Маркетинговите послания на био, органик, натуралните козметични продукти най-често съдържат една основна идея – „Нашите продукти не съдържат вредни синтетични съставки и са безопасни за кожата.“
Реално погледнато, нито един легален продукт не би трябвало да съдържа доказано вредни съставки, защото те не са разрешени за влагане в козметика. За т.нар. „green washing“ или зелено промиване на мозъци ще си поговорим в отделна статия. Тук го споменавам, защото безвредността на козметичните продукти за човешкото здраве редовно е във фокуса на потребителя, но тяхната безвредност за околната среда често остава встрани от него. За щастие, законодателите ограничават или спират и одобрени съставки, за които се установява впоследствие, че носят риск за околната среда. Пресен пример е случаят с решението за рестрикция на циклопентасилоксана (вид силикон) до 0,1 % в козметични продукти с отмиване, което ще влезе изцяло в сила от 31.01.2020 г. За много производители това ще означава необходимост от реформулиране на продуктите им.
Козметиката не се свежда само до съдържанието, а и до неговата опаковка. В повечето случаи продуктите са в опаковки от пластмаса, произведена от петролни деривати. Този материал има редица преимущества пред използваните преди него стъкло и хартия, но също е огромно бреме за околната среда поради това, че попаднал в нея, не се разгражда до безвредни вещества. За последните 50-60 години производството на пластмасови изделия е достигнало огромни размери и пластмасовите отпадъци са се превърнали в сериозен проблем за екологията в световен мащаб. Според тази статия в изданието Cosmetics от 15.04.2019 г. "Cosmetic packaging to save the environment: future perspectives" ежегодно в Европа се отчитат 25,8 милиона тона пластмасови отпадъци. В същото време, тяхното рециклиране е по-ниско в сравнение с това на стъкло, хартия, метали. От тези 25,8 милиона тона 59% са опаковки. Рециклирането е само частично и временно справяне с проблема, тъй като след всяко рециклиране, полученият продукт е с все по-занижено качество. Специално при отпадъците от козметика, остатъците от продуктите често са трудно отстраними от опаковката и това пречи на процеса на рециклиране. Друг вариант е изгарянето или изхвърлянето на сметище. Според статията, 95% от стойността на произведените пластмасови опаковки, или между 70 и 105 милиарда евро, се губят след много кратка еднократна употреба.
Предвид сериозните екологични и икономически щети, са стартирани проекти като PolyBioSkin и BioBeauty за разработката на биополимери за козметични и медицински изделия, като част от рамковата програма на Европейския Съюз за научни изследвания Хоризонт 2020. Идеята на тези проекти е да се създадат биоразградими алтернативи на проблемните пластмаси. Вариантите, които се предлагат днес, са полимлечна киселина PLA, полихидроксиалканоати и полизахариди. За полимлечната киселина споменах в статията за пробиотичната скраб-маска, това е материалът, от който са произведени ексфолииращите частици в нея.
В статията споменах и че се очаква ЕС да забрани полиетиленовите частици в козметични продукти и това вече е факт. Съвсем логично можем да очакваме и постепенно ограничаване на опаковките от пластмаси, които са петролни деривати, и тяхното заместване с биоразградимите варианти. Този процес ще отнеме години, защото все още биоразградимите полимери имат някои недостатъци за отстраняване. Например, важно е да не поемат вещества от съдържанието на продукта, както и те самите да не отдават вещества в него. Трябва да са устойчиви на оксидация, на високи и ниски температури, на действието на UV лъчи. Опаковките, произведени с тях, трябва да имат необходимите технически характеристики като здравина, гъвкавост, непрозрачност или обратно според нуждите, възможност за влагане на оцветяване и т.н. Обобщено, те трябва да са равностойни и превъзхождащи пластмасите, както и икономически изгодни. Засега това не е постигнато напълно. Аз съм си купувала биоразградими торби за смет с надеждата, че поне малко облекчавам околната среда. Първо, около 2 пъти по-скъпи бяха от стандартните, но това го преглътнах. Когато обаче извадих пълната торба, за да я изхвърля, тя не издържа на тежестта на съдържанието, която не беше никак голяма, и се разкъса. Материалът просто беше слаб. Дали бих купила повторно продукт, който макар и с благороден замисъл, не изпълнява качествено предназначението си? Отговорът е – не. Не си струва изобщо да се произвежда безвреден продукт, ако е безполезен. Това е възможно най-лошото влагане на ресурси. Не е учудващо, че въпросните торби бяха спрени от продажба. Колкото и добра да е идеята за биоразградими опаковки, те трябва да служат качествено за целите си, за да могат да навлязат масово.
Идеални решения няма. Всяко решение има своите последици и цена. Европейската инициатива за намаляване на пластмасовите отпадъци от козметични продукти ще е една от силните тенденции в козметиката за следващите години. Резултатите вероятно ще дойдат от съвместния натиск на обществото за екологично по-целесъобразни решения и поетапното законодателно ограничаване на неразградимите пластмаси. Въвеждането на новите опаковки с техните специфики ще изисква и промяна в продуктите, както се посочва в статията. Биоразградимите опаковки може да се рециклират неколкократно, но в един момент ще се стигне до унищожаването им, което се предвижда да стане чрез компостиране. Тогава ще се наложи и остатъците от продуктите в тях да бъдат биоразградими, значи – използване главно на биоразградими съставки. Индустрията и потребителите отново ще трябва да се адаптират към ограниченията. Това е известна цена за голяма полза. А и кой знае какви открития ни готви бъдещето…
Източници:
- Cosmetic packaging to save the environment: future perspectives. Patrizia Cinelli, Maria Beatrice Coltelli, Francesca Signori, Pierfrancesco Morganti, Andrea Lazzeri
- Пластмасови отпадъци и рециклиране в ЕС: данни и факти
Comments powered by CComment