От глицерин, през урея до хиалуронова киселина, влагозадържащите съставки винаги са обект на особено внимание. Това, което рядко се обяснява, е колко комплексен процес е хидратирането на кожата. Невъзможно е да се разчита на една съставка там, където целта се постига с множество съставки, работещи  в логичен ред и синхрон. И не, не е само въпрос на хиалуронова киселина с ниска или висока молекулна маса.

Когато се говори за хидратация на кожата, тоест за водното съдържание на кожата, се има предвид съдържанието на вода в средния и повърхностен слой на кожата – дермата и епидермиса. И в двата слоя водата постъпва от вътрешността на тялото, а не от вън. За да се привнесе вода от външната среда, трябва да се преодолее кожната бариера, която е сериозно препятствие. И в двата слоя водата не е в свободно състояние, а е свързана с влагозадържащи вещества. Водата в клетките постъпва от извънклетъчното пространство. Съществено количество вода в кожата се съдържа в извънклетъчното пространство както в дермата, така и в живите слоеве на епидермиса.

В тази статия вече си обяснихме какво е извънклетъчната матрица в дермата.

Основен нейн елемент е известната на всички хиалуронова киселина. Повечето от нас знаят за нея главно това, че може да задържа огромно количество вода, и затова е основна хидратираща съставка в много продукти. От изгряването й на козметичния небосклон се вихрят дебати около нея. Счита се, че за да носи  ползи, трябва да се осигури нейното проникване в кожата. Хиалуроновата киселина с висока молекулна маса от порядъка на 1000 kDa (килодалтон, мерна единица за молекулна маса) има силен хидратиращ ефект на кожната повърхност, но не прониква в кожата, тъй като нищо над 500 Da (далтона) не успява в тази задача, или поне се приема  така. През последните години се разработват варианти с малка молекулна маса, като се стига до молекули с маса 50 и 20 kDa. И все пак това е много над 500 Da, като се има предвид, че 1 килодалтон е 1000 далтона. В този смисъл, борбата за разработване на хиалуронова киселина с ниска молекулна маса за козметично приложение изглежда безсмислена. От друга страна, различни изследвания сочат, че при маса 20-300 kDa съставката прониква през роговия слой.

Оставяйки настрана спора за маси и т.н., няколко малко известни факта привличат вниманието.

Първо, хиалуроновата киселина се съдържа и в епидермиса, и в дермата. Второ, в организма тя се съдържа в различни молекулни маси и това определя тяхното действие и ефект. Не сме толкова изобретателни, та да сме се сетили сами да я смалим, изкопирали сме природата. Да я разглеждаме само като хидратираща съставка, е пренебрежение към многобройните й функции. В дермата тя се произвежда от любимите ми фибробласти и е представена най-вече като молекула с голяма молекулна маса. Това определя силно изразения й влагозадържащ ефект, способността й да запълва междуклетъчното пространство и да е основен елемент на структурата, през която се движат клетките и общуват помежду си.  В епидермиса тя е с по-ниска концентрация и се произвежда от кератиноцитите. Освен задържане на вода, тя играе роля при зарастването на рани. Тогава се увеличава присъствието на хиалуронова киселина със средна молекулна маса.

В случаите на инфекция, хиалуроновата киселина с висока маса се разпада бързо на такава с ниска маса, която има провъзпалителен ефект и така стимулира съпротивителните сили на кожата и формирането на нови кръвоносни съдове. В процеса на стареене, и особено на фотостареене, също се акумулира голямо количество от последната. Счита се, че при маса 800-1000 kDa хиалуроновата киселина активира близо 40 гена и хидратира силно,  при 50 kDa активира близо 140 гена и има изразен противостареещ ефект, а при 20 kDa провокира възпалителна реакция. Вижда се колко различни функции имат различните варианти, за да се избира само на база способност за проникване в кожата. Наред с това животът й в кожата е много кратък – по-малко от ден. На нейно място се произвежда нова. Привнесена от вън с козметични продукти, бързо се разгражда под действието на ензими. В тази връзка, вместо снабдяване на кожата с хиалуронова киселина от вън, далеч по-елегантно решение е стимулиране дейността на клетките, които я произвеждат в дермата и епидермиса. Точно това правят циклопептидите във възстановяващия крем за зряла кожа.

В епидермиса, тоест повърхностния слой на кожата, овлажняването идва и от т.нар. естествен овлажняващ фактор. Той е комплекс от вещества, които имат влагозадържащи свойства –аминокиселини, лактати, урея, млечна киселина и други, които задържат водата, идваща от дермата, в пространството между живите клетки на епидермиса. Важна е и ролята на роговия слой, защото той изпълнява бариерната функция на кожата, като пречи на изпарението и оттам на прекомерната загуба на вода.

И сега да обхванем с общ поглед процеса на хидратация – от вътрешността на организма се доставя вода до дермата. Там фибробластите отделят хиалуронова киселина, която задържа водата в организирана структура. Част от водата се доставя и до епидермиса. Там кератиноцитите също отделят хиалуронова киселина и естествения овлажняващ фактор, за да задържат тази вода. Накрая роговият слой я спира и задържа в живите слоеве на кожата, като така я пази от дехидратация. Следователно имаме няколко важни задачи:

• стимулиране на фибробластите
• подкрепа за кератиноцитите
• поддържане на кожната бариера

Освен циклопептидите, първата задача се поделя между екстракта от кестен в околоочния гел и зеленото микроводорасло в Red Out.

За втората задача се доверяваме на млечната киселина и лактатите, както и на антиоксидантите във всички кремове, а за третата е ясно – онези образчета с многото ф-та тук.

Вижда се, че няма как да се разчита на една съставка. Отговорът е в екипната работа и взаимното допълване. Затова принципът на синергията, тоест взаимното подсилване на индивидуалните ефекти, е водещ в продуктите на Phytocode. Това е принципът на кожата ни в чист вид.

 Източници:

1. Hyaluronic acid: a key molecule in skin aging. Michael Roth
2. Human skin penetration of hyaluronic acid of different molecular weights as probed by Raman spectroscopy. Essendoubi M., Gobinet C.
3. Low molecular weight hyaluronic acid: its effects on epidermal gene expression and skin ageing. Farwick M.
4. Effects of natural moisturizing factor and lactic acid isomers on skin function. Clive Harding