Ако първият проект беше фокусиран върху микробиома на цялото тяло, то д-р Борк работи по микроорганизмите само в храносмилателния ни тракт. Какво е открил неговият екип е описано на страницата на Bork Group:

Previous and current research

Най-интересното е откриването на 3 ентеротипа при хората, независимо от тяхната възраст, пол, местоживеене, начин на хранене и т.н. Всеки ентеротип се определя от преобладаващите видове микроорганизми в храносмилателния тракт на отделния човек. Според изследванията се разграничават 3 типа :

• Bacteroides – ентеротип I
• Prevotella - ентеротип II
• Firmicutes – ентеротип III

Всяко от тези названия е за тип/род бактерии, не за вид. Всеки тип е представен от много видове, а от един вид бактерия може да има различни щамове, които са разновидности на същия организъм, но с известни разлики в генетичната информация и биологичната активност. Това означава, че в храносмилателната система на всеки от нас присъстват и от трите типа, но един преобладава, като всеки от тях е представен от множество видове. Уникалното в микробиома на всеки от нас са индивидуалните щамове от видовете микроорганизми, които притежаваме.

Това откритие е много любопитно, но не изглежда да сме стигнали твърде далеч. Доста по-интересно е изследване на индийски учени, базирано на древното индийско учение за здравето, известно като Аюрведа. В това изследване се прави паралел между 3-те основни психо-физични типа според Аюрведа и трите ентеротипа, определени от западната наука. Определянето на типа на отделния човек според Аюрведа се прави на база пулсова диагностика, особености на организма, емоционални и психологически характеристики. След като участниците в изследването са били обособени така, са били взети проби от техния чревен микробиом. Зависимостта е била отчетлива – всеки Аюрведа тип е отговарял на определен ентеротип.  Ето как се разделят:

• Bacteroides – ентеротип I – тип Вата според Аюрведа
• Prevotella - ентеротип II – тип Капха според Аюрведа
• Firmicutes – ентеротип III – тип Питта според Аюрведа

Има още интересни паралели. Д-р Борк твърди, че без да познава човека, само по проба от чревния му микробиом може да определи възрастта му. Според Аюрведа човешкият живот се дели на периоди от по 7 години, в които преобладава един от типовете. Нещо повече, екипът на д-р Борк и други изследователи твърдят, че ентеротипът се определя по рождение. Според Аюрведа всеки човек се ражда с определен тип, който запазва през целия си живот, но при отклонение от нормалното здравословно състояние развива черти от друг тип. Дисбалансът на микробиома може да се приеме за точно такова отклонение. Ако приемем, че микробиомът ни се определя по рождение, тогава как ни се предава?

До неотдавна се считаше, че средата, в която се развива бебето преди раждането, е стерилна. Все повече изследвания сочат, че това не е така и че от майчиния организъм към плода се осъществява обмен на микроорганизми доста преди раждането. Ще се окаже, че не само гените от майчината и бащината клетка при оплождането формират генетичния материал на бъдещото бебе, а и майчиният микробиом има сериозно влияние.

И отново набиващият се на очи пропуск – болшинството изследвания кръжат около бактериите, а не обръщат внимание на естествено обитаващите ни гъбички и вируси. А гъбичките са естествен балансьор на бактериите на принципа на конкуренцията за средата. Вирусите са най-интересни – при първите опити за генно модифициране са използвани вируси заради тяхната способност да пренесат генетичен материал от една клетка в друга. На практика това е един механизъм за развиване на резистентност у редица бактерии спрямо антибиотиците – те си прехвърлят гени за такава резистентност чрез вируси и по този начин за кратко време стават неуязвими за антибиотика. Този механизъм вероятно е развит, за да може бактериите да се справят с антибиотичните вещества, отделяни от гъбичките. Гъбичките от своя страна имат свои начини да се справят с бактериоцините. Всичко това сочи към едно – природата насърчава разнообразието. Затова е пропуск да се фокусираме само върху бактериите.

Очаквам колкото повече факти се натрупат в тази посока, толкова по-тясна да бъде приликата между откритията на западната наука и знанията на източното учение, датиращо отпреди няколко хиляди години. Най-стряскащото е, че ние откриваме тези неща, въоръжени с изключително сложна и скъпа техника и технология, а древните хора са имали много по-напреднали познания без такава. Понякога имам усещането, че са получавали информацията много по-директно от нас. Днес се говори за връзката между червата, състоянието на миккробиома и психичното състояние на човека. Правени са експерименти с присаждане на микробиом от здрави хора на пациенти с психични отклонения, при което е настъпвало подобрение в състоянието на последните. Екипът на д-р Борк е установил влияние на редица лекарства върху баланса на микробиома, като са проучени най-вече такива, които не са антибиотици. Целта им е да постигнат по-голяма персонализация на хранителния режим и използваните лекарства при различните хора за по-добра профилактика и терапия. Очаква се да се разработят и терапии, свързани с присаждане на микробиом от здрави на болни хора. Вече е правено присаждане на здрав микробиом при пациенти с животозастрашаваща диария с голям успех.

