За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

Безплатна доставка за поръчки над 60.00 лв.

Микробиомната хипотеза за синдрома на поликистозните яйчници

Микробиомната хипотеза за синдрома на поликистозните яйчници

 
(0 гласове)

С днешната статия поставяме началото на поредица материали, посветени на женското здраве.

Те ще бъдат на микробиомна тематика и ще отразяват новото в тази област, а то се трупа с удивителна скорост. Например, немският фармацевтичен концерн Байер обяви, че започва разработката на лекарства за дерматологични проблеми като акне, атопичен дерматит и псориазис, които ще се базират на откритията за кожния микробиом. В статията от 2018 г. писах, че проектът Човешки микробиом е продължил 5 години. Оказва се, че има и втора 5-годишна фаза -  The Integrative Human Microbiome Project! Между 2007 г. и 2016 г. Американският национален здравен институт е изразходил над 1 милиард долара за такива проучвания. На 23-25 март тази година в Париж ще се проведе събитието Microbiome Therapeutics, на което участниците ще обсъждат как да приложат знанията за човешкия микробиом при разработка на лекарства и терапии. Ще се обсъждат технологиите, правната регулация, връзките между научните екипи в областта и производителите на лекарства. Нещата се случват, скъпи читатели.              

Затова намислих да поставя началото на тази поредица с темата за едно все още не напълно разбрано и проучено заболяване, известно като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ). Счита се, че от него страдат около 20% от жените в репродуктивна възраст (18-44 години). Този синдром се проявява с редица симптоми като нередовна или отсъстваща менструация, телесно окосмяване над нормалното, проблеми с кожата като акне и тъмни петна, проблеми със забременяването, нерядко наднормено тегло. Жените с ПКОС са изложени на по-висок риск от развитие на диабет тип 2, затлъстяване, проблеми със сърцето и рак на матката.  

Заболяването се диагностицира по три основни признака – липса на овулация, мъжки полови хормони над нормата и кисти на яйчниците. Около 40% от жените със синдром на поликистозните яйчници имат и съпътстваща инсулинова резистентност. Това е състояние, при което клетките в организма стават по-слабо чувствителни към действието на инсулина. Това им пречи да усвояват глюкозата от кръвта и води до преддиабетно състояние. В повечето източници се смята, че ако е налице СПКЯ, то впоследствие може да възникне инсулинова резистентност. Други обаче подчертават, че високите нива на инсулин стимулират определени клетки в яйчниците да отделят повече андрогени (мъжки полови хормони), което може да доведе до развитие на СПКЯ. Получава се нещо като кое е първо – кокошката или яйцето.

Изследвания от последните години хвърлят много интересна нова светлина върху този проблем. Оформя се една хипотеза за ролята на чревния микробиом, или по-точно неговият дисбаланс, в развитието на СПКЯ и инсулиновата резистентност. И тук отново имаме дилемата кое е първо – дисбалансът на микробиома или хормоналните отклонения? Защото както дисбалансът на микробиотата води до хормонален дисбаланс, така и половите ни хормони влияят на чревния ни микробиом. За мен това не е толкова съществено, колкото наличието на самата връзка помежду им. Иначе по моята проста логика, хормоните в тялото се образуват от хранителните вещества, които поемаме. Много преди да се синтезират каквито и да е хормони, чревната ни микробиота взаимодейства с храната, ползва я за жизнената си дейност и променя състава ѝ, като влияе и на усвояването ѝ. А оттам нататък при неподходящо хранене се внасят небалансирани вещества в организма и това влияе на синтеза на хормоните, които впоследствие влияят на състава на микробиома и така възниква един омагьосан кръг.

