Не знам от колко време върви тази реклама, защото твърде рядко включвам телевизора, но едва ли е по-рано от началото на тази година. Важното в случая е, че един от големите вече яхна вълната. Ще бъде последван и от другите със сигурност. Не е далеч времето, когато масово ще се предлага козметика с грижа за кожния микробиом, а дерматолозите ще изписват лекарства за коригиране на дисбаланса му. Отбелязвам това със задоволство, защото съм постоянен потребител на специализирана козметика от серията LB Microbiota care с фокус върху кожната микробиота вече над година и половина. Следващото, което очаквам, е темата за микробиома да засегне и грижата за оралната хигиена и здравето на зъбите. Защо, ще разберем в днешната статия.

От малка обичам научнопопулярните филми и редовно се залепях да гледам тези на Симеон Идакиев в предаването „Атлас“. После дойде ред на National Geografic и Animal Planet. Когато е имало предавания за местни племена в Африка или Южна Америка, винаги ми е правило впечатление колко естествено бели и здрави са изглеждали зъбите им. Не са ненормално прозрачното и безжизнено мъртвобяло на холивудските звезди, а с плътен и жив цвят, по-скоро като слонова кост, излъчващи усещане за здравина и сила. Разтърсих се преди време из нета за информация дали и как си поддържат зъбите и попаднах на много интересни материали. Както предполагах, и на други е хрумвала подобна идея. Един от тях е бил канадският стоматолог д-р Уестън Прайс, основател на института за проучвания National Dental Association (САЩ/Канада). През 1939 г. той публикува своя книга, в която обобщава резултатите от наблюденията  си върху храненето и здравето на зъбите при хората от различните култури. В нея той твърди, че в общностите, които се хранят с естествена храна, претърпяла минимална обработка, кариесът и други проблеми със здравето на зъбите са почти непознати. Друго негово твърдение е свързано със субстанция, която той нарича Активатор Х. Според него това е вещество, подобно на витамин, което се съдържа в месото и мазнините от животни, хранещи се с трева и други диви растения, както и в хайвера на риби, живеещи в естествената си среда. Според него това вещество се съдържа в голям процент в храната на първобитните племена, които е изучавал, и на него в голяма степен се дължало доброто здраве на зъбите им.

Трудът на д-р Прайс е срещнал както одобрение, така и критики, но днес е ясно какво стои зад неговия Активатор Х – витамин К. Повечето от нас го свързват само със способността на кръвта да се съсирва, но той има много повече задачи. От значение е за усвояването на минерали като калция, подпомага растежа и развитието при децата, намалява втвърдяването на артериите при възрастните. В същото време подпомага калцифицирането на костите и реминерализацията на зъбите. Последното подкрепя теорията на д-р Прайс, защото деминерализацията на зъбите е пряко свързана с развитието на кариес.

 Как се случва самият процес на увреждане на зъбите и каква е връзката с оралната микробиота?

Първите „заселници“ на устната кухина при новороденото са главно млечнокисели бактерии от гениталния тракт на майката, а после и от кърмата. С поникването на първите зъбчета ситуацията се променя. Зъбната повърхност е специфично място за прикрепяне на определени нови бактерии, предимно видове стрептококи, типични за  устната кухина. Те имат способността да образуват свой биофилм върху зъба, с който се прикрепват и който става подходяща среда за заселване на още микроорганизми. Тези стрептококи са полезни за нас, защото отделят вещества, с които потискат вредни бактерии, а също така спомагат заедно със слюнката за балансиране на рН в устната кухина. Ако обаче храната ни е твърде богата на въглехидрати, главно на рафинирани захари и продукти с бяло брашно, се създават добри условия за вредни бактерии, които се хранят с тях. Последвалата ферментация на рафинираните въглехидрати нарушава полезния биофилм на приятелските стрептококи и понижава техния брой, защото те не са адаптирани към кисела среда. Нормалното рН на слюнката ни е 6,2 до 7,6, което е близо до неутралното. Ферментацията води до понижаване на рН и превръщане на средата в твърде кисела. Както твърде кисело рН, така и твърде алкално не са полезни за зъбите ни. При твърде кисело рН се появяват кариеси, а при твърде алкално може да развием възпаление на венците. Само слюнка с нормално рН и наличието на балансирана орална микробиота водят до реминерализиране на зъбите ни и доброто им здраве като цяло. А това зависи в немалка степен и от храненето ни по няколко причини.

