За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

4-те стратегии в грижата за кожния микробиом

4-те стратегии в грижата за кожния микробиом

 
(0 гласове)

Обичайно оставям сладкото за накрая, но днешната статия ще започна с него. Напоследък кожата ми стачкува.

Бях решила да си припомня старата си любов – крема Red Out като нощен – обаче се оказа, че ми трябва още повече хидратация. Една вечер инстинктивно посегнах към серума LB, намазах се и отгоре нанесох Red Out. На другата сутрин кожа - бонбон! Спокойна, хидратирана и мека. Изводът – в никакъв случай не подценявайте серума LB като SOS хидратация под някой от кремовете! Иначе, идеята на тази статия е да разгледаме стратегиите на големите в бранша по темата за кожния микробиом.

 

Наскоро попаднах на интересна статия от 26.12.2019г. в списание Cosmetics & Toiletries. Темата е последни открития в областта на кожния микробиом, представени на ежегодната среща на Обществото на химиците-козметолози (Society of cosmetic chemists) . Статията ме привлече най-силно с данни за презентацията на една дама от учените в екипа на L’Oreal – Магали Моро. Тя ни дава насоки за новите разработки и показва колко сериозно L’Oreal проучват кожния микробиом. Ето статията:

 

Uncovering the Dynamics of Skin’s Microbiome at SCC Annual

 

Вече известното – раждаме се с разнообразни микроорганизми по кожата, които в рамките на първите две години от живота ни сформират наш собствен микробиом. Той се променя под влиянието на начина на хранене, възрастта, хормоните, здравословния статус на организма и външни фактори. Колкото е по-разнообразен, толкова по-добро е здравето на кожата. Спад в разнообразието и нарушаване на неговия баланс водят до кожни проблеми.

Новото – различните градски среди дават отражение върху кожния микробиом. Може да се каже, че различните градове дават различен микс от микроби. Замърсяването влияе на състава на микробиома, както и ултравиолетовите лъчи. Те са не по-малко вредни за бактериалните клетки, отколкото за нашите, но бактериите имат свои стратегии за справяне, които може да са от помощ и за нас. По отношение на замърсяването в градската среда, се оказва, че в по-замърсени градове има по-голямо разнообразие на видовете в кожния микробиом. Това обаче не е еднозначно на по-добро кожно здраве в този случай. Явно разнообразието не винаги е полезно. Най-интересното е, че градовете дават своя типичен отпечатък върху кожния микробиом. Като си помисля, че се предвижда в бъдеще микробиомният отпечатък да се може да се използва при разследвания на престъпления, излиза, че може да се проследи евентуално и къде е живял собственикът на този отпечатък. Представям си микробиомна карта на светаsmile.

 

От козметична гледна точка важното е как да се използват познанията, натрупани дотук, в полза на кожата. Според дамата от L’Oreal се очертават 4 стратегии, които тя подрежда от най-лесната към най-трудната:

  1. Пребиотици.
  2. Пробиотици.
  3. Постбиотици.
  4. Антибиотици.

 

Ако ги разгледаме поотделно, нито един не изглежда лесен, не всички са безрискови и всички изискват още по-задълбочено проучване. Важно е също да се разбере, че тези стратегии са общовалидни за цялата индустрия, не само за един производител.

 

Пребиотиците са вещества, които служат като източници на хранителни вещества за микробите. Те са богати на захари, мастни киселини, аминокиселини, витамини и минерали. На практика не са новост в състава на козметичните продукти, но сега се проучват по-специфично за въздействието им върху микробиома. Ако се вгледате в снимката от статията, показваща част от презентацията, под пребиотици пише „инициатори на ферментация, отключващи специфични пътища“. Предполагам, че в случая се има предвид отделяне на вещества, които подават сигнали на клетките и отключват поредица от клетъчни реакции.

