Изследвания установяват известна връзка между синята светлина и някои кожни увреждания. Това естествено дава поле за ентусиазирана разработка на нови продукти и маркетингови послания, свързани с тях. Преди да преценим струват ли си те, е добре да се запознаем по-отблизо с някои детайли.

Какво е синя светлина?

Слънцето излъчва лъчи с различна дължина на вълната. Някои от тях са невидими за човешко око като ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Други попадат в т.нар. спектър на видимата светлина.

Синята светлина е част от видимия спектър. Освен слънцето, източници на синя светлина са LED осветлението, екраните на таблети, мобилни телефони, монитори, телевизори, устройствата за терапия със синя светлина. Те не са сравними по количеството синя светлина, която излъчват обаче. Най-голяма доза можем да получим от слънцето, особено ако се изложим за по-дълго време на лъчите му в средата на деня. Количеството от устройствата за терапия е доста по-ниско, а от екраните е още по-малко. При това ъгълът, под който пада светлината спрямо нас и разстоянието до източника ѝ, имат значение за количеството светлина, което ни въздейства. Ако държите смартфона си изправен пред лицето, ще получите по-голямо количество, отколкото ако е под ъгъл. Ако увеличите разстоянието от лицето си, ще намалите дозата и обратно.  Защо пиша това? Защото твърдението, че синята светлина от дигитални устройства вреди на кожата ни, е твърде общо, твърде подвеждащо и твърде неубедително, за да решим само на тази база, че имаме нужда от защитна козметика.

Във фокуса на новата тенденция в козметиката е т.нар. светлина с висока енергия – high energy visible light или съкратено HEVL. Това е светлината от синьо-виолетовия спектър с дължина на вълната 380 до 460 нанометра. За нея изследвания сочат, че може да причини следните проблеми с кожата:

• предизвиква генериране на свободни радикали, с което може да причини оксидативен стрес;
• увеличава производството на ензими, които разрушават колагена, еластина и други градивни елементи в кожата, с което допринася за нейното стареене;
• увеличава производството на провъзпалителни вещества, което също води до преждевременно стареене;

В същото време други изследвания сочат следните ползи от нея за кожата:

• използва се много успешно в терапията на кожни проблеми като акне, псориазис, атопичен дерматит, жълтеница при новородени. Това се постига точно чрез генерирането на свободни радикали и активиране на определени пигменти в кожата и в определени патогенни бактерии по нея. Терапията с нея има антибактериален и противовъзпалителен ефект, ускорява зарастването на рани;

Какво се оказва – синята светлина има както вредни, така и полезни свойства, които се постигат основно чрез способността ѝ да причинява лек и временен оксидативен стрес . Когато той е краткосрочен и овладяем, може да бъде полезен. Ако обаче се получи кумулативен ефект от хронично прекомерно излагане на синя светлина, антиоксидантната защита на кожата може да не бъде достатъчна за овладяването на оксидативния стрес и тогава вредите са налице. Дали ще има плюсове или минуси зависи от степента на излагане.

При терапията със синя светлина продължителността на излагането и дозата енергия, която получава кожата, са преценени и проучванията сочат, че няма дългосрочни негативни последици. Излагането на слънце е ежедневие и от нас зависи да го избягваме в часовете на най-интензивно греене. Излагането на синя светлина от екрани на дигитални устройства също зависи от нас. Основният проблем при него не е голямото количество синя светлина – за 15 минути на слънце по обед в ясен ден ще получим много по-голяма доза от тази пред монитора 8 часа в офиса. За същата доза трябва да останем пред монитора нон-стоп за над 12 часа. Освен оксидативния стрес, синята светлина има и друг ефект – тя въздейства на циркадния ни ритъм, тоест ритъма на будуване и сън чрез възприемането ѝ от очите ни. Сутрин тя е полезна за нас, събужда ни, прави ни по-бодри и концентрирани. Вечер обаче естественото ѝ присъствие намалява и напълно спира със залязването на слънцето. Ако тогава очите ни останат под въздействието на синята светлина от осветление или екрани, центърът в мозъка ни, който отговаря за циркадния ритъм, ще получава фалшив сигнал, че все още е ден, и ще поддържа неестествена бодрост. Това води до смущения в съня и невъзможност за пълноценна почивка. Ето това е основната вреда за организма от синята светлина, излъчвана от изкуствени източници.  Решението – поне 2 часа преди сън да се прекрати употребата на такива източници.

И така – има ли смисъл от козметика, която защитава от синята светлина?

Моят отговор е - зависи.

