За поръчки и въпроси - тел: +359 888 054 203

Интуитивно хранене – езикът на храната

Интуитивно хранене – езикът на храната

Наскоро 12-годишният ми син ме попита каква диета да спазва, за да влезе във форма за лятото.

Според мен няма проблем с теглото, но той си мечтае за „плочки“smile. Предложих му супер проста диета – никакво ограничение в храните и броя на храненията при положение, че на едно хранене поема толкова твърда храна, колкото се побира в двете му шепи, и толкова течности, колкото се побират в едната му шепа. Казах му да следва този прост принцип 1 месец и да види какъв ще бъде резултатът. На сутринта за закуска имаше кроасани с масло, той ги обожава. Обичайно омита по 3, сега сам реши да спре на 2. Вечерта взех китайска храна – отново любима – и той заяви, че отлага диетата за следващия ден. Аз нищо не казах, само наблюдавах. Изяде кажи-речи точно количеството, което се побира в шепите му, без да се замисля за това. Насити се и просто спря. Точно както правеше, когато беше малък. Хранеше се и в един момент заявяваше, че не иска повече. Малките деца са удивителни в това отношение (както и в много другиsmile) – интуитивно знаят точно колко им е нужно и кога да спрат. Всяка родителска намеса в този процес само обърква нещата.

Моята собствена одисея с храненето си я бива. Като дете си похапвах добре, главно поради постоянния стремеж на майка ми да не остана дребосък като нея. Не, че това помага за височина, по-скоро за широчинаsmile. Към 15-годишна започнах с четенето на книги за хранене и диети и изпробвах постепенно какво ли не. Мисля, че преминах и през период с лека форма на булимия, която започна като на шега. Бях прочела, че древните римляни са преяждали на пиршествата си, после са връщали храната и са започвали цикъла отначало. Явно ми е допаднала идеята, щом я изпробвах на практика в продължение на няколко месеца. В един момент си дадох сметка, че в това има нещо нередно, осъзнах се и спрях. Поглеждайки сега назад, си мисля колко съм била на косъм от сериозно нарушение на храненето и какъв дяволски късмет съм извадила, че успях да го преодолея. Спасението беше една книга за разделно хранене, чиито принципи ми допаднаха повече от тези на древните римляни. Там имаше друга крайност – прекалявах с количеството на суровите зеленчуци. Да караш през зимата на салата от зеле и моркови не е най-разумното нещо. Вярно, бях в супер форма и килограми, но станах зиморничава и по-неустойчива към вируси. Явно и това не беше изцяло моят вариант. Една година бях и вегетарианка, чувствах се доста добре. По някаква причина си пуснах изследвания и се оказах с нисък хемоглобин и лека анемия. Хайде връщане към месото…и хемоглобинът ми падна от стойности на лека до такива при средно тежка анемия.

Вече нищо не разбирах. Когато човек се оплете в правила, ограничения и сляпо следване на системи, всяка от които го кара да адаптира себе си към нея, вместо да предлага персонализирано решение за неговата индивидуалност, резултатът неминуемо е пълна бъркотия. Стигнах до извода, че система, която ме вкарва в своя калъп, просто не работи за мен. Напротив, рано или късно проработваше срещу мен. Докато не попаднах на книга за Аюрведа. Тогава за първи път разбрах какво е интуитивно хранене. За първи път попаднах на подход, който е напълно гъвкав, интуитивен и персонализиран, който изхожда от уникалната индивидуалност на всеки човек и работи изцяло за него. Най-хубавото на Аюрведа е, че дава пътя към вслушването в собственото тяло и основата, върху която човек да изгради лично своя модел за полезно хранене, докато накрая тя самата стане напълно излишна, защото си е свършила работата. Помогнала му е да се вслуша в себе си.

Така най-после успях да се сдобря с храната след години неравни битки с нея.

Това няма да бъде статия на тема Аюрведа. В източници ще предложа прекрасни, подробни и полезни книги, но тук идеята е друга. Темата е как да се вслушаме в тялото си с помощта на няколко прости принципа, които всеки може да приложи. Ще изброя тези, които съм установила, че работят за мен.

