са разрешени. При днешните възможности да пазаруваме онлайн, можем да попаднем на продукти с тях. Извън козметиката фталатите се срещат в пластмаси, покрития на килими, бои и др., където проблем е вдишването на изпаренията им.

 Съвсем съзнателно не влизам в подробности до какви здравословни проблеми може да доведе естрогенното доминиране и излишъкът от ксеноестрогени в организма. Целта на статията не е да всява страх, а да води до осъзнатост. Мисля, че проблемът е реален, макар и неназован от медицината досега. Изброените вещества са установени еднокринни нарушители. Нарушаването на хормоналния баланс не води незабавно до заболяване, но при всички случаи не е състояние на идеално здраве. Практически е невъзможно да контролираме изцяло контакта с подобни вещества, защото следи от тях има не само в козметика, а и в много други продукти, които ползваме ежедневно, било то хранителни и нехранителни. Очевидно е, че се справяме добре с този постоянен контакт, още повече, че в болшинството случаи наистина става въпрос за пренебрежимо малки количества. Проблемът не е толкова в единичното количество от даден продукт, а по-скоро в кумулативния ефект.

Колкото и ефективно организмът да се справя с елиминирането на вредни вещества, по-добре е да го улесним доколкото можем. Натуралната козметика много ни помага в това отношение със своите сертифицирани съставки. В производството на техните суровини не се допуска ползване на индустриални пестициди и хербициди (само ограничен брой органични), следи се за чистотата на почвата и водата, в крайните продукти не се допуска влагането на споменатите консерванти и ароматни съставки. Това е една от причините, които ни насочиха във Phytocode към този тип съставки и производството на продукти, отговарящи на по-строгите правила и ограничения за натуралната козметика. Живеем в несъвършен свят и не можем да избегнем всеки риск, но можем да избираме разумно в полза на здравето си.