За разлика от тях, на козметичен продукт за тази зона, съдържащ съставка с лиофилизирани млечнокисели бактерии, попадам за първи път чрез интимния гел на Phytocode. Колкото пъти потърся друг такъв продукт, винаги се оказва, че се води пробиотичен, но не съдържа пробиотична съставка. Някой би дискутирал какво значи пробиотичен, когато в козметиката не се допуска да се съдържат живи бактерии. Пробиотичната съставка може да бъде само на основата на пробиотици, не растителен екстракт, извлечен с  помощта на пробиотици, нито пребиотик. Чисто и просто лиофилизат от пробиотични култури, съдържащ активните вещества от тяхната жизнена дейност и дължащ своя ефект на тях. Иначе самите пробиотици в продукта не следва да са живи. Есенцията в случая са биологичноактивните вещества, които остават и действат. Точно те отличават гела за интимна хигиена на Phytocode.

Женският генитален тракт е естествена среда за живот на множество микроорганизми, наречени общо вагинална микробиота. Те използват съдържащите се в средата хранителни вещества, като ги преработват в различни други вещества, според особеностите на метаболизма си. В тази микробиота се включват бактерии, гъбички и вируси – наши собствени. Когато те са балансирани помежду си, гениталният тракт е в добро здраве. Ако настъпи дисбаланс, се проявяват симптоми на различни заболявания. Чували сме за бактериалната вагиноза и възпалението, причинено от гъбичката Candida Albicans, но дали знаем, че напоследък учените свързват преждевременното раждане с по-голямо разнообразие на вируси? Или че в 1 мл. нормален вагинален секрет се съдържат между 10⁶ и 10⁸ броя бактерии? Пиша това, за да подчертая важността на балансираната микробиота за женското  здраве.

Равновесието се влияе от множество фактори, най-важните сред които са наследствеността, храненето, хормоналният баланс, приемът на антибиотици и други лекарства, възрастта и съвсем не на последно място козметиката за интимната зона.

Основен балансьор в гениталния тракт са естествено намиращите се там млечнокисели бактерии. Те отделят млечна киселина, която поддържа киселата среда с рН около 3. Отделят и бактериоцини, с които потискат растежа и развитието на вредни микроорганизми. Дори стените на мъртвите лактобактерии пречат на други микроби да се прикрепят към клетките ни и така се оказват естествено препятствие за тяхното нашествие – ефект, наричан „пробиотичният парадокс“. По този начин подкрепят имунната ни система, за да не ѝ се налага самостоятелно да се справя с вредни микроорганизми. Вземайки това предвид, в гела за интимна хигиена на Phytocode сме вложили основните ползи от млечнокиселите бактерии – L-млечна киселина, млечнокисел фермент, богат на бактериоцини и фрагменти от клетъчните стени на двата пробиотика Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

И преди да сте си помислили „И все пак, каква полза има от нежив пробиотик?“ нека ви цитирам откъс от изследването „Пробиотичният парадокс: живи и мъртви клетки модифицират биологичен отговор.“:

„Част от живите клетки в пробиотичен продукт неминуемо губят жизнеспособност и в резултат продуктът реално ще съдържа и мъртви клетки. При това, броят на мъртвите клетки може дори да надвишава този на живите, но това остава неизвестно…….

…..Друг конкретен проблем с пробиотиците е, че в идеалния случай те трябва да се заселят в гастроинтестиналния тракт и да оцелеят в значителен брой. За да постигнат това обаче, те трябва да са от вид, съвместим с конкретния приемен организъм, а това е труднопостижимо на практика, тъй като се произвеждат стандартизирани продукти. В повечето случаи се постига  само временно колонизиране на гастроинтестиналния тракт. Това може да се дължи на значителни загуби на жизнеспособни клетки по време на преминаването през негостоприемната среда, която представляват стомахът и тънките черва. Пробиотиците трябва да преживеят в условията на много ниско кисело рН и ензими, разраждащи белтъчини. Много пробиотици, като например Lactobacillus delbrueckii и Streptococcus thermophilus, не успяват да оцелеят в стомаха. Поради това се счита, че повечето ползи от тяхната комбинация се дължат на техните биологичноактивни вещества и присъствието на мъртвите им клетки в гастроинтестиналния тракт.“

Lactobacillus delbrueckii е името на вида млечнокисела бактерия, чийто подвид е нашата Lactobacillus bulgaricus. Ако съотнесем изводите от изследването за стомашно-чревния тракт към гениталния тракт, нито Lactobacillus bulgaricus, нито Streptococcus thermophilus са типични за там микроорганизми и е логично да не се привнасят там живи. Пробиотичните ползи от тях като неживи клетки обаче не са съпроводени с риска да се намесят в баланса на средата или да не оцелеят в нея. Тяхното присъствие само подсилва имунитета и подобрява условията за живот на полезните бактерии, като влошава средата за вредните бактерии. Не можем да очакваме от козметичен продукт лекарствен ефект, но превенцията е винаги стъпка пред необходимостта от справяне с вече настъпил проблем, нали?

Източници:

1. Vaginal microbiota. Mending W.
2. Exhaustive repertoire of human vaginal microbiota. Khoudia Diop, Jeanne-Charles Dufour
3. The probiotic paradox: live and dead cells are biological response modifiers. Clifford A. Adams