Първо, няма реминерализиране без минерали, а те постъпват с храната. Следователно тя трябва да е достатъчно богата на тях. Второ, самото усвояване на минералите се случва с участието на други вещества, като някои витамини. По отношение на калция важно значение имат витамин D, A и K2. Ако храната ни е бедна на тях или не ги усвояваме добре, няма да усвоим добре и калция. Конкретно за витамин К трябва да знаем, че това е общо название за повече от едно вещество. Основните форми са К1 или филокинон, който се среща в растенията, и К2 или менакинон, който има няколко разновидности и се среща в храната от животински произход. Основната функция на К1 е ролята му за кръвосъсирването. Ползите за усвояването на минералите, предпазването на зъбите, костите и артериите се дължат на менакиноните, тоест на витамин К2. Когато приемем К1 от растителната храна, тялото ни е в състояние да го превърне отчасти в К2 в различните тъкани. Приемането и на К2 с храната е доста добър вариант да си го набавяме, вместо да разчитаме само на конверсията от К1, но той се синтезира и от полезни бактерии в червата ни. Най-логично е да се възползваме и от трите варианта, защото различните храни съдържат различни разновидности на този витамин. Това означава да се храним с разнообразна храна и да имаме балансирана чревна микробиота.

И тук идва една от многото интересни взаимовръзки между чревната микробиота и тази на други части от тялото ни – в случая микробиотата на устната кухина. Оказва се, че витамин К2 е растежен фактор за полезните бактерии по зъбите ни, тоест вещество, което стимулира тяхното нормално развитие и функции. Наред с това, той активира определени вещества в слюнката и кръвта, които служат за правилното усвояване на калция. Ако те са активирани, калцият ще отиде там, където е нужно – ще заздравява костите и зъбите. Ако тези вещества не са активирани, калцият ще:

• се отлага по артериите и ще ги втвърдява, като води до сърдечни заболявания
• се отлага по зъбите като зъбен камък, който допринася за заболявания на венците

Обърнете внимание, че наличието на зъбен камък се разглежда и като признак, че е възможно в организма да има и втвърдяване на артериите. В основата на две, привидно несвързани явления, може да стои едно и също – недостиг на витамин К2. А този недостиг може да се дължи отчасти на недостатъчен синтез от чревните бактерии, което да се отразява и на баланса на оралната микробиота. Две взаимовръзки:

състояние на зъби <–> състояние на артерии и сърце

чревна микробиота <–> орална микробиота

И от основно значение за тези взаимовръзки са храната и нейното усвояване. Затова да видим кои са най-богатите източници на витамин К1 и К2 и как можем да подпомогнем усвояването им.

Храни, богати на К1 – къдраво зеле кейл, рукола, спанак, броколи, магданоз, брюкселско зеле, зелен фасул, сливи, киви, грах, зеле и изобщо повечето зеленолистни зеленчуци. Усвояването на витамина при всички тях се подобрява от щадяща топлинна обработка и присъствие на мазнини.

Храни, богати на К2 – натто (японска ферментирала храна на базата на соя); месо от животни, хранени с бързорастящата млада трева и друга зеленина през пролетта; сирена, минали процес на ферментация и зреене; гъши черен дроб; яйца от домашни кокошки; масло и сметана от мляко на животни, хранени на паша; ферментирали храни, като кисело зеле и кисело мляко. И тук щадящи методи на приготвяне и наличието на мазнини подпомагат усвояването. Важността на мазнините идва от това, че витамин К е мастноразтворим. Установено е, че мазнини като зехтин, животинска мас, краве масло, гхии (претопено и избистрено краве масло) и нерафинирано кокосово масло са по-полезни за целта от слънчогледовото и соевото олио.

Да се свеждат условията за здрави зъби до консумацията на храни, богати на витамин К1 и К2, е твърде опростен подход към темата. Реално условията са много по-комплексни. Важното в случая е да осъзнаем колко голяма е ролята на разнообразното хранене и пълноценната храна за баланса на микробиотата ни и за здравето ни като цяло. Да се храним разнообразно може да бъде много лесно. Вместо да помните кои храни какво съдържат, бих ви предложила много по-прост начин – хранете се цветно. Природата е обагрила различните храни, особено растителните, в най-разнообразни цветове. Цветът, както и вкусът, се определят от съдържанието на храната и са информация за организма. Колкото повече цветове естествени храни използваме, толкова повече различни вещества ще си набавяме. Можем да бъдем като художници, които рисуват с храната картина на своето здраве. Пожелавам Ви приятно творчество и добре дошли в ерата на микробиома!

Източници:

1. Интересно интервю с д-р Филип Марш: Естественият орален микробиом не е асоцииран с оралните заболявания
2. Menaquinones, bacteria and the food supply: the relevance of dairy and fermented food products to vitamin K requirements. Barbara Walther
3. Vitamin K2’s promising future. Kimberly Decker
4. Oral microbiomes: more and more importance in oral cavity and whole body. Lu Gao
5. Exploiting the oral microbiome to prevent tooth decay: has evolution already provided the nest tools? Jonathon Baker
6. Ho the rest of the world brushes their teeth.
7. On the trail of the elusive X-Factor: a sixty-two- year-old mystery finally solved
8. Tartar build-up is a symptom you should worry about. Dr. Steven Lin