Дали са сертифицирани като био/ органик, дали са безвредни за кожата и добити от устойчиви ресурси. Постепенно темата се разшири и засегна и опаковките. Днес предпочитанията на потребителите сочат към по-екологични решения в тази насока, но ориентираме ли се достатъчно добре в избора си? Стъкло, хартия, пластмаса – изборът не е толкова еднозначен, колкото изглежда.

Стремежът към еко-ориентирани продукти сам по себе си е добър. Когато стигнем до неговата реализация обаче, трябва да преценим много добре на кое място в списъка с приоритети е този стремеж. Защо? Защото целта на производството на даден продукт или извършването на дадена услуга не е да подобряват околната среда. Околната среда, или другояче казано природата, няма никаква нужда от каквито и да било човешки подобрения. Ако си представим, че Земята е съществувала без участието на хората, което е факт, от нас и нашата дейност никога не е имало нужда. Производството на който и да било продукт се извършва единствено и само в полза на човека. Докато се случва с ресурси от природата, а то няма с какви други, тя понася неизменен човешки отпечатък. Съответно, единственият начин да избегнем този отпечатък, е да не произвеждаме нищо. Понеже това е невъзможно, производството на еко-ориентирани продукти може само да намали неблагоприятния ефект върху природата.

Потребителят също не купува продуктите заради тяхната безвредност. Основната мотивация за покупка е продуктът да му свърши работа, да му послужи за нещо. Малко вероятно е да купим нещо безполезно, само за да докажем своята еко-ориентация. Това определено не е приоритет на ежедневните ни покупки за бита.

Следователно, както за производителя, така и за потребителя първият приоритет е полезността на продукта. Това не само поставя неговата екологичност на по-задна позиция в списъка с приоритети, но я поставя и в определени рамки. В случая с козметиката този принцип се отнася както за състава й, така и за избора на опаковка. Ако избираме опаковката само от екологична гледна точка, ще си кажем, че стъкло или хартия са по-правилен избор от пластмаса. Но дали е така?

Какво определя отпечатъка върху природата, който различните опаковки оставят – материалите, водата и енергията за тяхното производство, енергията за транспортиране на суровини и крайни продукти, възможността за многократната им употреба, възможностите за рециклиране и енергията, изразходвана за това рециклиране.

Нека разгледаме накратко стъклото и пластмасата като варианти за опаковки.

Стъклото се произвежда от пясък. Не всеки пясък е подходящ за целта, трябва да е кварцов. Получава се така, че търсенето на стъкло надвишава количеството кварцов пясък, което планетата ни може да създаде за определен период. Това налага рециклиране на част от стъклените опаковки. За щастие, стъклото може да се рециклира повече от веднъж без особени загуби на първоначален материал. Проблем при него от екологична гледна точка е ниският процент на рециклиране – около 30% в световен мащаб, тоест повече се изхвърля, отколкото се оползотворява повторно. Наред с това, стъклото изисква немалко енергия за производството си и е сравнително тежко, което води до повече разход на енергия и за транспорта му. Това важи както за първия цикъл на производство, така и за рециклирането. При рециклиране на стъкло се изразходват около 40-60% от енергията, употребена за първия производствен цикъл. При това не всеки цвят и вид стъкло се рециклира. Зелен, кафяв, безцветен са подходящи, но бял и матов не, както и огледално стъкло. Веднъж оцветено, всеки цвят може да се рециклира само поотделно. Само по себе си стъклото не замърсява околната среда с отделяне на токсични вещества, но е изчислено, че отнема до милион години да се разгради в природата.

Пластмасата е доказан замърсител на околната среда, тъй като при разграждането си в природата отделя токсични вещества. Пластмасовите отпадъци представляват сериозна опасност за животинския свят, особено за обитателите на водоемите. Тя обаче е и с големи възможности за рециклиране. Основният проблем е, че засега то не се провежда достатъчно ефективно. В различните региони в света процентът на рециклиране е различен. Например данни са САЩ сочат по-нисък процент на рециклиране на пластмасата в сравнение със стъклото, докато показателите за Европа са обратни – поне по официални данни се рециклира повече пластмаса, до около 70%. Въпрос на правна регулация, приоритети, организация в различните държави и на количества от различните опаковки. Един плюс за пластмасата е по-ниският разход на енергия за производството и рециклирането й. За втория цикъл на производство се изискват 10% от енергията за първия цикъл – доста по-малко в сравнение с 60% при стъклото. Това означава по-ниски въглеродни емисии. По-ниското тегло на пластмасата също намалява транспортните разходи. Фактът, че тя е нечуплива в сравнение със стъклото намалява загубите при транспорт, защото счупена опаковка по време на транспорт означава загуба и на съдържанието и на сумата за превоза на продукта. Той просто не стига цял до клиента и се налага да се прати нов, което е повторен транспорт, следователно двоен въглероден отпечатък. (Какво е въглероден отпечатък – общото количество емисии на парникови газове, което се отделя при определена дейност.)

В ерата на покупките по интернет и доставките по куриер, стъклото не винаги е очевидният еко-избор по изброените по-горе причини. Винаги добавяйте в еко-сметката транспорта и страната на произход, защото еко-претенциите се обезсмислят, когато продуктът идва в стъклена опаковка до нас от Австралия например. А и Китай е основен производител на голям процент от опаковките, циркулиращи в световен мащаб, така че докато стигнат до мястото на производство на крайния продукт, а после той до нас, е натрупан много въглероден отпечатък. Най-добрият вариант би бил всичко да се произвежда локално, но по икономически причини това е встрани от възприетата практика. При това положение много важна е политиката на рециклиране в държавата, в която живеем. Сами по себе си еко-опаковките не са достатъчен отговор на проблема. Ненапразно известната фраза е “reduce, reuse, recycle”, тоест намаляване на потреблението, многократна употреба на продуктите и рециклиране – именно в този ред. Основният проблем за околната среда идва от свръхпотреблението, еднократната употреба и едва накрая от неефективното рециклиране.

Знаехте ли, че според някои изчисления въглеродният отпечатък на имейлите, които изпращаме служебно и лично за една година, може да се равнява на въглеродния отпечатък от изминаване на 500 км. с икономичен автомобил? А че спамът в световен мащаб за една година замърсява колкото близо 3 милиона автомобила? Или че едно търсене в Google също замърсява… Аз лично никога не съм се замисляла за това. Ако се замислим за козметика в стъклени опаковки, то веднага опираме до проблема с емисиите при транспорт заради тежестта на стъклото. Ако искаме стъклени опаковки, които се ползват нееднократно, ще трябват пълнители за новата доза продукт, които няма как да бъдат стъклени и отново ще се транспортират. Ако искаме airless опаковки, само тялото може е стъклено, а помпичката и механизмът вътре - отново пластмасови. А ние във Phytocode държим на airless опаковките поради множеството им предимства при съхранение и употреба на продукта. Тези съображения и моделът на бизнеса ни, ориентиран към продажби по интернет, са в основата на нашия избор – airless опаковки от рециклируема пластмаса. За отбелязване е, че по официални данни на Eurostat процентът на рециклиране на пластмасови отпадъци у нас е доста висок, над средното равнище от 42% за ЕС. Крайното решение какъв тип опаковки да предпочита е на потребителя, но важният извод по повод тяхната екологичност е, че материалът не е единствен определящ фактор. Понякога дори не е най-важният. Най-важни са цялостната политика и практики по управляването на ресурсите.