Под пробиотици в козметиката по-често се разбират екстракти от такива, вместо живи бактерии.  Да се включат живи бактерии в козметичен продукт е технологично трудно, предвид факта, че те трябва да са изолирани от средата, която представлява продукта, и да се освобождават едва при нанасянето му по кожата. При това микробите, които биха могли да са полезни кожни пробиотици, не са същите като чревните. Затова по-често се използват биологично-активни вещества от млечнокисели бактерии. Четох за японско проучване, при което живи Staphylococcus epidermidis са били използвани като кожен пробиотик с добри резултати, но макар и тази бактерия да е типична за здравата кожа, мисля, че сме далеч от влагането ѝ жива в козметика. И все пак, погледнете отново снимката, защото под пробиотици пише smart/designer probiotics, а именно умни пробиотици, специално селектирани заради специфичната си биология и метаболизъм, от които явно се очаква да се намесят по определен начин в баланса на микробиотата с цел предвидими, конкретни резултати. Това лично за мен е нож с две остриета, защото да се предвиди цялата супер сложна динамика на взаимодействията между микробите, както и между тях и организма, изисква уникално мащабни познания, на каквито до момента не съм попадала. Да не забравяме и момента с индивидуалността на всеки организъм и принадлежащия му микробиом. Смела идея. От друга страна, това се случва постоянно в природата, така че защо да не се използва в наш плюс?

Постбиотиците са интересна стратегия. В статията са определени като странични продукти от метаболизма на микробиотата, които оказват ефект върху организма на човека. Те са вещества, плод на жизнената дейност на различни микроорганизми, или такива, които клетките отделят в самозащита при своя разпад. Това могат да бъдат ензими, пептиди, бактериоцини, полизахариди, киселини и др., които активно служат за защита от конкуренция, адаптация към средата, създаване на по-благоприятни условия. Някои от тях различните бактерии използват при симбиотичните си взаимоотношения помежду си и с човека, на когото принадлежат.

Антибиотиците са ни добре познати. Наред с традиционно използваните, има и нови вещества, които работят интересно на принципа, обратен на quorum sensing (усещане за постигане на кворум), а именно quorum quenching или потискането на усещането за кворум сред бактериите. За този метод на междуклетъчна комуникация при микроорганизмите писах подробно тук.

При quorum quenching активната съставка потиска отделянето на вещества от бактериите, които им позволяват да усетят кога са превишили количествено определен критичен минимум и да се превърнат от довчера безобидни наематели в сериозни патогени, причиняващи инфекции. Реално в случая нямаме антибиотик, а вещество, което вместо да убива бактериите, възпрепятства тяхното агресивно и вредящо поведение. Доколкото в козметичен продукт не може да присъства лекарство, антибиотичният подход ще остане в сферата на медицината, но активни съставки с ефект на quorum quenching са добър козметичен вариант. В схемата на презентаторката на L’Oreal под антибиотици пише анти-биофилм, тоест вещества, потискащи образуването на биофилм от микробите, който е важно условие за постигане на усещане за кворум. Пише също фаги, съкратено от бактериофаги, и е пояснено, че иде реч за вируси, които инфектират и убиват бактериите, както и ензими, отделяни от тях. Като идея за стратегия това може да прозвучи стресиращо, защото свързваме вирусите с болести. В светлината на кожния и изобщо човешкия микробиом, да не забравяме, че имаме не само свои бактерии и гъбички, а и свои вируси и това е нормалното положение на нещата през целия ни живот. Все пак, чисто психологически, аз не съм готова да си представя козметика с вируси, предназначени да ограничават броя на проблемни бактерии по кожата ми, даже и да получи законово одобрение някой ден. Мисля, че реалистичният подход е създаването на анти-биофилм съставки.

Всичките 4 стратегии имат своята логика. Въпросът е какво диктува здравият разум. Представителят на компанията Amway е дал своя отговор в статията – „може би по-добрият подход спрямо кожния микробиом е да следваме неговата физиология“. Във Phytocode споделяме това виждане.

 

Трябва да се има предвид, че размишленията ми са ограничени от информацията в статията, пълната презентация вероятно би дала много повече яснота. При всички случаи ще има все повече микробиомно-ориентирани козметични продукти на пазара. Те ще залагат на различни стратегии според разбиранията си, съответно клиентите ще имат все по-голям избор. Във Phytocode сме заложили на стратегии 1 и 2, тоест на пребиотик и пробиотична съставка, защото ги намираме за най-разумни , умерени, проверени във времето и универсални. Всички наши клиенти, ползващи продуктите, имат възможност от вече 2 години лични наблюдения да преценят дали стратегиите ни са правилни за кожата им. Само времето и шанса за сравнение ще затвърдят ценността им в годините, което прави любопитството ми към нови продукти още по-голямо. Междувременно не мислим да лежим на стари лавриsmile. Винаги ще ви държим в течение на новостите и с готово предложение да ги изпробвате, ако си заслужават.

 


 340,    20  Ян  2020 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.