За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

Козметика и алергии  – какво трябва да знаем

Козметика и алергии – какво трябва да знаем

Козметиката е неизменна част от ежедневието ни. Статистиката сочи, че ползваме средно по 7 козметични продукта всеки ден,

като в това число се включват сапун, паста за зъби, душ-гел, шампоан, пяна за бръснене, дезодорант, парфюм, крем за лице и т.н. В резултат кожата ни попада в контакт с множество вещества, съдържащи се в продуктите. Макар и тези съставки да подлежат на строг контрол за безопасност, вероятността в някои случаи да причинят отрицателна кожна реакция съществува. 

 

Негативната кожна реакция към козметика може да бъде:

 

  1. Контактен дерматит. Най-често срещаната реакция. Той бива:

 

 - иритативен  контактен дерматит – причинява се от контакт с дразнещи вещества. При него се развива кожно възпаление след нанасяне на дразнещото вещество по кожата. Тук реакцията не се предшества от повишаване чувствителността на имунната система, както е при първи контакт с алерген, последвана от реакция при всеки следващ контакт със същия алерген. Реакцията към дразнещото вещество е бърза и се проявява еднотипно при болшинството хора, влезли в контакт с веществото. Колкото по-продължителен е контактът и по-голяма концентрацията на дразнещото вещество, толкова по-силна е кожната реакция. Например, ако дразнещата съставка се съдържа в продукт с отмиване като шампоан или душ-гел, с който кожата е в контакт за кратко време, вероятността от реакция е по-малка, отколкото ако се съдържа в крем за лице, който не се отмива. Силно дразнещи вещества могат да предизвикат реакция минути или часове след първата употреба, а по-слабите може да бъдат прилагани с дни и седмици, преди да се прояви сериозна реакция. От значение за получаването на реакция е и състоянието на кожната бариера. Ако тя е нарушена заради употреба на агресивни почистващи средства или при състояния като много суха кожа и атопичен дерматит, вероятността от кожно раздразнение е по-голяма. В такива случаи дори водата в козметичните продукти може да се явява дразнеща съставка. Други потенциално дразнещи съставки в козметиката са киселини, пенители, разтворители, консерванти и т.н.

- алергичен контактен дерматит – причинява се от контакт с алергени. При него проявата на алергичната реакция се предшества от повишаване чувствителността на имунната система след контакт с алергена. За разлика от иритативния контактен дерматит, при алергичния симптомите се проявяват за първи път известно време след ползването на козметичния продукт, най-често след  12 часа и се влошават още повече в рамките на 48 часа. След това се проявяват при всяко следващо ползване.

Възможно е човек, който е получил единия вид контактен дерматит, да развие и другия. Понякога се случва да се получи реакция след години безпроблемно ползване на продукта и най-честата причина за това е промяна в състава, която потребителят не е установил. Най-често срещани алергени в козметиката са аромати (независимо синтетични или натурални), растителни екстракти, консерванти, акрилати (в продуктите за маникюр например), съставки в бои за коса като парафенилендиамин и др.

- фотоконтактен дерматит- причинен от контакт с вещества , които при излагане на кожата на UV лъчи повишават нейната чувствителност и предизвикват раздразнения. Особеното на този вид кожна реакция е съвместното действие на UV лъчите и веществото, което прави кожата фоточувствителна. Тоест, само ултравиолетовите лъчи или само съставката няма да произведат ефекта, който се постига от комбинираното им въздействие. Поради това фотоконтактният дерматит обичайно е сезонен и свързан с повишено излагане на слънце. Растителните съставки често са в основата на този вид кожна реакция. Съдържащите фурокумарини растения и цитрусовите плодове, по-точно техните етерични масла са най-честите виновници. Друг основен причинител са парфюмите.

 

По-рядко козметичните продукти могат да доведат до:

  1. Контактна уртикария. Проявява се с парене, зачервяване, подуване, сърбеж и дразнене в рамките на няколко минути до часове след контакт с продукта.
  2. Анафилактичен шок. Освен кожна реакция при него има и затруднено дишане, гадене и други симптоми. Това е рядко срещана, но тежка и понякога с фатален изход реакция на организма.

 

Понеже този блог не е на медицинска тематика, нито аз съм медицинско лице, целта на статията не е запознаване със симптоматиката на тези реакции на организма. Причината за изброяването по-горе е да си направим някои полезни изводи.