Първият принцип е точно описания в „диетата“ на сина ми. Според Аюрведа стомахът на всеки от нас побира количество, равно на 2 пъти по 2 негови шепи. Твърдата храна, тоест тази, която трябва да дъвчем, не трябва да надвишава количеството, което можем да поберем в двете си шепи. Може да е по-малко от това, но не повече. Течностите трябва да се побират в едната ни шепа. Останалата 1/4 част от вместимостта на стомаха, също равна на 1 шепа, остава за поетия при храненето въздух. При изправено положение той образува въздушна възглавница над храната и помага за правилното ѝ придвижване надолу към дванадесетопръстника. При лягане би се изместил, все едно да поставите непълна бутилка с вода в легнало положение. Това е една причина да не се препоръчва да се ляга след хранене и вечерята да е поне 2 часа преди лягане. Ако прекалим с храната, няма да има място за този въздух. Дали този принцип на Аюрведа е бил подлаган на проверка и доказване не знам, но може да се замислим за две неща. Шепите на всеки човек са с различна вместимост и така отмерваме храната индивидуализирано, а не според общи правила. Ако си отмерим точното количество, указано по този метод, вероятността да преядем е нищожна. Ако уважим по този начин капацитета на стомаха си да побира и смила храна, ще имаме много по-ефективно храносмилане, отколкото ако го претоварим с непосилно за нормално смилане количество храна. Според Аюрведа и най-полезната храна се превръща в отрова, ако не бъде смляна и усвоена добре. Логично е, нали?

Вторият принцип е да включваме във всяко хранене 6-те вкуса – сладък, кисел, солен, лютив, горчив, стипчив. На практика различните вещества дават различния вкус на храните. Колкото по-разнообразна на естествени вкусове е храната ни, толкова повече различни хранителни вещества поемаме. Това е отличен начин да снабдяваме тялото с всичко необходимо. Нещо повече, усещането за вкуса говори на организма. Често искаме храна с точно определен вкус и причината е, че тялото знае от какво в нея има нужда. Естественият вкус е информация, това е езикът на храната, който тялото владее. Само трябва да се вслушваме. Представете си как захапвате резен лимон – устата ви незабавно се пълни със слюнка, нали? А ако си представите зрънце сол? А резен дюля – езикът ви не се ли сгърчва от стипчивост? В Аюрведа се счита за правилно да се дават билкови лекарства на пациента като му се закрият очите и му се запуши носът. Цялата информация трябва да идва от вкуса, защото още тогава започва реакцията в организма към въпросното лекарство. Трябва и да работим с чисти вкусове, защото хранителната промишленост добре се е погрижила да заблуждава сетивата ни. Колкото по-естествени са храните, толкова по-лесно забелязваме въздействието им дори върху психиката и емоциите ни. Ако вкусът нямаше значение и не носеше информация на тялото, нямаше да имаме вкусови рецептори на входа на храносмилателната ни система. Аз използвам това за самонаблюдения.

Третият принцип е да се различава глада на организма за храна от желанието за храна като комфорт или утеха. Да си го кажем честно – храната носи удоволствие. На сит стомах светът изглежда розов, а проблемите решими. Има обаче моменти, когато посягаме към някоя храна от чувство на неудовлетворение, на липса, емоционална празнота, копнеж по топлинка, уют, успокоение… В това има смисъл, съществуват сладки успокояващи храни като шоколад, топло мляко с мед, претопено краве масло и подсладено варено жито. Изобщо не е случайно, че парастас се прави с жито, то е утешителна и стабилизираща храна.  Проблемът настъпва когато прекалим с тези храни. Ако използваме храната като средство за туширане на хроничен емоционален дискомфорт, рано или късно ще добавим към съществуващия проблем още един – този с теглото. В подобни ситуации Аюрведа предлага един начин да пречистим сетивата и психиката си – горчивият вкус. Той е идеалната противоотрова на пресищането със сладко. След малко горчиво и водата става сладка, забелязали ли сте? За случаите на емоционална зависимост от храната добри помощници са зеленият чай, горчивите билки и зеленолистните зеленчуци. Пробвайте да усетите сладостта от живота с малко горчиво като контрапункт.

При 1,60 м. съм 55 кг. без никакви диети и ограничения. Стандартите не ме вълнуват, важно ми е да се чувствам добре в тялото си. Знам кои храни как ми понасят в различните сезони, не броя калории, а работя с енергията на храната. Най-хубавият резултат от това беше да се върна към състоянието на детето – мисля за храна само когато съм гладна, през останалото време напълно я забравям. Мисля, че в голяма степен слушам и микробиома си. Може би той е източникът на вътрешния глас, защото изследванията сочат, че различните типове микробиом оформят различен вкус за храните. В такъв случай микробиомното хранене е интуитивно хранене. Затова ще Ви предложа точно същото като на сина си – пробвайте само принципа на шепите за 1 месец и наблюдавайте какво ще се случи. Може това да е началото на вашия курс по езика на храната. Пожелавам Ви здравеsmile!

 

Източници:

  1. Тайните на Аюрведа за здраве и дълголетие. Питър Анселмо, д-р Джеймс Брукс
  2. Аюрведичната кухня. Амадеа Морнингстар, Урмила Десай
  3. Живот в равновесие. Мая Тиуари

 237,    16  Юни  2019 ,   Интересно

Comments powered by CComment

Онлайн магазин за Български натурални козметични продукти.

Контакти

Телефон: 088 805 4203

Еmail: info@phytocode.bg

Web: www.phytocode.bg/

Нюзлетър

Научавайте първи за новите ни продукти.