От няколко неща:

• дневната доза, която получаваме – ако се налага да прекарваме много време на слънце, трябва да сме защитени. Ако прекомерно ползваме дигитални устройства, също;
• антиоксидантния статус на организма ни – ако храната ни е богата на антиоксиданти и я усвояваме добре, козметиката с антиоксиданти е по-маловажна. Ако по някаква причина храната ни е бедна на антиоксиданти или не я усвояваме достатъчно добре, тогава ползата от козметика с антиоксиданти нараства;
• ако сме предразположени към проблеми с пигментацията и преждевременно стареене или пушим. Тези фактори показват недобра способност на организма да се справя с въздействията от околната среда;

Ако оксидативният стрес е главният проблем, породен от прекомерно излагане на синя светлина, то основните съставки, които ни защитават от него, са антиоксидантите. В козметиката те се прилагат отдавна. Влагат се като неизменна част от продуктите, особено тези против стареене. Въпросът е кои антиоксиданти са най-ефективни срещу вредите от синята светлина. Проучванията дават отговора – каротеноидите. Тези пигменти са в повечето случаи в жълто-оранжев цвят и най-добре абсорбират точно синята светлина. При облъчване на кожата с източник на синя светлина в дози, близки до естествената дневна светлина, се оказва, че каротеноидите в кожата намаляват значително.  В зависимост от дозата и продължителността на облъчването, възстановяването на изходното им ниво отнема между 1 и 24 часа. За щастие, лесно можем да си ги набавим с храната. Концентрацията на каротеноиди в кожата и в очите е една от най-високите в организма. Не е случайно, че тялото ги разпределя в най-висока степен в органи, изложени на слънчева светлина – природата го е измислила. За нас това означава възможност за двойна защита – от една страна да наблегнем на диета, богата на зелени, жълти и оранжеви растителни храни, от друга – да ползваме козметика с растителни екстракти, богати на каротеноиди, като невен, арника и подобни. Други полезни антиоксиданти за целта са полифенолите.  Екстракт, богат на тях, е този от синя имортела в серията LB на Phytocode, за който се обяснява в тази статия.

За него производителят пише, че повишава капацитета на кожата да се справи с вредните последици от слънчевите лъчи, включително оксидативния стрес. Ако преценявате, че Ви е необходима защита от излагане на синя светлина, ето нашите предложения:

Серум за сияйна кожа – богат на полифеноли.

Хидратиращ крем за младежко излъчване – полифеноли и галова киселина, силен антиоксидантен ефект и предпазване от нежелана пигментация.

Възстановяващ крем за зряла кожа – полифеноли и Ектоин, който защитава клетките от увреждания и повишава тяхната жизнеспособност.

Друг вид съставки, подходящи за защита от синята светлина, са железните оксиди. Те играят ролята на филтри в случая, но няма приет стандарт и обозначение за замерване степента на защита, която дават.

Козметичната индустрия работи на високи обороти. Всяка година излизат нови и нови съставки и тенденции. От много години това се е превърнало в лудешка надпревара, в която логиката понякога остава на заден план, в името на поредната модна вълна. За да има нова успешна тенденция, тя трябва на нещо да стъпи, било човешка суета, било човешки страхове и притеснения. Понякога са реални и полезни открития. В случая на мушката застана синята светлина – неизменен фактор от условията за живот на нашата планета от милиони години. Донякъде обичам научния напредък и всичко ново, което може да се открие, но понякога ми идва в повече. Нищи се нещо естествено, с което хората са прекалили в съвременния си начин на живот, после се решава, че то е проблем, който ни пречи да остаряваме красиво, и се предлага решение, което е добре познато и старо, облечено в нов тоалет. Това ли е иновация и напредък? Да, синята светлина е едновременно полезна и вредна – в зависимост от начина на употреба. Иновация за мен би бил разумният подход към темата, но него рядко го виждам. Затова мисля да се облегна на здравия си разум, да похапвам и да мажа антиоксиданти и да очаквам тенденцията анти-неутрино. В крайна сметка то съществува, почти невъзможно е да няма някакви вреди и от него…

Източници:

1. Can light emitted from smartphone screens and taking selfies cause premature aging and wrinkles? – N. Arjmandi
2. Blue-violet light irradiation doze dependently decreases carotenoids in human skin, which indicates generation of free radicals. - Staffan Vandersee, Marc Beyer
3. Effects of blue light in the circadian system and eye physiology. – Gianluca Tosini, Ian Ferguson, Kazuo Tsubota
4. Should you be worried about blue light? – American Academy of Ophatlmology
5. What we know – and don’t know – about blue light. – Ann-Marie Lahr, Thomas Gosling