На първо място, ако получим нежелана кожна реакция, да не бързаме да я определяме  като алергична, нито да предприемаме каквато и да било форма на самолечение. Трябва да бързаме само за едно – преглед при дерматолог. Разграничаването на иритативния от алергичния контактен дерматит например се прави често чрез т.нар. patch test, който се провежда от специалист при определени условия и резултатите от него се отчитат през определени интервали в рамките на поне 48 часа. При това първо трябва да се направи предположение за потенциалния алерген или дразнеща съставка. Patch тестовете разполагат само с ограничен брой алергени за тестване, а дразнещите съставки и познатите и потенциални алергени ги надхвърлят в пъти. Понякога може да се получи фалшиво отрицателен или фалшиво положителен резултат, което прави patch теста не 100% надежден метод. При всички случаи консултацията с квалифициран дерматолог е незаменима.

Втори извод можем да си направим от самия начин, по който се провеждат тестовете. При patch теста специални лепенки с реактивно вещество се прикрепят към малки участъци от гърба на пациента, който след това не трябва да мокри кожата си в рамките на 48 часа. Понякога отчитането на резултатите продължава и след 72 часа, та до 7 дни след началото на теста. За нас като потребители на козметика това означава, че ако искаме да си проведем сами тест за поносимост към даден продукт в домашни условия, трябва да изпълним следните изисквания:

- да не мокрим участъка от кожа, в който тестваме (обичайно сгъвката на лакътя), 48 часа след нанасянето на продукта

- да наблюдаваме за кожни реакции поне 48 часа след нанасяне на продукта, не по-малко

 

Третият извод, който според мен е най-важен, се отнася до споделянето на отговорността. Безопасността на козметичните съставки и продукти се регулира строго от държавни и международни институции. В рамките на ЕС правната регулация се осъществява от Европейската комисия, която е подпомагана за целта от Европейската агенция по химичните вещества и от Научния комитет по безопасност на потребителя. Агенцията за химичните вещества следи за безопасната им употреба. Научният комитет по безопасност на потребителя следи за въздействието върху здравето на продукти за нехранителни цели, в това число козметика. Той дава мнение, което Комисията взема предвид при определянето на правната регулация. Този Комитет дава и предложения за ограничаване употребата на съставки като установени алергени в козметиката. Извън ЕС регулациите са различни в отделните държави. Макар и да имат сходства, има и някои различия. При възможностите свободно да се пазарува онлайн от държави извън ЕС на практика се купува козметика, която отговаря на различни правила. Това важи в немалка степен за парфюмите. Ако в ЕС много от познатите алергени в парфюмите и ароматите, вложени в козметика, са силно ограничени, то в други държави са разрешени за влагане в по-голям процент. Същото важи и за някои оцветители в боите за коса и други потенциално дразнещи съставки. Това трябва да се има предвид при онлайн покупки.

Друг проблем произлиза от термини като „хипоалергенен“, „дерматологично тестван“, „за чувствителна кожа“ и подобни. В тази връзка ще припомня статията Новости в регулацията на козметичните продукти в ЕС – претенциите „не съдържа“ и „хипоалергенен“ , която публикувахме миналата година.

В тази статия разгледахме Техническия документ за претенциите на козметичните продукти. Цитирам:

„Претенцията „хипоалергенен“ може да се прилага само в случаите, когато козметичният продукт е разработен така, че да се минимизира неговият алергенен потенциал. Отговорното лице трябва да има доказателства в подкрепа на претенцията, които обосновават много нисък алергенен потенциал чрез научно издържани и статистически надеждни данни (като например данни от наблюдения след пускането на продукта на пазара). Тази оценка трябва да бъде периодично подновявана при появата на нови данни.

Претенцията „хипоалергенен“ не гарантира пълна липса на риск от алергична реакция и продуктът не следва да създава подобно впечатление.

Важнотохипоалергенен означава разработен така, че да се минимизира неговият алергенен потенциал. Не да се елиминира, а минимизира. Хипоалергенният продукт има претенция да носи минимален риск от алергии, но това не означава, че е невъзможно да предизвика реакция на кожата. Означава само, че ако се получи реакция, тя няма да се дължи на познат алерген. Същото се отнася и за претенциите „дерматологично тестван“ и „за чувствителна кожа“. Нито една от тези претенции не може да даде 100% гаранция и не е предназначена да го прави. Кожната реакция е индивидуална и често непредвидима. Може да ползвате безпроблемно даден продукт, но в момента, в който решите да включите нов продукт, да се получи неочаквана реакция към съвместната им употреба. Ако не ползвате ръкавици при домашното чистене, може някой от продуктите ви за маникюр да реагира с някой почистващ препарат и да получите проблем с кожата на ръцете. Чувствителността на кожата може да се промени поради промяна в здравословното състояние и при прием на определенилекарства.  Една от причините за фотоконтактен дерматит може да бъде употреба на на медикаменти, които повишават кожната чувствителност към слънчевите лъчи. Иритативен контактен дерматит се среща често в професии, които изискват многократно миене на ръцете с агресивни почистващи средства. При толкова много варианти за възникване на проблем е невъзможно да се гарантира, че даден продукт е 100% безопасен.