Моите предположения настрана, а да видим какво се е случило в едно от изследванията, оформили въпросната микробиомна хипотеза за СПКЯ:

 

Dysbiosis of gut microbiota associated with clinical parameters in polycystic ovary syndrome

 

В това изследване са включени 33 пациентки, диагностицирани със СПКЯ, като 12 от тях са били с нормално тегло и 21 с наднормено тегло. Контролната група се е състояла от 9 жени с нормално тегло и 6 с наднормено тегло, като всичките 15 са били без синдром на поликистозни яйчници. Възрастовите граници на участничките са били между 17 и 45 години. Резултатите от тестовете са показали, че има значителна разлика между чревната микробиота при контролната група и при тази със СПКЯ, като разнообразието на микроорганизмите е било значително по-ниско във втората група. При това е имало подобие между микробиотата на пациентките с наднормено тегло+СПКЯ  и тези само със СПКЯ. Най-ниското разнообразие е отчетено при пациентките с наднормено тегло и СПКЯ. Най-голямо е при жените с нормално тегло и без синдрома. Не само разнообразието е било понижено при пациентките със СПКЯ, а и техните проби са били с много голямо сходство на дисбаланса, тоест отчетено е завишаване на едни и същи групи бактерии и понижено присъствие на други еднакви групи бактерии. Заключението е, че споделящите еднакви симптоми са споделяли и сходство в дисбаланса на микробиома. Ако здравето се свързва с разнообразен микробиом, уникален за различните жени, то синдромът на поликистозните яйчници се характеризира с еднотипен дисбаланс при всички, независимо от изходния микробиом.

Тествани са и определени показатели като серотонин, грелин, пептид YY. И трите са сигнални вещества, които участват в комуникацията между червата и мозъка. Серотонинът влияе на настроението, емоционалната и психическа нагласа, съня, зарастването на рани, перисталтиката, здравината на костите. Ниските му нива се свързват с депресия, безпокойство, нарушения на съня. Грелинът стимулира усещането за глад в организма, а пептидът YY дава усещането за насищане по време на хранене. При пациентките със СПКЯ и трите показателя са били под нормата. Това показва нарушена комуникация по оста черва-мозък, една сигнална връзка в организма, която ще разгледаме в следващата статия и във връзка с оста черва-мозък-кожа.

Ако тези три показателя се влияят от чревната ни микробиота и са извън нормата, когато тя е в дисбаланс, то имаме основания да твърдим, че нарушеното равновесие на микробиотата влияе не само на физическото ни здраве, но и на настроението и цялостното ни себеусещане.

Друго интересно изследване сочи, че синдромът на поликистозните яйчници може да се унаследява. Дъщерите на жени със СПКЯ са изложени на 5 пъти по-висок риск да развият синдрома. Да си припомним, че микробиомът отчасти също се унаследява от майката.

 

Повечето изследвания установяват определен модел, но не предлагат ясни решения. Едно решение се очертава и тук като възможна терапия – трансплантиране на чревна микробиота от здрави жени. Друго изследване сочи определени бифидобактерии като регулатори на секрецията на тестостерон, естроген, лутеинизиращ и фоликул-стимулиращ хормон.

Приемането на пробиотици е лесна работа, но тяхното оставане и колонизиране на храносмилателния ни тракт е съвсем различна задача. Далеч по-разумното решение в дългосрочен план е да се проучат хранителните навици на различните пробиотични бактерии, с други думи какви храни предпочитат и какви не. Бифидобактериите обичат поли- и олигозахариди от плодове, нерафинирани зърнени храни и мляко. Даже и да повишим броя им с добавки, трябва да ги убедим да останат и да се заселят успешно, а това се постига като им осигурим подходяща среда и храна. Всичко друго е временно решение.

Следва продължение.

 

Източници:

  1. Science update: Restoring gut microbiome may help women with polycystic ovary syndrome, suggests NIH study.
  2. Characteristic gut microbiota and predicted metabolic functions in women with PCOS. Ling Shou, Wen Cheng
  3. Probiotic Bifidobactetium Lactis V9 regulates the secretion of sex hormones in polycystic ovary syndrome patients through the gut-brain axis. Jianchao Zhang, Zhihong Sun
  4. Fecal microbiota transplantation: a potential tool for treatment of human female reproductive tract diseases. Gianluca Quaranta, Maurizio Sanguentti, Luca Masucci
  5. Gut-brain axis and metabolism in polycystic ovary syndrome. Saydam Bo, Yildiz Bo

 183,    10  Мар  2020 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.