И тук има проблем – ако се раждаме с определен ентеротип и тип микробиом въобще, и заболяванията са отклонение от неговото равновесно състояние, много е вероятно в близкото бъдеще да се изкушим от подобни терапии за проблеми като наднормено тегло и хормонален дисбаланс. Вече има такива проучвания.  Каква обаче е логиката от терапия с присаждане на „здрав“ микробиом в дългосрочен план? Първо, моят здрав микробиом се различава от този на всички останали – уникални сме. Второ, все нещо е станало причина за отклонение от баланса, присаждането как ще отстрани причината?  Трето, здравият микробиом има тясна връзка с неговото разнообразие, а то се постига с осигуряване на разнообразна храна за него. Присаждането няма да я осигури, само промяната в хранителния режим ще го стори. Без промяна в храненето, дори и позитивен ефект от присаждане на микроби ще е краткотраен. И докато чакаме учените да установят връзката между различните храни и промените в микробиома, можем да определим типа си според Аюрведа и да пробваме нейните насоки за персонализиран хранителен режим.

И понеже все пак сме блог за козметика – очаквам тепърва да се установят и типовете на кожния ни микробиом. Има няколко типа кожа и е съвсем логично те да предоставят различни условия за микроорганизмите, а това да определя и различни типове микробиом.

Засега в проучванията на Givaudan, които разгледах в предишна статия, се посочват две разновидности на определена бактерия, всеки от които е характерен за определена възраст. Ако подобни открития продължат, ще се създадат възможности за все по-персонализирана козметика.

Световната организация по алергиите е публикувала интересно изследване през 2017 г., което проследява връзката между кожния микробиом, бариерната функция и формирането на кожния имунитет. Ето го:

The skin microbiome: impact of modern environments on skin ecology, barrier integrity and systemic immune programming

Важните изводи от него:

1. Кожният микробиом взаимодейства с кожната бариера и при нарушена бариера може да възникне възпаление, причинено от иначе присъщи на кожата микроорганизми. Укрепването на бариерната функция от своя страна, може да доведе до по-балансиран състав на микробиома. Определени видове бактерии на свой ред могат да укрепят кожната бариера с жизнената си дейност.
2. Микробиомът на човек, живеещ в градска среда, е различен от този на човек, живеещ в близост до природата. Полезните за нас микроби се намират най-вече в незамърсени въздух и вода, в почвата и по растенията, необработвани с химикали. Близостта с природата е от жизненоважно значение за разнообразието и баланса на кожния микробиом.
3. Ранното запознаване на имунната ни система с множество микроби е в основата на повишена толерантност към тях и по-голяма устойчивост към алергени. Прекалената хигиена явно не е в полза на здравето.

Някои нови факти са трудни за възприемане. Малко странно е да приемем, че имаме собствени вируси и то полезни. Не по-малко странно е, че на практика уникалността на микробиома ни се дължи на генно модифициране, протичащо естествено в природата. Странно или не, нещата винаги са стояли така, просто не сме го знаели. Далеч по-важно е друго. Изглежда, че съвременният начин на живот е пагубен за кожния ни микробиом, устойчивост, имунитет и здраве като цяло. Ясно е, че няма да започнем да водим живота на индианците яномами, които според изследванията имат почти 2 пъти по-голямо бактериално разнообразие от нас. Важното е съзнателно да прекарваме повече време сред природата, да се храним и живеем според истинската си природа, защото тя е такава, каквато е и това не зависи от гледната ни точка. Тя определя само дали използваме този факт в свой плюс.

И да – важно е да избираме козметика с Lюбов към малките си Bодигардове – като LB Microbiota care.

Източници:

1. Western Indian rural gut microbial diversity in extreme prakriti endo-types reveals signature microbes. Nar Chauhan
2. Commonly used drugs affect our gut bacteria. The Bork Team
3. Enterotypes of the human gut microbiome. Peer Bork
4. A critical assessment of the “sterile womb” and “in utero colonisation” hypotheses: implications for research on the pioneer infant microbiome. Maria Elisa Peres-Munos
5. The viruses that spread antibiotic resistance. S.E. Gould
6. The human gut microbiota and virome: potential therapeutuc implications. Emidio Scarpellini