Какво можем да направим като потребители, за да допринесем за безпроблемната си употреба на козметика?

  •  Ограничаване до разумен брой продуктите, които оставяте по кожата без отмиване. 3 продукта без отмиване е добро снижаване на риска от реакция на фона на 5-6 продукта. В това число бройте и декоративната козметика. По възможност избирайте продукти от една козметична линия, обичайно един и същ аромат и консерванти са застъпени в повечето от тях. При комбиниране на продукти от различни линии се рискува с по-разнообразен букет от потенциални дразнещи съставки.
  •  Грижа за бариерната функция на кожата като се избягват агресивни почистващи средства и тя се поддържа с разработени за целта продукти. Повече по темата тук.
  •  Парфюмът да се нанася върху дрехите и по косата, вместо директно върху кожата. При силно чувствителна кожа и история на алергични реакции, търсете козметика без аромат.
  •  Покупката на козметика трябва да бъде само от легални и подлежащи на регулиране магазини. Самата козметика трябва да бъде от легални производители, с ясен произход, пълен състав и всички останали елементи на задължителния реквизит на етикета. Покупката на самоделна козметика от нерегистрирано за целта лице представлява несъмнен риск.
  •  Напоследък немалко производители решават да дадат допълнителна сигурност на потребителите, като подлагат продуктите си на сертифициране за минимизиран риск от причиняване на алергична реакция. Реномирана институция, която сертифицира продукти по този показател, е ECARF (European Centre for Allergy Research Foundation). Това е Европейски център за проучване на алергиите. Той разполага с подкрепата на независим екип от учени, които работят в тази област и основната им цел е да се разработват и предоставят на хората, страдащи от алергии, най-добрите насоки за лечение и справяне с предизвикателствата на ежедневието. Продуктите, преминали одобрение от ECARF като подходящи за употреба от хора с алергии, носят т.нар. печат на ECARF, който можете да видите на тази страница от сайта на фондацията:

 

ECARF seal of quality

Сайтът разполага и с подробна и полезна информация за потребители. И тук няма 100% гаранция за липса на алергенен потенциал на продукта, но давам пример за надеждна атестация, защото напоследък възникват и други частни организации, даващи подобни оценки, за които не съм убедена, че заслужават същата степен на доверие.

  •  И накрая, но най-важно – винаги си правете тест за поносимост на продукт, преди да преминете към ежедневна употреба, стига самият продукт да го позволява. Първо нанесете малко количество на почистената кожа в сгъвката на лакътя. Без да мокрите после кожата, наблюдавайте за неприятна реакция 48 часа. След това пробвайте по същия начин в малък участък от лицето, ако продуктът ще се прилага там. Едва след такова тестване може по-спокойно да се ползва продуктът. Това е и една от идеите, които сме заложили в предлаганите от нас безплатни тестери на продуктите на Phytocode – не само запознаване с продукта преди покупка, но и тест за съвместимост с кожата.

 

В заключение искам да засегна въпроса за споделянето на отговорността. Производителите на козметика са длъжни да подчинят дейността си на строг регламент. Тяхната отговорност влиза в този регламент. Потребителят от своя страна не е задължен да подчини употребата си на козметични продукти на някакъв правен регламент. При една неприятна кожна реакция обаче преките последствия са за него. Споделянето на отговорността в случая не касае последиците, а тяхното предотвратяване. Колкото и да го желаем, в живота 100% гаранция за безопасност няма и никой не може да ни я предложи. Запознаването с фактите, разумният подход в избора и осъзнатото прилагане на козметика са личният дял от грижата за собственото здраве и неотменна част от приятното и безпроблемно ползване на козметични средства.

 

 

 

Източници:

  1. 1. Cosmetic allergy. Dr. V. St Aubyn Crump
  2. 2. Контактни дерматити – как да ги различим и какви мерки да вземем. Д-р Ралица Иванова
  3. Allergic contact dermatitis – early recognition and diagnosis of important allergens. Sharon E. Jacob
  4. Comparatively speaking – inflammation vs allergy. Nava Dayan, Ph D.
  5. Beauty products can cause allergies. www.ecarf.org

 159,    03  Ное  2019 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.