Cosmetic benefit of a biomimetic lamellar cream formulation on barrier function or the appearance of fine lines and wrinkles in randomised proof-of-concept clinical studies.

В превод:

„Козметични ползи от биомиметичен ламеларен крем за бариерната функция и вида на фините линии и бръчки в рандомизирани клинични проучвания за доказване на концепция.“

Звучи твърде сложно, но се свежда до нещо просто – какви са козметичните ползи от крем, имитиращ организацията на липидите в повърхностния слой на епидермиса. В материала за фосфолипидите – тук – ги обясних подробно. Изследването от статията по-горе ме накара да се замисля за няколко неща.

Авторите твърдят, че това е първото изследване на ползите от „биомиметичен крем, съдържащ ниацинамид“ върху хора. Ползите от ниацинамида, тоест витамин В3, за кожата са обект на доста изследвания. Биомиметичните емулсии на базата на фосфолипиди или получени с помощта на емулгатори, които постигат ламеларна фаза, също са обект на проучвания от немалко време. Може би за първи път се тества комбинацията от двете и то от гигант като GSK Consumer Healthcare. За да ни проговорят нещо, техни марки са Sensodyne, Parodontax, Poligrip, Voltaren, Panadol, Teraflu.

Резултатите от проучването са подобрение на кожната бариерна функция, доказано с намалена загуба на вода, повишена хидратация и еластичност, намален размер на бръчките. Новото за мен беше запазването на нивото на хидратация до 5 дни след спиране употребата на крема, както и самият факт на подобрение вида на бръчки без активна антибръчкова съставка. Евентуалният извод – самото възстановяване и поддържане на нормалната кожна бариера води до подмладяващ ефект.

Все още не е публикувано пълното изследване, макар че е преминало партньорска проверка, нито има приложен снимков материал. Не е ясен и съставът на тествания крем. Самият интерес към биомиметичен тип продукт е важен в случая. Защо?

Замисляли ли сте се колко пренебрегвана е кожата ни като цяло?

Говорим си, или по-точно пишем за най-големия орган в телата ни, без който не можем да съществуваме. И все пак този орган най-редовно е третиран като декорация. Само че, кожата ни е еволюирала заедно с нас в продължение на милиони години и надали ще промени начина си на работа в името на суетата.

Двама интересни учени в областта на козметологията и фармакологията, химици, и позволявам си да ги нарека адвокати на кожата, са Йохан Вийхерс и Ханс Лаутеншлегер. Първият вече не е между живите и мисля, че в негово лице козметичната индустрия е изгубила единствен по рода си ум. Вторият продължава да работи в областта си – експерт е по фосфолипидите, главно като системи за пренос в лекарства.

В своя статия, озаглавена „Без проникване няма отдаване“ (Without penetration, no delivery!) Вийхерс обяснява как концепцията за активни съставки в козметиката е лишена от основания, ако те не бъдат доставени до целевата им зона на действие. По негови думи, активна съставка, която не успява да достигне до жива тъкан и до вътрешността на живи клетки, няма никаква активност. Въпросната активност най-често се тества върху изолирани клетки в лабораторни условия. Достъпът до тях е лесен, те не са част от организъм и няма бариера за преодоляване. Съвсем различно стоят нещата при нанасяне на продукта върху кожата ни. Тези „ин витро“ тестове за ефективността на активните съставки са довели до определен тип претенция в козметиката от сорта на „иновативен продукт със съставка Х, която дава ползата Y, сега в още по-висока концентрация“. Първият вариант на статията на Вийхерс е публикуван през 2003 г. Да Ви звучи познато тази претенция 15 години по-късно?

Няма нищо лошо в това да знаем как действат активните съставки. Стига да го правят наистина, при реални условия в кожата ни. Както продължава Вийхерс:

 „Без проникване на активната съставка, няма отдаване на ефикасност, въпреки че все още съществуват хора, които вярват, че козметиката работи изключително по повърхността на кожата и че само лекарствени съставки проникват в нея. Нима дадена съставка е лекарство според това дали прониква в кожата или не? Проникването е онова, което превръща активната козметична съставка в активно действащ козметичен продукт. Активните съставки са мъртви, да живеят активните продукти!“

А защо фосфолипидите дават най-доброто проникване в кожата – защото са физиологична съставка, напълно имитираща принципа на действие на кожната бариера. Защото са резултат от милиони години работа на изследователския екип на Природата. Защото се вграждат в кожните ни липиди с лекота, а после и в липидната мембрана на живата клетка. Защото природата сама ги е предназначила за тези цели в организма и от нас се иска само да я следваме. Няма нужда от кристална топка за предричане на най-успешните съставки. Само от познания. Това е семплият ефект от биомиметичните продукти с фосфолипиди, както потвърждава и Ханс Лаутеншлегер. Обобщението на техните свойства в козметиката според него е следното:

• те подкрепят физиологията на кожата
• техните химични свойства отговарят на свойствата на присъщите за организма вещества
• по отношение на физичните им характеристики , те изграждат същите ламеларни слоеве, като тези в епидермиса ни
• те са мултифункционални активни съставки

И след всички тези ползи, наскоро ми зададоха въпроса – щом са толкова добри, защо не се използват масово в козметиката? Причините според мен са комплексни – скъпи съставки са, изискват сериозни познания за работа с тях, както и запознаване на потребителя с темата за кожната бариера, за да оцени реалните им достойнства. Засега изглеждат по-ценени в медицината, ако се сетим за актуалната реклама на продукт с фосфолипиди за здравето на черния дроб. И все пак, са попаднали в полезрението на един от любимите ми сайтове за следене на козметичния бранш, Truth in Aging, в статия от 31.07.2018 г.

Статията започва така:

„Преди 5 години (значи 2013 г.) забелязах любопитна съставка, наречена фосфолипиди, която започна да се появява тук-там в козметиката.“

И завършва със списък от продукти, които я съдържат, като най-евтиният от тях е с цена 38,00 долара, а най-скъпият 175,00 долара.

Във Phytocode предлагаме активни продукти с фосфолипиди почти от самото си създаване през 2010 г. Самият факт, че те бавно и неусетно си пробиват път в козметиката, говори много повече за трайността на техния успех, в сравнение с изгряването и залязването на по-преходни съставки. Флуидите полекичка избутаха по-тромавите тежки консистенции, лепкавостта и мазнотата се заместиха от силиконовата лекота, а вече иде ред на силикона да отстъпи на „фосфолипидното докосване“. Ще дойде ред и на активните съставки да отстъпят на активните продукти. Тогава вече ще сме актуални. Засега сме просто изпреварили събитията.

Източници:

1. Words from Wiechers: Without penetration, no delivery! Cosmetics&Toiletries
2. Strong effects – phospholipids in cosmetics. Dr. Hans Lautenschläger